Решение № 8793 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4258/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Т. В. срещу решение 1483 от 01.12.2023 г. по описа на Административен съд - София област, постановено по адм. д. 431/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу отказ за издаване на разрешение за подновяване на разрешително за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие от 17.02.2023 г. издаден от началника на РУ-Елин Пелин, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) му е отказано издаването на разрешение за съхранение носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, индивидуализирано в заявлението, с цел самозащита. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд не е обсъдил противоречието в основанията за издаване на атакувания административен акт, че неправилно съдът е приел становището на ответника, че не са налице данни за застрашаваща опасност за живота и здравето на жалбоподателя и че никой не го заплашвал, а не е преценил индивидуалните му качества. Сочи, че в заявлението за издаване на разрешение ясно е посочено, че необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие е обусловена от факта, че жалбоподателят е бивш военен, винаги е притежавал късоцевно оръжие, работи като охранител и отговаря на критериите за притежаване, носене и боравене с такъв вид оръжие. Оспорва да е имал нарушения на обществения ред, както и да са приложими към него други законови ограничения; навежда се довод, че липсва правното основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ за наличие на пречки за уважаване искането му. Искането до съда е да се отмени обжалваното съдебно решение и се постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба началникът на РУ Елин Пелин, не взема становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касационния жаалбоподател и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното. Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Установените и относими фактически обстоятелства се възпроизведени правилно в мотивната част а оспорваното съдебно решение. Със заявления от 26.01.2023 г. и от 31.01.2023 г. до началник на РУ - Елин Пелин касационният жалбоподател е поискал да му бъде издадено (подновено) разрешително за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, индивидуализирано в заявлението, с цел самозащита. В декларация от 26.01.2023 г. е посочил, че е създал необходимите условия по чл. 76, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Посочено е, че оръжието ще се съхранява в метална каса на постоянния му адрес. Извършена е проверка по подаденото заявление от служба КОС, резултатите от която са обективирани в Докладна записка от 13.02.2023 г. от проведената проверка се установява, че в РУ-Елин Пелин няма заведени преписки от В. за отправени заплахи за саморазправа с него. Цялата преписка е разгледана и от комисия, назначена със заповед на началника на РУ-Елин Пелин, която е преценила, че липсват достатъчно данни и доказателства за съществуване на реална заплаха за живота, здравето и имуществото, както на заявителя, така и на неговото семейство, налагащи необходимостта от подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. С тези мотиви е направено предложение да бъде издаден отказ по заявлението на В.. Ответникът по касационната жалба е изложил съображения, че изтъкнатите обстоятелства в подаденото заявление, не могат да се приемат като пораждащи правото му за издаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели. От заявлението му не може да се обоснове извод за възникнала потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността му, без да се посочат конкретни основания за реална заплаха. С оглед изложените в заявлението обстоятелства и събраните данни, ответният орган е приел, че не може да се направи обосновано предположение, че животът, здравето или имуществото на заявителя са застрашени и мотивиран така и на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, е постановил процесния отказ. При установените фактически обстоятелства и след анализ на относимата правна уредба, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, с посочване на релевантните фактически и правни основания за постановяването й и в съответствие с материалния закон. Анализирайки представените по делото доказателства, обсъдени с твърденията и възраженията на страните в производството, решаващият състав на АССО е стигнал до заключение за обоснованост на крайния извод на административния орган за наличие на визираната в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ материалноправна предпоставки за постановяване на атакувания отказ. Първостепенният съд е приел, че основанието, предопределящо отрицателно по своя характер волеизявление, по повод подаденото заявление за подновяване на издаденото разрешение, е налице, доколкото заявителят не е доказал по безспорен начин наличието на основателна причина, налагаща притежаването на разрешително за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие за сочената от него цел. В заключение, е отрекъл относимостта на фактите, свързани с предходно издадено разрешение по реда на ЗОБВВПИ. Административният съд е приел, че оспорения административен акт е материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване/подновяване на разрешението за носене и съхранение на оръжие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя и спазването на процедурата, предхождаща постановяването на оспорения индивидуален административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Според изложеното в касационната жалба, обжалваното решение на първостепенния съд е, че то е бланкетно, немотивирано и несъобразено с фактичския състав на законодателството и съдебната практика в страната. Извежда се аналог с въведения разрешителен режим по чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, нееднократно издаване на разрешения за носене, съхранение и употреба на късоцевно оръжие; спецификата на упражнявана професия на военен и служител на ДС, както и настоящата работа на жалбоподателя като охранител. Дейности като придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, категорично създават потенциален риск за пораждането на описаната негативна последица, поради което и законодателят е предвидил разрешителен режим за извършването им. В специалния нормативен акт ЗОБВВПИ са разписани подробно предпоставките за предоставянето на възможност за осъществяване на някоя от посочените обществено опасни дейности. Преди всичко и в отговор на изложените от касационен жалбоподател доводи настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че независимо дали се касае за първоначално издаване на разрешение (Вж.: чл. 81 ЗОБВВПИ) или е заявено подновяване на вече притежавано такова (Вж.: 87 ЗОБВВПИ), производството протича по аналогичен начин. С оглед предписанието на чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ разрешението за съхранение, разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях е валидно за срок 5 години от датата на издаването му, а според правилото на чл. 87, ал. 1 с. з., в едномесечен срок преди изтичането на този срок лицето, получило разрешението, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване до директора на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) на Министерството на вътрешните работи (МВР) или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от съответните документи, посочени в т. 1 т. 3 от цитираната законова норма. И доколкото според чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ разрешението за подновяване по ал. 1 се издава по реда на чл. 83, то подновяването на разрешението за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие се извършва след провеждане на процедурата, приложима към първоначално издаване на разрешение за горните дейности. В този смисъл и доводът в касационната жалба, че при издадено предходно разрешение, административният орган е длъжен да го отнеме, а не да постанови отказ от издаване на такова, е неоснователен. Препращането в чл. 87, ал. 3 ЗОБВВПИ ясно показва както обхвата на проверката при подновяване, така и възможностите за произнасяне, които в цитираната разпоредба чл. 83, ал. 5 от закона, са две писмено или по електронен път издаване на разрешение за съответната дейност или мотивиран отказ от издаването му. Произнасяйки се с отказ от издаване на разрешение, началникът на РУ Елин Пелин е постановил акт, който формално отговаря на приложимата нормативна регламентация, а в този смисъл и на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, с посочване на съответните факти и обстоятелства, приети за релевантни по случая, а разпоредителната част кореспондира със съдържанието на правомощията, описани в закона, с които административният орган разполага. Актът съответства и на материалния закон. Процедурата по издаване или подновяване на разрешение по ЗОБВВПИ започва със заявление, подадено от заинтересувания правен субект, в което същият посочва причината, налагаща издаването на облагоприятстващото го административно решение - арг. чл. 81, ал. 3 и чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Заявителят най-добре познава обстоятелствата около собствения си живот и затова именно той трябва да изложи и докаже потенциално застрашаващите го факти, предопределящи издаването на разрешение по ЗОБВВПИ. Акцентът върху процесуалната активност на заявителя се потвърждава и от ограничения обхват на служебна проверка сравнявайки чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона. В този смисъл границите, в които административният орган се произнася, са отнапред определени единствено до изложените в заявлението твърдения, ведно със съпътстващите го доказателства, ангажирани от заявителя, и описаните в чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ служебно установявани факти. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона дефинира целите, които оправдават подлежащата на установяване необходимост от притежаване на разрешението. Според цитираното нормативно предписание това са самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка. В случая заявителят е посочил като основателна причина самозащита, обосновани с мотив, че работи по трудово правоотношение в охранителна фирма и не е нарушавал закона, стриктно е спазвал обществения ред, както се твърди в касационната жалба, в периода на издаденото му предходно разрешение. Служебната ангажираност на лицето обаче не може да бъде причина за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за лични цели. Ако работата на субекта крие потенциална и непосредствена опасност за здравето, живота или имуществото, юридическото лице, с което същият има сключен трудов договор, може да поиска издаването на разрешение за служебни цели. Не е спорно, че тази процедура е изпълнена и касационен жалбоподател има разрешение за носене и употреба на служебно оръжие. Другият мотив че в периода, за който е притежавал разрешение, не е извършвал закононарушения и е бил стриктен, също не може да доведе до искания облагоприятстващ акт. Първо, фактите и обстоятелствата, свързани с предходно издадено разрешение, както правилно е посочил първоинстанционният съд, нямат отношение към новообразуваното производство. И второ, спазването на закона е задължение, чието изпълнение не обосновава подлежащата на установяване необходимост от издаване на разрешение за съхранение, носене и/или употреба на огнестрелно оръжие. Доколкото и двете посочени в заявлението фактически основания не могат да обосноват категоричен извод за наличие на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Предходно издавани разрешения, не са повод за издаване на исканото ново разрешение. Издаденият, във връзка с липса на визираната в цитираната норма предпоставка, административен акт съответства на приложимия материален закон. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Не са налице релевираните с нея основания за касиране на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Оплакването за немотивиран съдебен акт, бланкетна форма на съдебното решение и несъобразяване с фактическия състав на законодателството и съдебната практик в страната, не е аргументирано с конкретни съображения, поради което и предвид обхвата на настоящата проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят, освен че е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В конкретния случай касационният жалбоподател е посочил като основна причина за исканото разрешение - самозащита. Но освен посочването на една от визираните в т. 10 причини, заявителят следва да докаже и основателността й, т. е. необходимо е да представи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. При подаване на заявление за разрешение, заявителят е страната, която следва да представи доказателства, въз основа на които да се установи наличие на обстоятелствата посочени в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд