Решение № 2435 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2016 г.

Решение № 2435 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. М., чрез неговия пълномощник адв. П. П., срещу решение № 1285 от 17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3121/2015 г. по описа на Административен съд - П. Излагат се доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - кметът на община М., чрез юрк. Пенева като процесуален представител, в съдебно заседание, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Д. М. М. срещу заповед № РД-09-1465 от 06.11.2015 г. на изпълняващия длъжността кмет на община М., с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконен строеж: прозирна ограда, находяща се извън границите на УПИ 63.38, автосервиз и автосалон по кадастралната карта (КК) на с. Т., община М. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж, построен в имот, собственост на жалбоподателя, без разрешение за строеж, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. Правните изводи кореспондират с установените за спора релевантни факти и обстоятелства, изградени са въз основа на тях и съобразно относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа - шеста и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 3 ЗУТ - при надлежно съставен и съобщен констативен акт № 7 от 22.07.2015 г., в който е обективирано фактическото положение. Безспорно от доказателствата по делото, включително и от приетата съдебно - техническа експертиза, е установен незаконен строеж, извършен от Д. М. М. след 2010 г. Констатираният строеж с описаните в заповедта технически параметри и местоположение е изпълнен в имот, собственост на жалбоподателя, без разрешение за строеж. Заповедта е издадена въз основа на констативния акт и окомерната скица в него, отразяваща разположението на прозирната ограда. Съгласно заключението на вещото лице оградата е ситуирана по означените в констативния протокол точки и описанието съответства на фактическите констатации в заповедта. Непосочването на дължината и височината й, както и неправилното отразяване на точния идентификатор на имота след разделянето му на два имота, не съставлява съществено нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 1, т. 3 и т. 4 АПК. Безспорно е установено, че извършител на строежа и собственик на имота, в който е изграден същият, е Д. М. Оградата е построена извън границите на УПИ 63.38, отреден за автосервиз и автосалон, както е посочено в заповедта, но в границите на собствен на жалбоподателя ПИ 63.64. Строежът е индивидуализиран в достатъчна степен както в констативния акт, така и в оспорената заповед, поради което правото на защита на нейния адресат не е нарушено. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Преценката за съответствие на административния акт с материалния закон на основание чл. 142, ал. 1 ЗУТ се извършва към датата на издаването му. Оспорената заповед е издадена на 06.11.2015 г. Правилно съдът е приел, че е нарушено изискването на чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ (редакция към този момент - ДВ, бр. 65/2003 г.), за наличие на разрешение за строеж за ограда с височина до 2,20 м над прилежащия терен, каквото в случая липсва. Отпадането на разрешителния режим за прозирни огради като процесната, е неприложимо по отношение на заповеди за премахване, издадени преди изменението на разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ (ДВ, бр. 101/2015 г.). Предвид обстоятелството, че касаторът не е оборил констатацията за времето на извършване на строителството - след 2010 г., въпреки изрично дадените му указания да ангажира доказателства за благоприятните за него факти, съдът правилно е достигнал до извода, че не са налице предпоставките за търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ и същият подлежи на премахване. Като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото, основателно се явява и направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,