Решение № 155 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7506/2020 г.

Решение № 155 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7506/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Чафадаров, от [населено място], действащ чрез пълномощници адв. И. Апостолов и адв. А. Икономов, срещу Решение № 116 от 08.06.2020 г., постановено по административно дело № 98/2020 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което съдът е отхвърлил жалбата на К. Чафадаров против Решение № 1012-20-3#1/24.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № [ЕГН] от 12.12.2019 г. на ръководител "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ – Смолян. В касационната жалба са изложени немотивирани твърдения за нищожност и недопустимост на решението, както и оплаквания за неправилност на обжалваното решение, което касаторът счита за постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението на Административен съд-Смолян, ведно с процесното решение на директора на ТП на НОИ – Смолян и оставено с него в сила разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване /"ПО"/. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Смолян, чрез пълномощник гл. юрк. С. Димова, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за валидност, допустимост и правилност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил процесното съдебно решение при следната правилно установена фактическа обстановка: С оспореното пред Директора на ТП на НОИ - Смолян разпореждане, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО, се отменя разпореждане от 18.12.2013 г. на ръководител "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ - Смолян, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по подадено от К. Чафадаров заявление вх. № 14112 от 09.12.2013 г. и всички последващи разпореждания по пенсионното досие на лицето. В т. 2 от разпореждането е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Чафадаров, на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, по заявление от 09.12.2013 г. при навършена възраст към датата на заявлението 58 г., 07 месеца и 08 дни, а в т. 3 е постановено получената надвзета пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО заедно с лихвата. Административният орган се е позовал на извършена проверка от Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" към ТП на НОИ-София относно достоверността на осигурителния стаж на лицето в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София за периода 01.11.1976 г. - 31.12.1989 г., като не е взел предвид издаденото от работодателя удостоверение обр. УП-30 № 175/04.09.1990 г. на длъжност "пещар-пълнач на вагрянка в леярен цех", по което е зачетен стаж от първа категория труд по т. 4 н от ПКТП за посочения период в размер на 13 години и 02 месеца и представената трудова книжка и записванията в нея за същия период и съответно не е зачетен осигурителния стаж при посочения работодател. При извършената проверка с писмо, изх. № 5512-21-529/11.09.2019 г. ТП на НОИ - гр. София уведомява, че е в обективна невъзможност да извърши проверка относно достоверността на осигурителния стаж на Чафадаров в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София, тъй като в резултат на възникнал пожар са били унищожени документи /в т. ч. и ведомости/ за периода от 1953 г. до 31.12.1999 г. Административният орган е съобразил и решение № 238/12.06.2019 г. по ВНАХД № 18/2019 г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 126/25.03.2019 г. по НАХД № 603/2018 г. по описа на Районен съд-Смолян, с което Чафадаров е признат за виновен в това, че съзнателно се е ползвал от неистински официални документи сред които и удостоверение обр. УП-30 № 175/04.09.1989 г. /с допусната техническа грешка по отношение на годината/, на което е придаден вид че е издадено от Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София. В мотивите на решението е посочено, че Чафадаров за посоченият в обр. УП-30 период е живял и работил в гр. Неделино, а не е работил в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София, при което представените от него документи освен неистински са и документи с невярно съдържание. По повод постъпила жалба срещу разпореждане № [ЕГН] от 12.12.2019 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ-Смолян, директорът на ТП на НОИ-Смолян приел жалбата за неоснователна и оставил в сила оспореното разпореждане. В решението, след анализ на събраните доказателства, в т. ч. и мотивите на решение № 126/25.03.2019 г. по НАХД № 603/2018 г. по описа на Районен съд-Смолян, е направен извода, че не е допустимо спорния осигурителен стаж за периода от 01.11.1976 г. до 31.12.1989 г. да бъде зачетен въз основа на трудова книжка № 1244 от 09.11.1973 г., в която фигурира стаж, идентичен с този в удостоверение обр. УП-30 № 175/04.09.1989 г., който документ в влязло в сила съдебно решение е обявен не само за неистински, но и за такъв с невярно съдържание. Обобщено е, че доказателствената сила на представената от лицето трудова книжка в частта досежно стажа за периода от 01.11.1976 г. до 31.12.1989 г. в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София е опровергана и правилно пенсионния орган за същия период е зачел осигурителен стаж на Чафадаров като тютюнопроизводител в АПК – Неделино съгласно удостоверение образец УП-13 на ТП на НОИ-Смолян с изх. № 5526-20-32/12.07.2019 г. и удостоверение образец УП-13 с изх. № 1042-15-1423#1/30.07.2019 г. на ТП на НОИ-Пловдив. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел, че Чафадаров не е полагал труд в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София, което обстоятелство е установено от наказателния съд и тъй като представената трудова книжка не отразява реално положен трудов стаж от първа категория за периода от 01.11.1976 г. до 31.12.1989 г. в размер на 13 г. и 02 месеца, по отношение на лицето не са налице предпоставките за получаване на лична пенсия за ОСВ. Формиран е и извод, че за посочения период Чафадаров не е имал адресна регистрация в гр. София, с оглед на което не може да се приеме, че при условията на действащата тогава нормативна уредба, в нарушение на Наредбата за временно ограничаване на приемането на нови жители в градовете (отм.); , същият е живял и работил там. По изложените съображения съдът оставил без уважение, като неоснователна, жалбата срещу Решение № 1012-20-3#1/24.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Чафадаров против Разпореждане № [ЕГН] от 12.12.2019 г. на ръководител "Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ – Смолян. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Не са налице основания за нищожност и недопустимост на решението. Същото е постановено от законен състав, не са нарушени пределите на правораздавателната власт на съда и изискванията за форма на решението и може да бъде установена волята на правораздавателния орган. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Налице са положителните процесуални предпоставки, респ. липсват предвидените в чл. 159 АПК процесуални пречки водещи до недопустимост на съдебното производство. Не е налице и хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби. Безспорно по делото се установява, че с Решение № 126/25.03.2019 г. по НАХД № 603/2018 г. на Смолянския районен съд, потвърдено с решение на Окръжен съд – Смолян, Чафадаров е признат за виновен в това, че на 09.12.2013 г., в сградата на Териториално поделение на НОИ – Смолян пред началник на сектор "Пенсионно обслужване" към отдел "Пенсии" при ТП на НОИ – Смолян съзнателно се е ползвал от неистински официални документи, сред които удостоверение обр. УП-30 № 175/04.09.1989 г. на което е придаден вид че е издадено от "ръководител" и "гл. счетоводител" на Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София. Съдът е приел, че с деянието си подсъдимият Чафадаров е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 1 НК, но също така, че и по отношение на него са налице предпоставките по чл. 78а НК. Изрично в мотивите на решението на Районен съд - Смолян – стр. 5 е формиран извод, че процесните удостоверения, сред които и удостоверение обр. УП-30 № 175/04.09.1989 г. са с невярно съдържание, тъй като в периода от 1977 г. до 1989 г. Чафадаров не е имал адресна регистрация на територията на гр. София, работил е в АПК- гр. Неделино и логично не е работил като леяр в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София. Същият извод е възприет и от Окръжен съд – Смолян, видно от решение № 238/12.06.2019 г. по ВНАХД № 18/2019 г. - стр. 8. Съгласно чл. 413, ал. 1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Втората алинея на същия текст предвижда, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: 1. извършено ли е деянието; 2. виновен ли е деецът; 3. наказуемо ли е деянието. Текстът на чл. 413, ал. 3 НПК изрично сочи, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глава двадесет и осма. Съгласно чл. 300 ГПК, приложим в административния процес по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид установената неистинност на удостоверение обр. УП-30 № 175/04.09.1990 г., като официален свидетелстващ документ, основателен се явява въпросът следва ли да се зачете осигурителния стаж на Чафадаров за периода от 01.11.1976 г. до 31.12.1989 г. в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София, отразен в трудова книжка № 1244 от 09.11.1973 г. - идентичен с отразения в удостоверението. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ, тя е изготвена от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, по установената форма и ред. С оглед на това, тя съставлява годно доказателство за положения трудов стаж. Като официален свидетелстващ документ, съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда. Оборването на доказателствената сила може да стане чрез оспорване по реда на чл. 193 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, по исков ред или по реда на НПК. Трудовата книжка, в частта досежно стажа за периода от 01.11.1976 г. до 31.12.1989 г. в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София е оспорена по реда на чл. 193 от ГПК от административния орган в производството пред Административен съд – Смолян. Независимо, че първоинстанционния съд не е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК, допуснатото процесуално нарушение не се явява съществено, тъй като съдът в мотивите си е взел становище във връзка с отразените за посочения период обстоятелства в трудовата книжка, като ги е приел за неверни. В съответствие с изискванията на чл. 193, ал. 2 и ал. 3 от ГПК се е съобразил с представените от оспорващия доказателства, чиято в случая е тежестта на доказване неистинността на документа, и правния интерес на лицето да се ползва от материалната му доказателствена сила. При формиране на правния извод за неистинност на удостоверените с трудовата книжка факти, първоинстанционния съд е отчел не само направеният от наказателния съд извод в мотивите, че процесното удостоверение е с невярно съдържание. Като индиция за неполагане на труд от страна на Чафадаров в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София са служили и действащите през спорните периоди разпоредби на Наредбата за временно ограничаване приемането на нови жители в големите градове и някои други населени места, одобрена от МС на 30 юни 1966 г., обн. ДВ, бр. 61 от 1966 г., отменена с Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители в градовете, одобрена с Постановление № 112 от 25 ноември 1974 г., обн. ДВ, бр. 94 от 1974 г. и отменена с Указ № 51 от 07.08.1990 г. на министър председателя на Република България, обн. ДВ, бр. 64 от 10.08.1990 г. От друга страна, видно от събраните в хода на административното производство доказателства и съдържащите се в тях данни, установен и удостоверен е осигурителен стаж на Чафадаров като тютюнопроизводител в АПК- Неделино през посочения период. В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд настоящият състав следва да посочи, че за процесния период липсват изплащателни ведомости или други от визираните в чл. 40, ал. 3 от НПОС документи, които са първични такива, удостоверяващи осигурителния стаж, за разлика от трудовите и осигурителни книжки, имащи вторичен характер и отразяващи данните, съдържащи се в първичните документи. Освен това и отразения в трудовата книжка запис при прекратяване на трудовото правоотношение в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София, а именно: "трудът е първа категория съгл. т. 4 "н" от ПКТП" е озадачаващ, тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 31.12.1989 г. няма т. 4 "н" в ПКТП (отм.);. С изменението на ПКТП - ДВ, бр. 58 от 20.07.1990 г. е приета т. 4 а, б. "н", отнасяща се до работници непосредствено заети в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване. Предвид изложеното както пърноинстанционния съд, така и настоящата инстанция счита, че материалната доказателствена сила на трудова книжка № 1244 от 09.11.1973 г. в частта досежно стажа на Чафадаров за периода от 01.11.1976 г. до 31.12.1989 г. в Железопътен завод "Г. Димитров" - гр. София е надлежно оборена. В съответствие с хипотезата на чл. 99, ал. 2, б. "а", предл. "първо" от КСО, установяването на неистинността на документите или част от тях, установяващи осигурителния стаж на лицето, води до отпадане на материалната предпоставка за възникване на правото на пенсия. С оглед горното, решаващият съд и административният орган правилно са приели, че не са налице кумулативните материалноправни предпоставки на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО / в относимата редакция/, тъй като към датата на заявлението Чафадаров, макар и да има навършена необходимата възраст, няма 10 години при условията на първа категория труд, нито 15 години при условията на втора категория труд, както и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки, поради което не може да се пенсионира при преференциалните условия на посочения текст. Изразът по т. 3 от оспореното разпореждане не е властническо волеизявление, а има смисъла на предложение до длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО да издаде разпореждане по ал. 1 на чл. 114 от КСО за възстановяване на сумите, които са били неоснователно изплатени за недължимите пенсии и не подлежи на оспорване по съдебен ред. Тази част от диспозитива на административния акт не води до възникване на задължения за лицето преди издаване на отделно нарочно разпореждане за събиране на недобросъвестно получени суми от пенсии с необходимата конкретизация по размер. Ето защо и твърденията в касационната жалба по отношение на т. 3 от диспозитива на оспореното разпореждане се явяват ирелевантни. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не се констатират да са били допуснати от решаващия съд. Формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика, а установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, поради което не се установява твърдяната от касатора необоснованост. Решението на Административен съд - Смолян, с което жалбата на Чафадаров против решението на директора на ТП на НОИ - Смолян е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, спазване на дължимата процедура, правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата материалноправна уредба. Относно изискванията за издаване административния акт съдът е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до обосновани и правилни изводи. Предвид изложеното, настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата от 100, 00 /сто/ лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,