Решение № 8993 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14022/2018 г.

Решение № 8993 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14022/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. М. от [населено място] против Решение № 4905/19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 13436/2017 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № ЗСП / Д – С – КС /490/21.08.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, потвърдена с Решение № 22-РД06–0219/26.10.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. град. В касационната жалба не са развити конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но се претендира отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - С. град не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационната жалба и провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със заповед № ЗСП / Д – С – КС / 490/21.08.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - "Красно Село" гр. С., потвърдена с Решение № РД 22 - РД06 – 0219/26.10.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - С. град, на В. М. е отказано предоставяне на еднократна помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). Като мотив за отказа е изтъкнато, че същата няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. За да отхвърли жалбата на Миронова срещу заповедта, административният съд при правилно установена фактическа обстановка приема, че актът е издаден в съответствие с правомощията, които директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село има по чл. 13, ал. 2, вр. ал. 1 ЗСП, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е съобразен с материалноправната разпоредба на чл. 16, ал. 1, ППЗСП и целта на закона. По – конкретно съдът е обосновал материалната законосъобразност на заповедта с обстоятелството, че на 04.08.2017 г. в 10, 00 ч. и на 10.08.2017 г. в 15, 00 ч., домът на В. М. е бил посетен за извършване на социална анкета и социален доклад, но лицето не е открито по настоящия си адрес. С. се е позовал на текстовете на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ППЗСП, съгласно които в срок до 20 дни от подаването на заявление - декларация социален работник извършва социална анкета (чл. 13, ал. 2 ЗСП) и изготвя социален доклад. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес. А. така цитираните текстове на чл. 27 ППЗСП съдът достига до извод, че социалната анкета е необходимо условие за да се преценят материалните предпоставки за наличие на претендираното от лицето право. Касае се за установяване на обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Административният съд в заключение приема, че след като не е извършена социална анкета по причина, за която Миронова отговаря, то тя не доказва и наличие на инцидентно възникнала жизненоважна потребност, която да налага отпускането на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Решението на Административен съд С. – град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, извел е законосъобразни и обосновани изводи относно релевантните факти и приложимите материали норми. Процесната заповед е издадена в съответствие с чл. 16, ал. 1 ППЗСП. В текста на тази норма е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за жизненоважни потребности на лицата и семействата. При произнасянето си по заявеното в тази насока искане, административният орган има обективна възможност и е длъжен да вземе предвид всички факти и обстоятелства, които имат значение за социалното подпомагане, както за отпускане на помощта, така и при отказ да бъде отпусната. При издаването на процесната по делото заповед административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, преценявайки дали лицето има право на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. В случая длъжностните лица от Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село са изпълнили задълженията си да посетят лицето, но по негова вина не е извършена проверка на място и не са установени обстоятелствата, касаещи отпускането на помощта. По тези съображения следва да се приеме, че правилно е възприето от съда, че не е доказано наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се предостави поисканата от В. М. еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП. Касационната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,