Решение № 11425 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2014 г.

Решение № 11425 от 30.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2014 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Явлийн ЕООД", със седалище и адрес на управление гр. Добрич, представлявано от Христина Димова против Решение № 155 от 13.11.2013 г. постановено по адм. д. № 693/2013 г. по описа на Административен съд - Добрич. Подадената касационна жалба има характер на бланкетна и същата визира основания за отмяна на обжалваното решение, по чл. 209, т. 3 от АПК. В нея липсва точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, съставляващи касационни основания. Ответникът - кмета на община Добрич, редовно призован, не се представлява. Заинтересованата страна - "Траяна-Станка Русева" ЕТ, редовно призована, не се представлява. Заинтересованата страна - Димитричка Титева Митева, редовно призована, не се представлява. Заинтересованата страна - "Елиза 1999" ЕООД, редовно призована, не се представлява. Заинтересованата страна - "Табак Маркет" АД, редовно призована, не се представлява. Заинтересованата страна - "Пламинго" ЕООД, редовно призована, не се представлява. Заинтересованата страна - "Живодар - 99" ЕООД, редовно призована, не се представлява. Заинтересованата страна - Николай Маринов Петров, редовно призована, не се представлява. Заинтересованата страна - "ДИН" ЕООД, редовно призована, не се представлява. Заинтересованата страна - "Иванеско 79" ЕООД, редовно призована, не се представлява. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Счита, че първоинстанционния съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, съобразил се с исканията и доводите на страните и е приложил правилно материалния закон. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като обсъди данните по делото и наведените касационни оплаквания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 693/2013 г. на Административен съд - Добрич е било образувано по жалбата на "Явлийн" ЕООД, срещу Заповед № 724/31.07.2013 г. на зам. кмета на община Добрич с която е определен "Елиза 1999" ЕООД гр. Пловдив за наемател на обект 30 "Павилион - част от спирка на градски транспорт по ул. "Батовска", ПИ72624.62". Твърденията в жалбата са били за нищожност на обжалваната заповед, като жалбоподателят е посочил, че издателят на процесната заповед не притежавал съответната компетентност. Навел е твърдения за допуснато процесуално нарушение тъй като липсват мотиви, както твърдение за нарушение на разпоредбите регламентиращи провеждането на тръжната процедура, като не сочи в противоречие на в какво се състои незаконосъобразността на обжалваният административен акт. С решението предмет на касационната жалба Административен съд - Добрич отхвърлил като неоснователна подадената жалба. От приложените писмени доказателства съдът установил фактите по спора относно Заповед № 724/31.07.2013 г. на зам. кмета на община Добрич с която е определен за спечелилия търга за отдаване под наем на обект № 30 Павилион - част от спирка на градски транспорт по ул. "Батовска", издадена на осн. чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 83 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Добрич. Обсъдил протокол № 8 от 30.07.2013 г. на комисията, назначена със Заповед № 708/29.07.2013 г. на кмета да проведе публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на общински обекти и част от имоти публична общинска собственост, предмет на Заповед № 724/31.08.2013 г. С оглед резултатите, помощната комисия предложила на кмета да сключи договор за наем с "Елиза 1999" ЕООД, който е предложил най-висока наемна цена. Съдът, след като събрал и обсъдил съдържащата се в административната преписка доказателства, е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като по делото не са установени нарушения на тръжната процедура. Приел е, че е налице упълномощаване на зам. кмета на община Добрич да упражнява правата на кмета на общината, което правилно е изведено, че процесната заповед е издадена в кръга на правомощията на административния орган в условията на заместване. Поради това е направил заключение за неоснователност на наведения довод за нищожност на оспорваната заповед. Така постановеното решение е правилно. Предмет на извършваната касационната проверка от настоящата инстанция е посочен в чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Върховният административен съд е длъжен служебно да извърши такава проверка на обжалваното решение, само относно неговата валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон. Той обсъжда и посочените в жалбата пороци на решението. Тъй като тази проверка е по отношение на първоинстанционното съдебно решение, касаторът, по чиято инициатива е образувано касационното производство, следва да изложи точно и мотивирано конкретните му пороци, съставляващи касационни основания, по смисъла на чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. В конкретният случай касаторът не е изпълнил това изискване на закона (чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК) и не е посочил в жалбата си мотиви защо счита, че обжалваното решение се явява неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Поради изложеното за настоящият състав остава задължението да извърши проверка на обжалваното решение, само относно неговата валидност, допустимост и съответствието му с материалният закон. При тази касационна проверка, се установи, че обжалваното решение е валидно, защото е издадено от компетентния съд, съобразно правилата за родова и местна подсъдност, и от законен състав. Същото е и допустимо, поради допустимостта на подадената жалба срещу Заповед № 724/31.07.2013 г. на зам. кмета на община Добрич. При извършената проверка за съответствието му с материалния закон, съдът констатира, че решението е и законосъобразно. На първо място правилни са изводите на съда за наличието на упълномощаване на издателя на акта, за което е обсъдил представените по делото писмени доказателства. На второ място, съдът е приел, че процесният търг е за отдаване под наем на част от имот публична общинска собственост, като за провеждането му са приложими разпоредбите на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС и на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Добрич. Съгласно ал. 2 на чл. 14 ЗОбС, в относимата й редакция ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. Отдаването под наем на имоти по ал. 1 се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. Същевременно, в т. 16 от утвърдените условия за провеждане на търга, в която за спечелил търга се смята участника, който е предложил на-висока цена. От анализа на цитираната по-горе разпоредба се налага обоснованият извод, че след като конкурсната комисия, на която е възложено от закона и от наредбата да извърши отваряне на офертите, оценка и класиране, тя е констатирала, че всички документи на "Елиза 1999" ЕООД са в съответствие с обявените изисквания, както и че предложената от него най-висока наемна цена от 702.00 лева без ДДС, поради което правилно е класиран на първо място за обект № 30. С оглед изложеното Върховния административен съд намира, че решението на Административен съд - Добрич е правилно и обосновано и не са налице отменителни основания, което налага оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение