Решение № 7765 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2015 г.

Решение № 7765 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 251 ГПК вр. чл. 144 АПК, по искане на началника на МП П. Б. -център за тълкуване на решение № 310 от 12.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5570/2015 г. по описа на ВАС-второ отделение. Искателят моли съда да тълкува мотивите на решението в частта, в която е прието че "ароматните съставки" следва да се тълкуват по-широко от понятието "ароматни въглеводороди" и да отговори на три въпроса, свързани с неприложимост на метода по Приложение А към ОБ на глава 27 от КН. Ответникът по искането "Л. Н. Б." АД гр. Б. взема становище за недопустимост и неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира искането за допустимо- подадено от надлежна страна и при отсъствие на условието по чл. 251, ал. 2 ГПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решение № 310 от 12.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5570/2015 г. по описа на ВАС-второ отделение е отменено решение № 515 от 18.03.2015 г. по адм. дело № 2300/2012 г. на АС-Б. в частта, с която е изпратена административната преписка на началника на МП П. Б.-център за определяне на нов тарифен код на стока и е оставено в сила решението в частта, с която е отменено решение № 5762/24.09.2012 г. на началника на МП П. Б.-център. Формулиран по този начин диспозитивът на съдебното решение не съдържа неяснота относно формираната и изразена воля на съда. Употребеният език е ясен и не предполага повече от един смисъл. А на тълкуване подлежи само диспозитивът, по който се формира сила на пресъдено нещо. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, те са само елемент, но не и иманентна негова част /тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. на ВКС по т. д. 1/2000 г. на ОСГК, т. 18/, видно и от разпоредбите на чл. 235, ал. 4 и 5 и чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, както и чл. 172а, ал. 1, т. 6 и ал. 2 АПК. Мотивите на съдебното решение не са самостоятелен източник на правни последици, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК. Разглежданото искане за тълкуване, основаващо се на твърдения за неяснота на мотивите, а не на диспозитива на съдебното решение, както и за отговор на допълнителни въпроси, е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 251, ал. 1 и ал. 5 вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,