Решение № 4222 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12261/2014 г.

Решение № 4222 от 16.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12261/2014 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Язаки България" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол срещу решение № 65 от 22.07.2014 г. по адм. д. № 95/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Ямбол, трети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Сливен, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 65 от 22.07.2014 г. по адм. д. № 95/2014 г., Административен съд - гр. Ямбол, трети състав, е отхвърлил жалбата на Язаки България" със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол срещу принудителна административна мярка, обективирана в т. 2 от задължително предписание по протокол за извършена проверка № 9 от 10.02.2014 г. на инспектори на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Сливен. Обжалваното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Оплакването за съществено нарушение на административнопроизводствените правила от съда не е касационно основание по чл. 209 АПК, тъй като съда не е административен орган. Същото може да бъде наведено при оспорване на административния акт пред първоинстанционния съд - чл. 146, т. 3 АПК. Ето защо касационната жалба в частта й по т. I се възприема като като заявено нарушение на материалния закон, а именно неправилни изводи на съда относно приложението на нормите на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 142, ал. 1 АПК. Това оплакване е неоснователно. Правилно съдът е приел, че е спазена установената в чл. 59, ал. 2 от общия приложим закон - АПК форма за административния акт, като са изложени и фактическите и правни основния за налагането на ПАМ, с което е изпълнено изискването за мотивираност на акта. Мотивите на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Сливен, изложени в протокол № 9 от 10.02.2014 г. са ясни и категорични и се отнасят до това, че СС на КТ "Подкрепа " при "Язаки България" е поискала от работодателя на основание чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "б" от КТ във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 1 от КТ достоверна и своевременна информация, необходима за изготвяне на КТД. При проверката е установено, че с писмо изх. № 74 от 9.08.2013 г. работодателя е представил част от поисканите с писмо № 48 от 1.08.2013 г. документи, като не е представил исканата информация отнасяща се до финансовото състояние на дружеството от значение за сключване на КТД. Правилно съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - такива, които да са попречили на органа да изясни релевантните за случая факти и които да създават обосновано съмнение, че ако не са били допуснати, той е щял да стигне до друго разрешение на въпроса-предмет на производството. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "б" КТ задължава работодателя да предостави на представителите на работниците и служителите своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор. Видно от представения от жалбоподателя и находящ се на стр. 192 от делото протокол от събрание на Съвета на директорите на "Язаки Корпорейшън", същото е проведено на 18.04.2014 г. В т. 5 от решенията е записано, че се приемат и одобряват годишните счетоводни отчети на "Язаки България" ЕООД за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Следователно налице е сериозна забава по отношение на приемането на цитираните. Информацията отнасяща се до финансовото състояние на дружеството е поискана от СС на КТ "Подкрепа" при "Язаки България с писмо № 48 от 1.08.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 3 КТ, смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задължението си по т. 2 на ал. 1 в 15-дневен срок от поканата, който срок не е бил спазен. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за счетоводството (ЗС), предприятията публикуват годишния си финансов отчет и годишния доклад за дейността си, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган, чрез заявяване и представяне за обявяване в търговския регистър, който срок за дружествата с ограничена отговорност е до 30 юни на следващата година. Ако това законово изискване беше спазено от "Язаки България" ЕООД, то дружеството не би изпаднало в забава при изпълнение на задължението си по чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "б" КТ. В чл. 26, ал. 1 ЗС е посочено, че съставните части на годишния финансов отчет са: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение. В случая СС на КТ "Подкрепа" е поискало представяне на баланса на дружеството за 2012 г., който съгласно цитираната норма е част годишния финансов отчет. Според чл. 24 ЗС, органите на управление на предприятието отговарят за съставянето, своевременното изготвяне, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и годишните доклади за дейността към тях. Законовите изисквания по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗС и чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "б" КТ на трябва да бъдат спазвани и от "Язаки България" ЕООД, което е самостоятелно дружество, регистрирано на територията на Република България, независимо от обстоятелството, че едноличен собственик на капитала е "Язаки Корпорейшън", който е чуждестранно юридическо лице. В тази връзка правноирелевантни са оплакванията на касационния жалбоподател, че дружеството е положило дължимите усилия за предоставянето на финансовите документи, които усилия не са били съобразени от административния орган и от съда. Важен е крайния резултат. Казаното се отнася и до необходимостта от одобряване на годишните финансови отчети от "Язаки Корпорейшън". Касае се до организационни въпроси, които следва да бъдат решени от дружеството така, че то да спазва българското законодателство. Представените с касационната жалба писмени доказателства не променят констатациите на органите на "Инспекция по труда" за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "б" КТ, които правилно са били установени от съда. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, правилно и законосъобразно се оставя в сила. По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,