Решение № 489 от 25.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г.

Решение № 489 от 25.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по молбата на Я. С. Б. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 200/7.10.2009 г. по гр. дело № 291/2009 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 38/22.04.2009 г., по гр. дело № 91/2008 г. на Д. районен съд и установителният иск за собственост към минал момент, по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е отхвърлен. Молителката твърди, че са налице предпоставките за отмяна на въззивното решение и представя постановление за прекратяване на наказателно производство от 8.01.2010 г. на Районна прокуратура-Д., от което се установявало наличие на престъпление, по смисъла на чл. 309, ал. 1 НК за лицето С. Х. С. от[населено място], изразяващо се в отразените неверни обстоятелства, в инкриминирания документ-споразумителен протокол за имотни граници между наследниците на А. Д. и С., представени в производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Ответниците по молбата за отмяна А. Д. Д., Д. Д. Д., Р. Д. Х., Ф. А. С. /С. Д. С./, всички от[населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 305 и чл. 306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да приеме за неоснователен и недоказан установителния иск за собственост към минал момент, касаещ процесните два земеделски имота, находящи се в м. "Х. а. ", в строителните граници на[населено място] въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, за отсъствие на идентичност между описаните от ищцата граници в клетвената декларация по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ на двата претендирани имота, с извършеното заснемане от в. лице В. по приложените скици, както и с имота на ответниците. Нито първоинстанционния съд, нито въззивния съд са обсъждали представения споразумителен протокол от 12.7.1993 г. за имотни граници между собствениците А. Д., С. С. и К. и Р. С., като доказателство, имащо отношение към спора и не са основали решението си върху този частен документ, което е една от предпоставките на основанието за отмяна, по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Нещо повече, неотносимото към спора доказателство не е признато за неистинско по надлежния съдебен ред, което се установява и от представеното към молбата за отмяна постановление за прекратяване на наказателно производство на 8.01.2010 г. на Районна прокуратура - Д.. По изложените съображения, касационният съд счита за недоказани доводите на молителката за наличие на основанието за отмяна, на влязло в сила решение, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, затова остави без уважение молбата й, като постави в нейна тежест направените от ответниците разноски за настоящето производство, в размер на 500 лева и