Решение № 3102 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13013/2020 г.

Решение № 3102 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13013/2020 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С., гражданка на Турция, против решение № 5519/15.10.2020 г., постановено по административно дело № 5487/2020 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 1383/21.05.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, по конкретно на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Излагат се доводи, че съдът не е преценил бежанската история и не е съобразил актуалната ситуация в страната на произход, не са установени и обсъдени фактите, касаещи личното положение на кандидата за закрила. Ответникът - Председателят на Държавната агенция по бежанците чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение № 5519/15.10.2020 г., постановено по административно дело № 5487/2020 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата срещу решение № 1383/21.05.2020 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил от фактическа страна, че административното производство е образувано по молба на жалбоподателката с вх. № РД-09-В-698 от 28.08.2019 г. на РПЦ – София за предоставяне на международна закрила. Личните данни на кандидата са установени въз основа на представен оригинал на национален паспорт, издаден от Турция. С К. С. са проведени три интервюта пред ДАБ МС, след надлежно връчени покани. Според показанията от проведеното на 15.10.2019 г. интервю, обективирано в протокол рег. № УП 2769/15.10.2019 г. жалбоподателката е родена в [населено място] и е [етническа принадлежност]. Там където живее има нападения, хвърляне на бомби. Лично тя не е имала проблеми за това, че е [етническа принадлежност]. Не е членувала в политическа партия или организация. Като [етническа принадлежност] подкрепя [етническа принадлежност] партия. Никога не е членувала във въоръжена групировка, не е имала взаимоотношения с армията или полицията в Турция, заплахи е получавала само от семейството си. Всичките й роднини живеят в Турция. Родителите и повечето от шестте й братя и сестри живеят в [населено място]. Не поддържа връзка с тях, защото е избягала. Заявява, че семейството и иска да я убие. Затова през 2018 г. напуснала Турция през България за Германия, където заминала с виза Д. Помогнал й човек на когото платила 3000 евро. За парите й помогнала леля в Берлин. В интервюто от 24.10.2019 г., отразено в протокол рег. № УП 2769 излага подробно причините поради които е напуснала Турция и не желае да се завърне в нея. Бракът й с първия й съпруг не бил желан от нея. Била на 16 години и семейството й я сгодило. Сватбата била пролетта на 2010 г. Още в деня на сватбата съпругът й, мащехата му, баща му и сестра му се скарали с нея и взели златото и парите, които й били подарили, за да платят сватбата. По [етническа принадлежност] традиция парите били за момчето, а златото оставало за момичето. Мъжът й я удрял и биел. По време на брака си била подложена на насилие. Мъжът й я биел, сестра му я хулела. От правна страна съдът е счел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е счел за правилни съображенията, че касаторът се стреми да се установи в държава с по-висок жизнен стандарт, а не търси закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е изложил мотиви, че в страната на произход не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността на кандидата за закрила, като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Като причина за напускане на държавата по произход не е посочена нито една от реалните опасности, предвидени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на К. С. не съществуват реални заплахи - тя не е имала проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът точно е констатирал, че заявената от С. причина за напускане на Турция е неотносимо и недостатъчно обстоятелство към искането й за предоставяне на статут на бежанец. Действително в чл. 8, ал. 5, т. 1 от ЗУБ се посочва, че действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие. Същевременно обаче в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ са изброени кои могат да бъдат субекти, извършващи преследване, а именно - 1. държавата, 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, или 3. Недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. От разказа на кандидатката става ясно, че единствената причина да напусне страната й на произход са проблемите с нейното семейство и бившия й мъж, който постоянно я биел. Налага се извода, че в случая се касае за проблем от личен, социално-битов и криминален характер, който е извън предметния обхват на ЗУБ. Видно от изявленията на К. С., тя не е имала лични проблеми с официалните власти в Турция и не е била арестувана, съдена или осъждана. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните по делото е приел, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Нещо повече, в разглеждания случай турската гражданка не навежда като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Дори напротив - от бежанската история става ясно, че тя не е арестувана и осъждана в държавата си по произход. От историята и представените писмени доказателства – съдебни решения и протокол за подаване на жалба от прокуратурата в Турция, се установява, че властите в страната на произход са и оказвали съдействие и са изразили готовност да й помогнат. Нещо повече, от съдебното решение на 7-ми граждански съд в Измир се установява, че личността и адреса й са засекретени във връзка с преживяното от нея насилие от страна на бившия й съпруг и на родното й семейство. В интервюто пред ДАБ жалбоподателката заявява, че полицията й е помогнала, придружили са я в болницата, за да си вземе вещите, когато вуйчо й, който я заплашвал бил там, посъветвали я да подаде жалба срещу него, настанили са я в защитен дом за жени. От изложената бежанска история се установява, че властите в Турция са помагали на жалбоподателката, когато тя се е обръщала към тях. Относно подадените от нея жалби до прокуратурата не са представени доказателства какво е развитието по тях. Г-жа К. С. не подържа връзка със семейството си, заявява, че не знае какво се случва и с бившия й съпруг, поради което в настоящето производство не може да се установи дали и какви действия са предприети. От историята й обаче се установява, че когато е имала нужда, е настанявана в дом за жени и всеки път е напускала дома скоро след това по свое желание. Поради това, правилно е приел съда за недоказано твърдението й, че ако се завърне в Турция няма да получи подкрепа. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите свързани с бежанската история на лицето. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В Турция към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от приетата по делото справка с вх. № МД—711/19.11.2019 г., сблъсъците между силите за сигурност и ПКК и нейните клонове в страната продължават, макар и на по-ниско ниво от предходните години. Властите продължават операциите по сигурността срещу ПКК на изток и югоизток. В Сур и [населено място] е стартиран проект за възраждане на стойност 2, 5 милиарда турски лири. Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. В съдебно заседание от ответника е представена актуална справка с вх. № МД-53 от 27.01.2021 година за ситуацията в Турция. От нея не се установяват факти, различни от приетите при постановяването на оспореното решение на председателя на ДАБ – МС. Обосновано е прието от първоинстанционния съд, че Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ уточнява, че тежките посегателства, изброени в ал. 1 на същата норма, могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Освен че административният орган не е длъжен да извършва преценка и излага изрични мотиви относно чл. 9, ал. 2 от ЗУБ, то и регламентираното в тази алинея уточнение е пряко свързано с ал. 1, по която в процесното решение е извършена надлежна преценка. В интервюто жалбоподателката изнася данни за отправени спрямо нея заплахи за живота й от различни членове на семейството й и от бившия й съпруг. Наличието на такива заплахи се подкрепят и от писмените доказателства, събрани още в хода на административното производство - протокол за подаване на жалба до прокуратурата в Измир и решението на 7-ми граждански (семеен) съд в гр, Измир Турция. Преценявайки тези заплахи с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, правилно съдът не е приел същите да представляват тежко посегателство. Макар, че те могат да бъдат квалифицирани като лични, заплахите за живота на жалбоподателката не са "поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт", нито пък са възникнали от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може, респ. не желае да противодейства. Заплахите имат криминален характер, произхождат от физически лица и няма данни държавата по произход на жалбоподателката да е в невъзможност да им противодейства. В административната преписка се съдържат данни, че властите, в частност съда и полицията, са й оказвали съдействие – личните й данни са били засекретени, полицаите са я придружили и са я посъветвали да подаде жалба срещу роднините, които я заплашват, била е настанена в защитен дом за жени, където по нейни думи не са могли да я намерят, а тя сама си е тръгвала. Следователно не може да се обоснове извод, че бившият съпруг на жалбоподателката или нейното семейство – баща й и чичовците й, са субекти на които държавата Турция не може или не желае да противодейства. Изложеното от нея кореспондира с данните от справките, според които законът обхваща всички жени и изисква властите и полицията да предоставят различни нива на защита и услуги за подкрепа на оцелелите от насилие. От справката се установява също, че макар и да има немалък брой случаи на посегателства над жени – изнасилвания и убийства, то обществото проявява нетърпимост към тях и извършителите се наказват. От първоинстанционния съд са взети предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето. Изложената бежанска история не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. Молителката не е имала проблеми с официалните власти в Турция, не е била задържана или преследвана и срещу нея не са предприемани репресивни действия от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Изложените в цитираните доказателства факти, както и бежанската история на чужденката, обосновават извод, че не са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в съдебната практика. Поради тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на четвърто отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,