Решение № 14226 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2010 г.

Решение № 14226 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Промет Стиил" АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Мирослав Величков, чрез пълномощниците адв. Г. Атанасов и юрк. В. Михалева, против решение от 26.02.2010 г., постановено по адм. дело № 03607 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 252 от 26.04.2006 г., издаден от данъчния орган при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДОУИ) при ЦУ на НАП - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в представените писмени бележки, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ДРА, и прави алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрк. Манчева, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил заключението на съдебната експертиза заедно с останалите доказателства по делото и въз основа на това е направил необосновани изводи по правния спор. Счита, че решението следва да бъде отменено, като ДРА се промени в параметрите на заключението на вещото лице. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Промет Стиил" АД против ДРА № 252 от 26.04.2006 г., издаден от данъчния орган при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1355 от 23.06.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". С обжалвания ДРА на жалбоподателя "Промет Стиил" АД не е признато право на пълен данъчен кредит в размер на 217 181,29 лв. по получени доставки за периода 01.03.2004-31.01.2005 г.. За да отхвърли жалбата срещу ДРА, съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите е приложил нормата на чл. 66, ал. 2 ЗДДС вр. с чл. 68, ал. 2 и 3 ППЗДДС, тъй като задълженото лице не е определило каква част от получения "скрап" ще използва за извършване на облагаеми и каква част - за извършване на необлагаеми доставки. Съдът е приел също така, че за процесните периоди дружеството жалбоподател има извършени както облагаеми, така и необлагаеми доставки, поради което неоснователно е претендирало право за пълен данъчен кредит, а не за частичен съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че за проверявания период задълженото лице е извършвало доставки на стомана за производство на арматура и винкели от внос и от доставчици в страната, както и че има сключен договор за преработка на ишлеме на стомана, доставена от "Дорада Трейдинг" - Швеция, т. е. получените от него метали са били използвани както за извършване на облагаеми доставки, така и на освободени такива по смисъла на чл. 52б от ЗДДС, които представляват търговия с производствени отпадъци от черни метали. Понеже данъчнозадълженото лице не е определило каква част от тях ще се използва за извършване на облагаеми и каква част за освободени сделки, а е ползвало право на пълнен данъчен кредит, е счел, че правилно данъчният орган е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 2 и 3 ППЗДДС, и е преизчислил размера на данъчния кредит. Съдът изобщо не е обсъдил възражението на жалбоподателя, че неправилно за проверявания период не му е признато правото на пълен данъчен кредит, и възражението му, че органът по приходите не е изследвало етапите на производствения процес, за да се определи точно и достоверно съотношението между доставките с право на пълен данъчен кредит и тези с право на частичен данъчен кредит. Същият е твърдял също така, че не е налице хипотезата на чл. 66, ал. 2 ЗДДС, тъй като то е могло само да определи частта от доставките, за които ще ползва пълен данъчен кредит, и тези за частичен данъчен кредит. Във връзка с тези си възражения е поискало назначаването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът е преценил, че са от значение за правилното изясняване на спора, приел е тези заключения, но впоследствие не ги е обсъдил и не е изложил мотиви защо не ги кредитира. Предвид това необоснован е изводът, че е налице хипотезата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС и ревизираното лице има право на частичен данъчен кредит, така както той е изчислен от ревизиращите органи. При наличие на хипотезата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС, съгласно ал. 2 на същата норма, размерът на правото на частичен данъчен кредит се определя по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона. Този ред е определен в чл. 68, ал. 2 ППЗДДС (отм.), в който е предвидена формула за изчисляване на размера на данъчния кредит, според която начисленият данък за получена доставка или за внос на стоки или услуги, които са използвани, използват се или ще бъдат използвани както за облагаеми, така и за освободени доставки, се разделя на коефициент, определен на базата на извършените от лицето доставки за данъчния период, който се изчислява също по посочена в разпоредбата формула, според която сумата на данъчните основи на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки за данъчния период, включително износът и облагаемите доставки по чл. 62 и чл. 92 от закона, се разделя на сумата на данъчните основи на всички извършени от лицето доставки, включително освободените, с изключение на посочените видове доставки в т. 1-5 от същата алинея. В конкретния случай при ревизията са извършени изчисления по посочения алгоритъм, но те са били оспорени от ревизирания субект и в тази връзка приетата експертиза е дала други изчисления. Действително, съдът не е длъжен да възприема заключението на назначената експертиза, но той е бил длъжен да обсъди това заключение заедно с останалите доказателства по делото и да изложи мотиви защо не кредитира това заключение. Съдът е посочил единствено това, че не възприема констатациите на вещото лице, въпреки че експертизата не е била оспорена, тъй като вещото лице не е направило изчисленията с оглед хипотезата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС. Тъй като именно това е от значение за правилното решаване на спора извършвало ли е лицето облагаеми и необлагаеми доставки и какво е съотношението между тях с оглед правото му на пълен и частичен данъчен кредит, ако съдът е считал, че вещото лице не е работило съгласно методологията, посочена в чл. 68, ал. 2 от ППЗДДС, той е следвало на постави допълнителна задача на вещото лице, за да даде то и друг вариант, като използва формулата, посочена в чл. 68 ППЗДДС, и съобразно доказателствата по делото да се определи какъв е размерът на доставките с право на частичен и на пълен данъчен кредит. Следва да се посочи, на първо място, че изчисленията, свързани с определяне на размера на данъчния кредит при прилагане на чл. 66, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 68 ППЗДДС (отм.), изискват специални познания в областта на счетоводството, каквито по правило съдът не притежава, и затова е необходимо изслушването на вещо лице, което след извършената преценка от съда, въз основа на доказателствата по делото кои от осъществените доставки са облагаеми и кои освободени и извършена проверка в счетоводството на ревизираното лице, както и въз основа на осъществените в счетоводството записвания да направи изчисления по формулата, посочена в чл. 68 ЗДДС. Предвид изложеното основателно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила във връзка със събирането, оспорването и преценката на събраните по делото доказателства, което от своя страна е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Ето защо решението следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след обсъждане на представените от страните доказателства и поставяне на допълнителна задача на вещите лица да прецени законосъобразността на извършените от ревизиращите органи изчисления, свързани с правилното определяне на съотношението между извършените облагаеми и необлагаеми доставки, и на изчисленията, свързани с прилагането на формулата на чл. 68 ППЗДДС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,