Решение № 10421 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3974/2015 г.

Решение № 10421 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3974/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Косай Наджи Уайад, гражданин на Ирак, чрез адв. Силвия Любенова, против Решение № 814 от 16.02.2015 г., постановено по адм. дело № 11114/2014 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания относно незаконосъобразност на административния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Ответникът - зам. председателят на Държавна агенция за бежанците, в съдебно заседание се представлява от юрк. Славова и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че предвид липсата на касационни основания, оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Косай Наджи Уайад, гражданин на Ирак, срещу решение № 6708/13.10.2014 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите си съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. След подробен анализ с оглед нормативната уредба на понятието "преследване", съдебният състав е развил съображения за това, че по отношение на Косай Наджи Уайад не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Първоинстанционният съд подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като въз основа на данните от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ - липсват данни за чужденеца да съществува заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е посочил, че с оглед цялостната оценка на ситуацията в Ирак обоснован се явява изводът, че не е налице заплаха от безогледно насилие. По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на чужденеца против оспорения административен акт. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че Ирак не е сигурна страна по произход и че там той е подложен на тежки посегателства. Видно от бежанската история търсещият закрила не е имала проблеми с полиция и власти, не е членувал в политически партии, не е бил арестуван и осъждан по политически причини. Двата ареста, за които споменава в интервюто са поради извършени криминални деяния, тъй като е бил автообирджия и които са ирелевантни по отношение на търсената закрила по чл. 8 от ЗУБ. Липсват данни за лично преследване на чужденеца в родината му поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Същият заявява в интервю с № УП5609/25.02.2013 г., че не е имала проблеми заради етническата и религиозната му принадлежност. Не се твърди по делото чужденецът да е била заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му поради наличие на международен конфликт в страната по произход. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното решение. Липсват и основанията заложени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не са налице тежки посегателства по смисъла чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3 от ЗУБ. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, които чужденецът посочва в интервютата са свързани с татуировки по тялото му на Саддам Хюсеин, заради които твърди, че е бил измъчван от Армията на Махди, са изолирани и недоказани. Освен това в интервю от 25.02.2013 г. заявява, че преди да напусне Ирак е живял 3 години, в периода от 2009 г. до 2011 г. в гр. Насирия където не е имал проблеми с Армията на Махди, работодателят му е знаел за татуировките с образа на Саддам Хюсеин, за което също не е имал проблеми. Настоящата инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че след като лицето е живяло свободно, при липса на каквито и да е заплахи и лично засягане на правата и свободите му в продължение на три години в гр. Насирия, Ирак, следва да се приеме, че на са налице основания за предоставяне на статут по ЗУБ. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на жалбоподателя поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Насилието в страната не е достатъчно основание и не презумира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателя. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Настоящата инстанция споделя изцяло заключението на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в Ирак, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че по делото не е отразена актуалната обществено-политическа ситуация в страната по произход на търсещия закрила. Обстановката в Ирак е обсъдена в обжалваното решение съобразно актуална справка с вх. № 01-10290/25.08.2014 г. на Дирекция "Международна дейност", отдел "Информация и анализ" на ДАБ. Въз основа на същите както и на бежанската история, съдът е направил правилен извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. В хода на касационното производство касационният жалбоподател не представя данни да принадлежи към рискова група, която поради определени специфики от религиозно или професионално естество е подложена на риск за живота и личността в по-голяма от обичайната за всички останали граждани на тази страна степен. Правилна е и преценката на административния орган, че в твърденията на чужденеца са установени значителни противоречия, което налага извода, че бежанската история е недостоверна и измислена с цел получаване на статут по ЗУБ в Република България. Всичко това обосновава извода, че при направения подробен анализ на бежанската история и съпоставката й с официалните данни относно положението в страната по произход обосновано решаващият съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. По изложените съображения решението - предмет на касационното оспорване, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение