Решение № 16246 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2018 г.

Решение № 16246 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Иванова срещу решение № 19 от 4.05.2018 г. по адм. д. № 93/2018 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 18-1085-000082/29.01.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" /ПП/ при ОДМВР Русе Касаторът оспорва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Моли да бъде отменено и вместо него да се обяви за нищожна, евентуално да се отмени като незаконосъобразна заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – началник на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР Русе, редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата, поради липса на наведените в нея касационни основания. Върховният административен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение на Административен съд Благоевград е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Със заповед за прилагане на ПАМ № 18-1085-000082/29.01.2018 г. е наложена ПАМ на В. Иванова – по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца". Отнети са документите за ППС и са свалени табелите. Заповедта е издадена във връзка с това, че на 27.01.2018 г. около 02. 00 часа, в гр. Русе, бул. "Васил Левски", лицето А. Георгиев управлява лек автомобил, собственост на Иванова, като не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада МПС, като управлявано от неправоспособен водач. По делото е приложен АУАН сер Д № 389384/27.01.2018 г. издаден за нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на А. Георгиев. По повод на този АУАН е издадена и процесната заповед за прилагане на ПАМ, където същият е цитиран. Фактическата обстановка по случая е безспорно установена от Административен съд Русе и не се оспорва в настоящото съдебно производство. Фактическите установявания на първоинстанционния съд и правните му изводи напълно се възприемат от настоящия касационен състав. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на заповедта за налагане на ПАМ. Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед № 1120/23.06.2017 г. на директора на ОДМВР Русе, с която същият оправомощава началника на сектор "Пътна полиция" да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна както правилно е установил първоинстанционният съд. Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Наложена е предвидената в ЗДвП мярка, съответстваща на деянието, за което е определена. Наложената ПАМ съответства с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Правната квалификация е съответстваща на изписаните фактически установявания. Не е ограничено правото на защита на касаторката. Актът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. От данните по делото е установено обективиране на сочените материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. По делото е безспорно установено, че собственият на касаторката автомобил е управляван от лице непритежаващо валидно СУМПС, за категорията МПС, което управлява. Това е достатъчно основание по отношение на Иванова да се наложи ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. С оглед гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 200 лева. От касатора възражения относно размера на това възнаграждение не са направени, поради което съдът не следва да го намалява. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение