Решение № 254 от 25.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1260/2011 г.

Решение № 254 от 25.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1260/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по жалба от подсъдимия Б. И. Б., чрез защитата му, адвокат Д. Д. от АК [населено място] срещу въззивно решение № 188, постановено на 29.12.2010 г. по внохд№ 395/2010 г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 110/14.10.2010 г., постановена по нохд № 1256/10 г. на Варненския окръжен съд подсъдимият Б. И. Б. е признат за виновен в това, че на 29.09.2009 г. в [населено място] е съхранявал информация за съдържанието на платежни инструменти върху шест броя банкови карти, както следва: карта с № 4018050319210784 = 230512175941823? VISA от Вапса di Roma S. P. A DEBIT ELEKTRON Italy Roma; карта c № 67689208487061874 78 = 13052210015500000, с неустановен вид и издател; карта № 6762101813720860 = 19022269433485200997 с неустановен вид от Intesa Sanpaolo SpA Sesto S. Giovanni, 200099, Italy; карта c № 4907627036572424 = 10051012343302600000, VISA от Bayerishe Landesbank Girozentrale CREDIT CLASSIC Germany Muenchen; карта c № 5450450011020436 =10031010000009460000, MASTER CARD от DANSKE BANKAKTiESELKAB, DENMARK, SWEDEN BRANCH EUR SWE LINKOPING и карта c № 4972022490064722=11092018268674310000, VISA Credit Lyonnais CREDIT GOLD/PREM France Lyons, поради което и на основание чл. 249, ал. 4, вр. с ал. 3 НК и вр. с чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане в сила присъдата. Подсъдимият е осъден да заплати деловодните разноски в размер на 418 лв. Съдът се е произнесъл за унищожаването на веществените доказателства- шест броя пластики. В касационната жалба се изтъкват съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието- основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Доводите за съществени процесуални нарушения се изразяват в твърдението, че с отказа на съдилищата да допуснат като свидетел поисканото от защитата лице Г. Р. Ч., който е трябвало да установи, че е продал книги на подс. Б. преди изземването на процесната книга с магнитните карти в нея, е ограничено правото на защита на подсъдимия. Не се сочат конкретни доводи за посочената явна несправедливост на наказанието, а общо се твърди, че то е следствие от допуснатите съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание подсъдимият Б. не се явява редовно призован. Вместо него упълномощеният защитник на подсъдимия адвокат Д. поддържа жалбата и доводите в нея. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът не е нарушил принципите по чл. 13 НПК. релевантните факти са установени от всички останали доказателства. Наказанието не е явно несправедливо, тъй като е съобразено с тежестта на извършеното и личностните данни за дееца. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. При събирането, проверката и оценката на доказателствените източници не са допуснати процесуални нарушения. Инстанционните съдилища са взели всички предвидени в закона мерки за разкриването на обективната истина. Фактическите данни от предмета на доказване са установени по делото. Първостепенният съд се е произнесъл с мотивирано протоколно определение от 14.10.2010 г. по нохд№ 1256/10 г. на Варненския окръжен съд ( спр. на л. 32 от съдебния протокол) по направените от защитата на подсъдимия доказателствени искания. Отказът на съда да допусне като свидетел поисканото от защитата лице се основава на данните, че нито в хода на досъдебното производство, нито в рамките на съдебното следствие пред първата инстанция подсъдимият Б. и защитата му са могли да посочат името и адреса на лицето за което подс. Б. твърди, че е амбулантният търговец на книги, от който е купил и процесната книга. При обективните данни, че установяването на самоличността на твърдяния свидетел не е извършено до този стадий на процеса, макар от датата на изземването на книгата от лекия автомобил на Б., до датата на заседанието в което е депозирано искането, да е била изминала една година, съдът основателно е отказал допускане на лице без конкретни данни за неговата самоличност. Твърдението, че съпругата на подсъдимия "почти е успяла" да намери това лице, отново сочи на неидентифицирано лице и основателно съдът е отказал да го допусне за свидетел. Същото доказателствено искане мотивирано е отхвърлено и от въззивната инстанция, пред която формално е посочено име на лицето - Г. Р. Ч., без данни за адрес или местопребиваване. Продавачът на книги е трябвало да изясни, според защитата, че подсъдимият е закупил от него книгата, намерена в лекия му автомобил. Отхвърляйки това искане съдът се е мотивирал и с неотносимостта на показанията на такъв свидетел към обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 НПК. Продажбата на процесната книга от трето лице, на подсъдимия, е факт ирелевантен за предмета на доказване, тъй като е въпрос единствено на предположение установяването на факта дали магнитните банкови карти са били вътре или не към момента на продажбата. Следователно, основателно е отхвърлено доказателственото искане за допускане на свидетел. Верен е крайният извод на въззивния съд, че този отказ не е ограничил правото на защита на подсъдимия. Решаващият съд е суверенен в преценката си кои доказателствени средства са относими за изясняване фактите, очертани от предмета на доказване. В случая по делото са събрани в необходимия обем доказателствените средства, установяващи фактическите данни относно инкриминираното деяние и авторството му. Доказано е въз основа на оценката на данните от протокола за изземване и от заключението на съдебнотехническата експертиза, че процесните обекти съдържат електронна информация върху магнитни ленти, че представляват имитация на чужди истински банкови магнитни карти, тъй като електронното им съдържание включва номера на сметки в банки, типове карти и пр. Авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние, изразено в съхраняване на информацията за чужди платежни инструменти, е доказано. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдилищата са кредитирали като обективна и компетентна, е установено, че в иззетите шест броя пластмасови магнитни карти с протокол за претърсване и изземване от 29.09.2009 г. от поставената на задната седалка на личния лек автомобил на подсъдимия Б. книга, се съдържа записана реална информация за банкови сметки от чужди банкови магнитни карти. При знаенето на съответния "PIN"- код, с тези карти, според установеното по делото, е възможно тегленето на парични средства от АТМ- устройства Съдилищата са дали отговор защо не са кредитирали обясненията на подсъдимия относно твърдяното от него незнание и непредполагане за съществуването на шестте броя банкови магнитни карти. Те са опровергани по реда на чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, съответно по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, чрез правнологическия анализ при оценката на събраните доказателствени източници. Съдилищата са изложили подробни аргументи защо приемат обясненията на подсъдимия само като защитна теза. Вътрешното противоречие в обясненията е поради несъответствието им с обективните данни установени от останалите доказателствени средства и тяхната логическа оценка. Обясненията на подсъдимия, че е закупил няколко книги от неизвестен търговец на книги, които не бил разгръщал, са опровергани от фактите, че в автомобила му е намерена само една книга, в която са били поставени всичките шест броя магнитни карти. Фактът, че всички те са поставени само на едно място, обективира целенасоченото отношение към съхраняването на магнитните карти по предварително избран начин, предпоставен от предварителна подготовка. Това е израз на съзнателна дейност на държателя на тези вещи, в случая - подсъдимият Б.. Самият характер на намерените в страниците на книгата карти - които са платежен инструмент, съдържащ информация за чужди банкови карти, от които може да се теглят парични средства, е на вещи, чието наличие и предназначение изключва случаен характер на съхраняването им. Характеристиката на предмета на деянието изключва неинформираното му съхраняване. В жалбата не са развити доводи по оплакването за явна несправедливост на наказанието. При проверката ВКС не намери да са допуснати нарушенията по чл. 348, ал. 5 НПК. Съдилищата са изложили съображения при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Б. за престъплението по чл. 249, ал. 4, вр. с ал. 3 НК. Те съдържат съответна на установените фактически данни правна оценка на определящите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Отчетени са чистото съдебно минало на дееца, доколкото по предходните осъждания е настъпила реабилитация и отегчаващите отговорността на Б. обстоятелства като данните за други прояви в нарушение на закона. Определеното му наказание от една година лишаване от свобода е в обсега на най-ниската долна граница на наказанието лишаване от свобода, предвидено в чл. 249, ал. 4, вр. с ал. 3 НК. Правилно е приложен института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, с оглед наличието на формалните основания и данните за личността на дееца, обуславящи възможността целите на наказанието да се постигнат без да се налага неговото изолиране от обществото. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение