Решение № 1012 от 29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3446/2008 г.

Решение № 1012 от 29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3446/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 103 от 25.11.2008 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на решение № 327 от 07.05.2008 г. по гр. д. № 283/08 г. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 149 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 1529/2007 г. на П. районен съд и са отхвърлени предявените от касатора П. г. по с. и архитектура - гр. Пазарджик против В. В. П. искове за заплащане на сумата 2 600 евро на основание § 4, ал. 3 от ДР на Закона за народната просвета, представляваща такса за обучение за учебните 2004/05 г. и 2005/06 г. и мораторна лихва в размер на 1309,29 лв. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос свързан с преценката, дали претендираната сума, представляваща такса за обучение на чуждестранен гражданин в българско държавно училище се дължи по силата на закона за народната просвета/§ 4, ал. 3 от ДР/ или е необходимо да са спазени и специалните предпоставки за приемане на чужди граждани за обучение в български училища, предвидени в Наредба № 4/18.04.1994 г., който въпрос с оглед на липсата на установена съдебна практика се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Изложени са оплаквания за нарушение на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, а именно прилагайки подзаконов нормативен акт/Наредба № 4/1994/съдът е противопоставил регламентацията му на Закона за народната просвета/§ 4, ал. 3 ДР на същия/, поради което касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ответникът В. П. през процесния период от време - учебните 2004/05 г. и 2005/06 г. е бил ученик в дневна форма на обучение в П. г. по с. и архитектура - гр. П.. Тъй като не е представил документ съгласно § 4, ал. 2 от ДР на ЗНП до 28.10.2005 г., то директорът на гимназията е наредил/заповед от 31.10.2005 г./ученикът да заплати 1300 евро, представляващи размера на средствата за дневна форма на обучение, които заплащат чуждите граждани в българските държавни и общински училища, съгласно Заповед № РД-09-968/20.07.2004 г. на Министъра на образованието и науката. От 08.03.2006 г. Пономарев е придобил статут на постоянно пребиваващ в РБългария на основание чл. 25, т. 8 от ЗЧРБ. През календарната 2007 г. е завършил учебното заведение и му е издадена диплома за завършено средно образование. За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че задължението на ученика П. не произтича направо от закона, тъй като в него е предвидена една възможност за провеждането на такава форма на обучение. Конкретните условия и ред, при които се реализира задължението за заплащане на такса за обучение от чуждестранни лица, обучаващи се в български държавни и общински училища са уредени в подзаконовия акт, поради което при неспазването им не би могло да се приеме, че за учащия възниква автоматично задължението за заплащане на такса за обучение, определена по административен ред. Правото на образование е гарантирано от чл. 53 на Конституцията и е доразвито в чл. 9 ЗНП. Това право, съобразно законово дефинираното му съдържание, се упражнява ефективно в избрано от лицето училище и вид обучение съобразно личните предпочитания и възможности. За реализирането му законът поставя две условия: личните предпочитания и възможностите на ученика, т. е. с оглед така заложените в закона предпоставки правото на образование следва да се тълкува и прилага като право на избор на училище и вид обучение само в съществуващите училища. Законът за народната просвета/ чл. 4, ал. 1/ признава правото на всеки гражданин да получи образование, гарантира осъществяването му чрез избор на училище и вид обучение, съобразно личните предпочитания и възможности /чл. 9, ал. 1 ЗНП/.