Решение № 12349 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4883/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на [улица]I [адрес], срещу Решение 2038 от 29.03.2023 г., постановено по адм. дело 10894 по описа на Административния съд София-град за 2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ДПУСЯ срещу предписанието по т. 2.2 от Констативен протокол 05-02-9/02.09.2022 г., съставен от Я. Пасев на длъжност главен инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях (РО НЯСС) Североизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и Д. Янкова Костова на длъжност началник на отдел РО НЯСС Североизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН и ДПУСЯ е осъдена да заплати в полза на ДАМТН 100, 00 лв. разноски по производството. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като навежда всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Сочи нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма и за уведомяване на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство за започване на административното производство. Иска отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответните страни Я. Пасев и Д. Янкова Костова, и двамата на длъжност в РО НЯСС Североизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН, чрез процесуален представител старши експерт-юрист Е. Златева, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, оспорват касационната жалба като неоснователна. Искат атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендират разноски за настоящото производство. Правят възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател иска присъждане на адвокатско възнаграждение. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалба на ДПУСЯ срещу обективираното в т. 2.2 от Констативен протокол 05-02-9/02.09.2022 г. (съставен от длъжности лица при РО НЯСС Североизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН) предписание за възстановяване в срок до 30.06.2023 г. на експлоатационното състояние на основния изпускател и конструкцията на изходната шахта на съоръжението към язовир Вратарите , находящ се в землището на [населено място], община Добричка. Административният съд е приел от фактическа страна, че на 01.09.2022 г. от служители на ДАМТН, в присъствието на М. Петрова експерт хидроинженер в Регионално поделение гр. Варна на ДПУСЯ, е извършена проверка на техническото и експлоатационното състояние на обект язовир Вратарите , находящ се в землището на [населено място], община Добричка. При проверката е установено, че основният изпускател е неизправен вероятно затлачена входна шахта , изходната шахта е с нарушена конструкция, като са обрушени стените; наблюдават се свлечени камъни от зидарията на шахтата; преградата между шибърната и мократа камера на изходната шахта е разрушена; липсва спирателен кран в изходна шахта; не изтича вода; след изходната шахта липсва отвеждащо дере или канал. Във връзка с тези констатации е дадено оспореното предписание по т. 2.2 от Констативен протокол 05-02-9/02.09.2022 г., съставен от Я. Пасев, главен инспектор в РО НЯСС Североизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН и Д. Янкова Костова, началник-отдел РО НЯСС Североизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН. При така установеното от фактическа страна, Административният съд София-град е приел, от правна страна, че оспореното предписание е издадено от компетентен административен орган длъжностни лица в РО НЯСС Североизточна България към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН, оправомощени със Заповед А-142/18.03.2022 г. и Заповед А-577/23.08.2022 г. на председателя на ДАМТН, представляващи неразделна част от Заповед А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, с която (т. 5 от същата) на служители в Агенцията, посочени поименно и с длъжността им, са делегирани правомощия да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Квалифицирал предписаните за извършване дейности като такива, целящи осигуряване на постоянна защита и попадащи в кръга дейности, посочени в чл. 138, ал. 4, т. 8 от Закона за водите (ЗВ) изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация . Счел, че оправомощаването в конкретния случай произтича от разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, а правомощията на председателя на ДАМТН за издаване на предписания във връзка с техническото състояние на контролираните обекти произтичат от възложената му с чл. 10, ал. 4 от с.з. политика по контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях. Съобразил предмета и обхвата на Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредба/та). Взел предвид разпоредбата на чл. 116, чл. 117 и чл. 118 от същата. Разграничил какво включва оперативната и постоянната защита от вредното въздействие на водите. Подчертал, че възложеният с разпоредбата на чл. 138а, ал. 3 ЗВ контрол, осъществяван от комисия, назначена от областния управител, е контрол за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, изразяващ се в освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаването му или неправилна експлоатация, т.е. касае се контрол, различен от този, извършван от председателя на ДАМТН. На следващо място съдът е приел, че оспореният акт съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК за индивидуален административен акт, издаден в писмена форма. Отчел, че не са посочени правни основания за издаване на процесното задължително предписание, но преценил непосочването на такова като липса на съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, доколкото в правомощията на съда е да извърши правна преценка на фактите. Установил, че процесният акт е издаден при спазване на на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съобразил доказателствата по делото, че ДПУСЯ е оператор на язовир Вратарите по смисъла на пар. 1, т. 95 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВ юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, възложени му от собственика. Обсъдил легалните дефиниции за конструктивна цялост на язовирните стени и за нарушаване на конструктивната цялост на язовирната стена и на съоръженията към нея , съдържащи се в ДР на ЗВ. Счел, че установеното при извършената на 01.09.2022 г. проверка, обективирано в Констативен протокол 05-02-9/02.09.2022 г., сочи на нарушаване на конструктивната цялост на язовирната стена и на съоръженията към нея по смисъла на пар. 1, т. 95б. ЗВ, като оспореното предписание по т.2.2 от същия е дадено именно с оглед привеждане на обекта в съответствие с изискванията за експлоатационна годност техническа и конструктивна. По тези съображения, формирал решаващия извод за законосъобразност на оспореното предписание и отхвърлил жалбата на ДПУСЯ, като неоснователна. Присъдил разноски в полза на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Административният съд е анализирал подробно нормите на материалния закон, относими при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица. Актът, в който е обективирано оспореното предписание, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПСУЯ, като задължено лице, е разпоредено активно поведение, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за това изпълнение на ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Ето защо, оспореното предписание представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол 05-02-9/02.09.2022 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Със Заповед А-776/22.12.2021 г., Заповед А-142/18.03.2022 г. и Заповед А-577/23.08.2022 г. на председателя на ДАМТН са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на ДАМТН. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексното управление на язовири публична и частна държавна собственост, в т.ч. дейностите по чл. 141, ал. 1 ЗВ, както и всички задължения за собственици на язовири, регламентирани в ЗВ (чл. 22, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (Правилник/а)). Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Правилника, при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 ЗВ. Безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците (чл. 25, ал. 2 от Наредбата). Не се спори по делото, че на ДПУСЯ са предоставени права за управление на язовир Вратарите и съоръжението към него на основание чл. 19б, ал. 3 ЗВ Акт за публична държавна собственост 5679 на л. 13 от първоинстанционното дело. Съгласно ЗВ язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност, в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: първа висока степен на потенциална опасност; втора значителна степен на потенциална опасност и трета ниска степен на потенциална опасност. Установява се по делото, че язовир Вратарите е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност. Една част от обществените отношения, които ЗВ урежда, са тези, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, поражда задължения за техните собственици да изпълняват дадените предписания от контролните органи. Оспореното по т.2.2 от Констативен протокол 05-02-9/02.09.2022 г., съставен от длъжностни лица в РО НЯСС Североизточна България предписание е било издадено във връзка с техническото състояние на язовир Вратарите , стопанисван от ДПУСЯ. Както се посочи в мотивите на настоящото решение, безопасната екслоатация на язовирите съставлява гаранция за опазване на живота и здравето на населението и за предотвратяване възникването на значителни материални щети. Упражнявайки правата и изпълнявайки задълженията на собственик на язовирната стена на процесния язовир и съоръжението към нея, ДПУСЯ е длъжна да ги поддържа в изправно техническо състояние, гарантиращо безопасна експлоатация и предотвратяващо настъпването на неблагоприятни, вредни последици. Съгласно чл. 190а ЗВ, предписанията, които дава председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от с.з., се адресират към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Както изрично предвижда чл. 190а, ал. 2 ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от с.р. и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК от страна на административния орган. Законът за водите изисква стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея да се възложи на лице, което отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена по смисъла на този закон. В случая, съгласно Заповед РД-181/27.04.2020 г. на изпълнителния директор на ДПУСЯ (л. 30, пак там), за такова лице е определена М. Петрова, експерт-хидроинженер в Регионално поделение на ДПУСЯ гр. Варна. Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на ДАМТН. След като М. Петрова е служител на ДПУСЯ и има качеството на лице-оператор на язовирната стена на язовир Вратарите , е правно ирелевантно от гледна точка на образуването на конкретното административно производство, дали спрямо същата има учредена нарочна представителна власт от ДПУСЯ. Същата е присъствала на проверката на техническото и експлоатационно състояние на язовир Вратарите , приключила с издаването на оспореното предписание, подписала е констативния протокол от проверката и видно от същия не е направила възражения по него. При положение, че констативният протокол е подписан от лицето оператор на язовирната стена на язовир Вратарите , това означава, че ДПУСЯ е била уведомена за извършената проверка, респ. неоснователно да се твърди, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото административно производство. Право на проверената институция е да определи лицето, което ще присъства при извършването на проверката и да направи преценка относно квалификацията на това лице, която ще му позволи компетентно да участва в нея. Неоснователно се явява и твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите основания за неговото издаване. Действително, както е приел първоинстанционният съд, не са посочени правни основания за издаване на процесното задължително предписание. Относно липсата на такива при преценката по чл. 146, т. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя изводите, формирани от Административния съд София-град в обжалваното решение, поради което не следва да ги повтаря. Предвид гореизложените доводи, контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК, при наличието на данни за информиране на задълженото лице ДПУСЯ, са изготвили и дали законосъобразно предписание по т. 2.2 от Констативен протокол 05-02-9/02.09.2022 г. Поради това обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касатора не се следват разноски и искането му в този смисъл следва да бъде оставено без уважение. На ответника по касация, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,