Решение № 232 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2716/2008 г.

Решение № 232 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2716/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 218а и сл. от ГПК. (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. "О", с. Р. против въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия от 28.06.2004 г. по гр. д. № 376/2004 г., допълнено с решение на същия съд от 7.07.2008 г. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано, като според касатора неправилно долустоящите съдилища счели твърденията му за недоказани. Счита, че такива доказателства са събрани чрез свидетелските показания и експертното заключение по делото. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което иска да бъде уважен. Ответницата по касация М. Г. Г. оспорва жалбата. Счита за обоснован изводът, че липсват доказателства да е причинила вреди на ищеца и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима и за неоснователна. Въззивното решение на Кюстендилски ОС оставя в сила решение на Кюстендилски РС от 22.03.2004 г. по гр. д. № 730/2003 г., с което са отхвърлени исковете, предявени от П. "О", с. Р. против М. Г. Г. за сумите 1 155,59 лв - липси, реализирани за период 24.11.2001 г. - 3.06.2002 г. в смесен магазин в с. Д. село и.,40 лв - липси, реализирани за период 24.11.2001 г. - 3.06.2002 г. в смесен магазин в с. Б., ведно със законната лихва върху сумите от датата на откриване на липсите. За да постанови това решение съдът е приел от фактическа страна, че кооперацията - ищец е представила като доказателства по делото единствено 4 броя актове за резултати от проверка на стоково-материални ценности (СМЦ) в двата магазина, които не носят подписите на ответната Г. Други документи по ревизията на магазините не били представени, а свидетелските показания и от заключението на приетата по делото експертиза не били достатъчни да докажат твърденията на кооперацията, че при изпълнение на служебните си задължения ответницата е причинила вреда на имуществото на ищеца, изразяваща се в липси на СМЦ. Решението е необосновано. Между страните не е било спорно, а е установено от приложеното копие от допълнително споразумение към трудов договор от 21.11.2001 г., че М. Г. Г. е била в трудово правоотношение с П. "О", като е заемала длъжността продавач в магазини в м. "Б" и в с. Д. село, а по съвместителство - и длъжността домакин. Няма данни това правоотношение да е било прекратено към датата на подаване на исковата молба. Не се спори, доказва се със свидетелските показания, а и се подразбира от наименованието на заеманата длъжност, че ответницата е имала задължение да съхранява и опазва СМЦ в свата магазина, в които е назначена за продавач. Според твърденията на ищеца при ревизия на двата магазина в периода 27.05 - 03.06.2002 г. в двата магазина са открити липси на СМЦ, съответно на стойност 1 155,59 лв. и 1 247,40 лв. За установяване на липсите са представени четири акта за резултати от проверка на СМЦ, които действително не са годно доказателство за установяване на факта на липсите, тъй като не са подписани от ответницата и от съставителят им. Обаче не е правилен изводът на въззивния съд, че твърденията за липсите не се доказват от експертното заключение и свидетелските показания. Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и ГПК (отм.) не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде установяван. В този смисъл непредставянето на документи не може да е само по себе си основание за априорен извод, че липсите не са доказани. По делото е прието заключение на счетоводна експертиза, което не е оспорено от ответницата Г., като съгласно заявлението на вещото лице, при изготвяне на експертизата то е работило едновременно с ответницата и последната лично е проверила всичко, което е отразено в заключението. А от самото заключение е видно, че при проследяване на стоково- паричните отчети за процесния период се констатират липси в размер 1 237,40 лв от магазина в м. Б. и 1 139,34 лв от магазина в с. Д. село. Общият размер на липсата е 2 376,74 лв, а на 28.05.2003 г ответницата е внесла в кооперацията сумата 464,66 лв за покриване на липси. Според заключението след това са останали невъзстановени липси в размер 1 912,08 лв. Няма никакво основание да се отхвърлят констатациите по това заключение, още повече, че те се подкрепят и от показанията на св. В счетоводител в ищцовата кооперация. При това положение твърденията за липси на СМЦ в двата магазина са установени, а направените в обратния смисъл фактически констатации на съдилищата от предходните инстанции са необосновани. Налице е касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "В" пр. последно от ГПК (отм.), което налага касиране на обжалваното въззивно решение. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не са допуснати нарушения на правилата на ГПК, спорът следва да бъде разгледан по същество от ВКС. Доказани са фактите по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ - ответницата е материално - отговорно лице и при дейността на същата е настъпила липса на поверени й СМЦ. Същата е нанесла вреда на кооперацията в общ размер 2 376,74 лв. Тази вреда е компенсирана със сумата 464,66 лв и остава задължение от1 912,08 лв. До този размер исковете са основателни и следва да се уважат, а за разликата същите подлежат на отхвърляне. Следователно обжалваното решение следва да се отмени частично - до посочения размер - и да се постанови друго решение по съществото на спора за уважаване на исковете, ведно със съпътстващите искания за присъждане на лихвите и съответната част от разноските по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд