Решение № 13726 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2019 г.

Решение № 13726 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Попов от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Захова, против решение № 808 от 21.12.2018 г., постановено по адм. д. № 412/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което по жалбата на В. Ройбас, Г. Стоева и М. Христова и трите от [населено място] е отменена заповед № 16 от 20.02.2018 г. на кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 е изменен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за УПИ XI – 37 и X – 38, кв. 471, като с плана за регулация УПИ XI – 37 е преотреден за жилищно строителство, а с плана за застрояване е предвидено ново свързано застрояване с височина 10 м. и 12 м. при запазване на зона "Ц2", съгласно ОУП и показатели – плътност на застрояването – 70%, плътност на озеленяването – 30%, Кинт – 3, съгласно приложен проект. С решението община Пазарджик е осъдена да заплати разноските по делото. Касаторът навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В допълнителна молба навежда доводи досежно това, че В. Ройбас и М. Христова не следва да са страни по делото, тъй като не са представили документи за собственост и не се легитимират като лица, за които е налице правен интерес от оспорването. Посочва, че само за Г. Стоева са представени такива доказателства. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта на кмета на община Пазарджик. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответниците В. Ройбас, Г. Стоева и М. Христова, чрез процесуалния си представител адв. Църцаров, с писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Г. Стоева и М. Христова. Претендират разноски. Ответникът Кметът на община Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответниците Ц. Савлащкова, Н. Груев, И. Дерменджийски, К. Дерменджийски, М. Дерменджийска, Т. Байряков, Т. Дъбова, П. Гюров, В. Радков, Ц. Вълканов, С. Благова, Н. Стоилов, К. Димитрова, С. Благов и Д. Христов не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – Пазарджик е приел, че жалбата на В. Ройбас, Г. Стоева и М. Христова срещу заповедта на кмета на община Пазарджик е допустима на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като е посочил, че заинтересовани в производството по оспорване на ПУП са лица, които са собственици на имот, който е съседен на имота – предмет на плана – доколкото се променя предназначението на последния. Приел е, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана, поради това, че не са изложени мотиви досежно приетото правно основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а именно не е посочено какви промени в обществено – икономическите и устройствени условия са настъпили, обосноваващи промяната. Посочил е, че предишният ПУП е от 2005 г., поради което не може да се презюмира, че са настъпили промени в резултат на обществено – политическия и икономически преход, осъществен през 1989 г. Приел е и материална незаконосъобразност на заповедта, а именно допуснати намалени отстояния към страничната регулационна линия, при изискуемо отстояние 4 м., допуснато с оспорения план 3 м. и към дъното на имота – при допустимо отстояние 6 м., допуснато с плана 5 м. при приета от съда височина на сградата от 12 м. Приел е и несъответствие на ПУП с ОУП като се е позовал на заключението на СТЕ, съгласно устройствената зона, която е приел, че за процесните имоти е ЖС, а с оспорения ПУП е допуснато устройствена зона да бъде определена като централна, като по този начин е приел, че в противоречие със закона е определен допустимия Кинт. Приел е и допуснати нарушения досежно отстояния през улицата до сграда – архитектурен паметник. Решението на Административен съд – Пазарджик е недопустимо. С оспорената заповед № 16 от 20.02.2018 г. на кмета на община Пазарджик на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е изменен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за УПИ XI – 37 и X – 38, кв. 471, като с плана за регулация УПИ XI – 37 е преотреден за жилищно строителство, а с плана за застрояване е предвидено ново свързано застрояване с височина 10 м. и 12 м. при запазване на зона "Ц2", съгласно ОУП и показатели – плътност на застрояването – 70%, плътност на озеленяването – 30%, Кинт – 3, съгласно приложен проект. Жалбоподателките в първата инстанция В. Ройбас, Г. Стоева и М. Христова твърдят, че са собственици на обекти и ограничени права – вещно право на строеж – върху съседен имот УПИ XIII – 34, на имотите, предмет на плана, като доказателства за наличието на такива права са представени само за Г. Стоева. Разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят е признал право на жалба срещу ПУП, а именно това са лицата по чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ. Първият спорен по делото въпрос е дали жалбоподателките пред първата инстанция имат такова качество, съответно доказано ли е то, като съдът е признал правото им на жалба, позовавайки се на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като безспорно другите предпоставки по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ не са налице. Приел е, че това е така, тъй като в оспорената заповед е посочено като промяна на плана за регулация това, че се преотрежда УПИ XI – 37 за жилищно строителство. Нормата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, на която се е позовал съдът, за да приеме оспорването за допустимо предвижда, че "непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана". В настоящия случай не е налице тази хипотеза. Неправилно съдът се е позовал само на това посочване в заповедта. В случая следва да бъде установено дали действително е налице промяна на предназначението на съседния имот. От доказателствата по делото обаче не се установява такова. В предходния план, одобрен с решение № 87 от 03.06.2005 г. (стр. 241 от д. № 412/2018 г. на АС - Пазарджик), с което е одобрен план за регулация и застрояване на гр. Пазарджик, заключен в посочена в решението територия. От графичните части на този план, представена на стр. 154 от делото на АС – Пазарджик, в частта за действащия план и легендата под плана, е видно, че по плана от 2005 г. за УПИ XI – 37 е предвидено застрояване с жилищна сграда на три етажа, съответно по този план имотът е отреден за жилищно строителство. От представената извадка от същия план от 2005 г. (стр. 240 от делото на АС - Пазарджик) също е видно, че за УПИ XI – 37 е предвидено застрояване жилищно с жилищна сграда на 3 етажа, като по този план за този имот е определена зона Ц с показатели Пзаст. 60%, Кинт 3, 0. По действащия ПУП от 2005 г. спорният имот, предмет на плана, е бил отреден за жилищно строителство за строеж на жилищна сграда на 3 етажа, а по оспорения в настоящото производство план също е отреден за жилищно строителство – отново за жилищна сграда на две нива, от които първото на три етажа, а в средата на 4 етажа. Не е налице промяна в предназначението на имота, както е приел съдът, тъй като и по предходния и по оспорения план същият е отреден за жилищно строителство с предвидено застрояване на жилищна сграда. ЗУТ в чл. 8 разписва конкретното предназначение на имотите в различните видове територии – урбанизирани, земеделски, горски, с особена защита и т. н. Съобразно чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, която е относимата, тъй като спорният имот е в урбанизирана територия: "Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде: 1. в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други". Видно от разпоредбата изброяването е примерно, като съответно с наредба по чл. 13 от ЗУТ са конкретизирани различните видове предназначение на имотите. Това е наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии.