Решение № 2527 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7005/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител, срещу решение 673 от 17.05.2024 г. по адм. дело 73/2024 г. на Административен съд Кърджали. С обжалваното решение АС Кърджали е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 за кампания 2012 г. с изх. 01-6500/184#16/25.01.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 09/290612/01689 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2012 от 31.05.2012 г., подадено от А. А. Ю., в едномесечен срок от влизане в сила на решението, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна. Излага доводи, че съдът в противоречие с данните по делото е приел, че в оспореното уведомително писмо се съдържат формални и бланкетни мотиви. Сочи, че в акта се съдържат изрично таблици с данни за идентификация на животните, регистрирани в Системата за идентификация и регистрация на животните (СИРЖ) по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП, като при извършена административна проверка и проверка на място е констатирано, че липсва едно животно. Процентът на наддеклариране за код АП46 е в размер на 2,94 процента и е изчислен съгласно разпоредбите на Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214, утвърдена със заповед РД/09-1117/17.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните и на жалбоподателя е наложена санкция в размер на 754,71лв. Поддържа, че при извършената проверка на място е установено, че кандидатът не е спазил правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива, утвърдена със заповед РД 09-799 от 11.08.2010 г., съгласно цитираната методика, т.7.8, б. в, както и други приложими изисквания от националното законодателство за спазване на правилата на добра земеделска практика за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, за което е наложена санкция в размер на 100 процента или 11997,11лв. Счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила е разпределил неправилно доказателствената тежест, като в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че отговаря на условията за финансиране по заявените схеми и мерки, а не обратното, както и в решението не се съдържа конкретика какво следва да направи административният орган след връщане на административната преписка. Според касатора се налага извод, че фондът следва да разпореди изплащане на финансово подпомагане на оспорващия (сега касационен ответник) за недопустими площи. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба А. А. Ю., не е представил писмен отговор по същата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства: А. А. Ю., регистриран земеделски производител, е подал заявление за подпомагане с УИН 09/29061201689 по заявените схеми и мерки за подпомагане, в т. ч. по мярка 214 Агроекологични плащания, направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, с код АП46. Съгласно приложената към заявлението таблица за отглежданите животни за кампания 2012 г. по направление код АП46, земеделският производител е кандидатствал с 35 броя животни от породата късорого родопско говедо. Към заявлението за подпомагане са приложени зоотехнически сертификати, издадени на 24.04.2012 г. от Асоциация за развъждане на местни породи говеда, включително и Зоотехнически сертификат 0102/2012/24.04.2012 г. за чистопородно разплодно животно от породата родопско късорого говедо, с номер на ушната марка BG 30835678. При извършена проверка на място в периода 13.08.2012 10.09.2012 г., в присъствието на кандидата, в контролния лист е отразено, че по отношение на направление с код АП46, в графата относно спазването на правилата на добрата земеделска практика по Нитратната директива, утвърдени със заповед РД-09-799 от 11.08.2010 г., е посочено не. В контролния лист в Таблица на отглежданите животни по видове и възраст са посочени 35 бр. животни с код по АЕП АП46, всички от порода родопско късорого говедо, като общият брой животни, установени при проверката на място е 64. При извършена проверка по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи на 15.08.2012 г. в животновъдния обект на кандидата, в контролния лист е отразено, че животновъдния обект е регистриран в ИС на БАБХ, като в него се отглеждат 64бр. ЕПЖ говеда, както и че животните във фермата съответстват с данните от регистъра за наличните животни обр. ЗХОЖ-69 и с данните в ИС на БАБХ. В констативен протокол 000203/04.09.2012 г., изготвен от главен инспектор в ОДБХ Кърджали, при извършена проверка на място в стопанството на земеделския производител, към който е приложен и доклада от извършена проверка за спазване правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, е посочено, че в дневника за провежданите химични обработки кандидатът е декларирал, че не използва ПРЗ и подобрители на почвата. При проверката е констатирано, че няма изградена площадка за съхранение на оборската тор и е наредено да се изгради такава площадка. В констативния протокол и доклада изрично е посочено, че стопанството не попада в нитратно уязвима зона. За констатираните несъответствия земеделският производител е уведомен с уведомително писмо от 24.09.2012 г. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 от ПРСР 2007 2013 г. за кампания 2012 г. с изх. 01-6500/184 от 17.01.2020 г., издадено от заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие, кандидатът е уведомен за оторизира субсидия в размер на 0 лв. С решение 198/25.09.2020 г. по адм. дело 84/2020 г. на АС Кърджали, оставено в сила с решение 9140 от 11.08.2021 г. по адм. дело 12722/2020 г. на Върховния административен съд, Уведомително писмо с изх. 01-6500/184 от 17.01.2020 г. е отменено и административната преписка е върната на органа за ново разглеждане. С Уведомително писмо изх. 01-6500/184#3 от 28.07.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие е отказана исканата сума за финансово подпомагане за кампания 2012 г., в размер на 12751,82лв. по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 2013 година. С решение 24 от 19.01.2023 г. по адм. дело 374/2022 г. на АС Кърджали, оставено в сила с решение 9533 от 10.11.2023 г. по адм. дело 2704/2023 г. на Върховния административен съд, Уведомително писмо изх. 01-6500/184#3 от 28.07.2022 г. е отменено и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане. С обжалваното пред първоинстанционния съд Уведомително писмо изх. 01-6500/184#16/25.01.2024 г., издадено в изпълнение на влязлото в сила решение 24 от 19.01.2023 г. по адм. дело 374/2022 г. на АС Кърджали, отново е отказана оторизация на заявените суми за подпомагане по мярка 214 АЕП, по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, в размер на 12 751,82лв. В акта по отношение на животно с ушна марка BG 30835678 е отказано финансово подпомагане, т. к. при извършена проверка в регистрите на СИРЖ е установена смърт на животното на 30.10.2012 г., т. е. преди изтичане на срока по чл. 52, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. и за него не е представен документ за загуба. Оторизирането е отказано на основание чл. 52, ал. 1, 2 и 4 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. С уведомителното писмо е отказано финансово подпомагане по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи поради неспазване на базови изисквания. Фактическото основание за отказ е, че при извършена проверка на място е установено неспазване на Правилата за добра земеделска практика, утвърдени със заповед РД-09-799/11.08.2010 г. на министъра на земеделието и храните липса на площадка за съхранение на оборска тор и недостатъчния капацитет на съоръжението според броя на животните. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 16, чл. 26, ал. 1 4 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., на разпоредбите на мярка 214 АЕП, както и на т. 7 Групиране на базовите изисквания по направление от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със Заповед РД-09-1117 от 17.08.2012 г., издадена от МЗХ. В уведомителното писмо в табличен вид е отразен размерът на финансовото подпомагане, подробно описано в решението на първоинстанционния съд. По отношение на подпомагането по мярка 214 АЕП е прието наддеклариране в размер на 2,94% , като намаленията и санкциите са в размер на 754,71лв. За неспазване на базовите изисквания наложената санкция е в размер на 100%, като сумата е в размер на 11997,11лв. При тези фактически установявания съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че в чл. 52, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., в приложимата редакция обн. ДВ, бр. 23 от 2012 г., при загуба на животни, подпомагани по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, вследствие на клане, продажба, смърт или кражба, земеделските стопани представят в ДФ Земеделие до 30 ноември или с подаване на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните. При разглеждане на спора по предходно уведомително писмо е установено, че данните за датата и причината за смъртта на животното са били отразени в извлечение от Регистър на животните и животинските обекти, но впоследствие в графа промяна е отбелязано 03.02.2014 10:56:56, поради което съдът е приел, че липсва яснота относно фактическите данни, въз основа на които е отразена посочената дата за смъртта на животното. Въпреки дадените изрични указания при новото разглеждане тези обстоятелства да бъдат изяснени, съдът е констатирал, че по делото не са представени доказателства нито за извършена нова проверка, нито за резултатите от нея, съответно този въпрос е останал нерешен и изобщо не е коментиран от административния орган, както в административната преписка, така и в оспорения акт. На следващо място съдът е приел, че административният орган, след като при проверката е установил несъответствие на броя декларирани животни и информацията в регистъра на БАБХ, не е изпълнил задължението си по чл. 65, ал. 2 от наредбата да изиска от земеделския стопанин да представи всички необходими документи в указания в чл. 59 срок до 15 работни дни от получаване на искането. Допуснатото нарушение е определено от съда като съществено и представляващо основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяната на обжалваното уведомително писмо в тази част. Съдът е обсъдил приложимите разпоредби относно спазване на правилата за добра земеделска практика и е достигнал до извод, че липсва правно основание за намаление в размер на 100% от агроекологичното плащане, каквото е извършено от Разплащателната агенция. Посочил е, че в т.7.8 от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед РД-09-1117 от 17.08.2012 г., издадена от МЗХ, в буква в Други приложими изисквания от националното законодателство правилата за спазване на добра земеделска практика са определени като базови изисквания по обсъжданото направление, но предвидените намаления са в т. 8.2.3 и са в размер на 5 % или съответно 10%, ако стопанството или част от него се намира в нитратно уязвима зона. Поради изложените съображения съдът е приел, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК и т. к. естеството на спора не позволява решаването му от съда по същество е отменил обжалвания акт и върнал административната преписка на административния орган за ново разглеждане. Решението е правилно и обосновано. Съдът е изяснил фактическите обстоятелства по спора и при коректно и подробно обсъждане на доказателствения материал по делото е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно разпределена доказателствена тежест, неточност на приетото в съдебния акт относно липсата на мотиви в обжалваното уведомително писмо и неяснота на дадените указания във връзка с тълкуване и прилагане на приложимата нормативна уредба. Съдът, с разпореждане 382 от 15.03.2024 г. по делото, правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и след като е установил фактите по спора, подробно и точно е анализирал съдържанието на оспореното уведомително писмо на плоскостта на релевантните правни разпоредби. Правилно съдът е приел, че административният орган не се е справил с дадените указания да изясни причините за различните отбелязвания в регистъра към БАБХ във връзка със смъртта на животно с ушна марка BG 30835678. Правилен е също изводът на съда, че административният орган не е спазил установения ред в чл. 65, ал. 2 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. при установяване на несъответствие между декларирания брой животни и/или пчелни семейства и информацията в регистъра на БАБХ ДФЗ - РА да изиска от земеделския стопанин всички необходими документи, които следва да бъдат представени в срока по чл. 59. Едва след неизпълнение на това задължение или в резултат на проверка на представените допълнителни документи, административният орган следва да редуцира заявената за подпомагане сума. Ето защо изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта в тази част е правилен и обоснован. Правилни са изводите на съда и по отношение на отказа за оторизиране на заявеното подпомагане поради неспазване на базови изисквания от земеделския стопанин. В уведомителното писмо като правно основание за наложената редукция в размер на 100% са посочени чл. 26, ал. 1 и 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. Съдът вярно е заключил, че визираните разпоредби не обосновават извършената редукция в размер на 100%. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. спазването на правилата за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6, т. 1 от Наредба 2 от 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници от земеделските стопани е базово изискване. В чл. 16, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. е предвидено, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Констатираното при проверката на място несъответствие с правилата на добрата земеделска практика по Нитратната директива и предвидените намаления в Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед РД-09-1117 от 17.08.2012 г., не кореспондират с наложената редукция в размер на 100%. Съдът правилно е посочил, че в т.7.8 буква в от Методиката - Други приложими изисквания от националното законодателство, правилата за спазване на добра земеделска практика са определени като базови изисквания по обсъжданото направление, но не е предвидено отказване или намаляване на подпомагането. Предвидените намаления са посочени в т. 8.2.3 от Методиката - в размер на 5 % когато върху площите на цялото стопанство не са спазени Правилата за добрата земеделска практика и съответно 10%, ако стопанството или част от него се намира в нитратно уязвима зона. Съдът точно е установил, че липсват ясни и релевантни към фактическите констатации и правната уредба мотиви за намаление в размер на 100%. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., на която се е позовал административният орган, предвижда, че земеделските стопани се подпомагат с агроекологични плащания само за извършването на дейности съгласно установените с наредбата изисквания за управление на агроекологичните дейности, които надхвърлят базовите изисквания по ал. 1 и 2. Базовите изисквания са регламентирани в чл. 26, ал. 1 и 2 от наредбата, като тези по ал. 1 са адресирани към всички земеделски стопани, които кандидатстват за подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания, а в ал. 2 са диференцирани базовите изисквания по отделните направления по мярка 214. Общите изисквания за управление са уредени в Раздел I, а изискванията за управление по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" са уредени в Раздел VI Традиционно животновъдство на Наредба 11 от 06.04.2009 г. Съгласно чл. 49, ал. 1 от наредбата по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" се подпомага отглеждането на селскостопански животни, включени в приложение 7. Правилото на чл. 26, ал. 3 от наредбата има дефинитивен характер и очертава кръга на дейностите, които подлежат на подпомагане, но не съдържа основание за отказ на подпомагане поради неспазване на базовите изисквания по ал. 1. При констатирани нередности, по силата на нарочното препращане към чл. 16, ал. 1 от наредбата, агроекологичните плащания се отказват или намаляват, както при неспазване на базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2, така и при неспазване на изискванията за управление, по правилата, уредени в методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. В член 18 Намаления и изключвания при неспазени други критерии за допустимост, ангажименти и свързани с тях задължения от Регламент (ЕС) 65/2011, на който се позовава административният орган, също няма императивно изискване за пълен отказ на подпомагане при установени нередности. В параграф 1 на чл. 18 е предвидено, че исканата помощ се намалява или отказва, когато не се изпълняват посочените задължения и не се спазват критериите по букви а в. Съгласно член 18, параграф 2, държавата-членка възстановява и/или отказва подпомагането или определя размера на намалението на помощта, по-специално въз основа на тежестта, степента и постоянния характер на установеното нарушение. Тежестта на нарушението зависи по-специално от значимостта на последствията от нарушението, като се отчитат целите на критериите, които не са изпълнени. Степента на нарушението зависи по-специално от въздействието му върху операцията като цяло. Дали дадено нарушение е с постоянен характер зависи по-специално от продължителността от време, през която трае въздействието, или от възможността това въздействие да бъде прекратено с разумни средства. В случая отказът за оторизация е поради неспазване на базовите изисквания, свързани с правилата на добра земеделска практика и административният орган е следвало да извърши намаления по реда на чл. 16, ал. 1 и при приложение на приетата методика, действаща към този момент, като посочи точни правни основания за налаганата редукция. Ето защо изводите на съда за липса на конкретни фактически и правни основания за наложеното намаление в размер на 100% по заявлението за подпомагане на касационния ответник са правилни и обосновани. Указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона при новото разглеждане на административната преписка са коректни, поради което касационната инстанция намира за неоснователни доводите в обратна насока в касационната жалба. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,