Решение № 1168 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2011 г.

Решение № 1168 от 23.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3230/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Стефи трейд" ЕООД срещу решение № 40/10.01.2011 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. № 2325/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 161001272/29.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД - Пловдив, потвърден с решение № 729 от 30.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив в частта за допълнително начисления ДДС в размер на 54 059,14 лева и лихви в размер на 248,96 лева за данъчен период м. 09.2010 г. Със същото решение дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на дирекцията-ответник юрисконсултско възнаграждение в размер на 1531 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са, че по делото са представени доказателствата, които се изискуеми от закона за доказване на вътреобщностните доставки (ВОД), с които съдът не е се е съобразил. Иска се отмяна на решението, постановяване на друго по съществото на спора, с което на дружеството да се възстановят отказаните суми, както и да му се присъдят разноски. Ответникът в касационното производство, директорът на дирекция "ОУИ" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура чрез своя представител по делото изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че по делото не са доказани вътреобщностните доставки, не е доказано и движението на стоки от България към Гърция и мястото на реализиране на стоките е в Р България, поради което с РА на жалбоподателят правилно е начислен ДДС върху стойността на тези сделки. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й приема следното: С ревизионния акт, предмет на обжалване пред административния съд е установено, че през м. 09.2009 г. ревизираното дружеството е подало СД, съгласно която е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 51 057,99 лв. С РА резултатът за този период е променен на ДДС за внасяне в размер на 3001,15 лева ведно с лихва за забава в размер на 232,01 лева за периода 15.10.2009 г. - 09.07.2010 г. Промененият резултат е в следствие на констатирани обстоятелства от ревизиращият екип въз основа на които приемат, че през месеца не са извършени вътреобщностни доставки (ВОД) по фактури № 39/08.09.09 г. с получател EVANGELOS GAITADZIS ATHENS-PIREUS GREECE с VAT № EL 138945796 и № 40/15.09.09 г. с получател КATESKEYASTIKY POMPOTIKI - KARDICA GREECE с VAT № EL 999092142. Констатациите, обусловили този резултат, са следните: по фактура № 39/08.09.09 г. с получател EVANGELOS GAITADZIS ATHENS-PIREUS GREECE с VAT № EL 138945796: Тази фактура е издадена по инвойс № 3/08.09.09 г. за VANGELOS GAITADZIS ATHENS-PIREUS GREECE с VAT № EL 138945796 за стока - ножодържачи. За транспорта на стоките по тази инвойс е представена CMR от същата дата - 08.09.09 г., съгласно която стоките - заготовки за зъбни колела, са натоварени в Пловдив на 08.09.09 г. и би следвало да са разтоварени в Атина - Пирея, Гърция. Превозвачът е "Кутавов-73" ЕООД. От представения пътен лист серия Т № 0276570/07.09.09 г. се установява, че на датата, на която се твърди от ревизираното лице, че стоките са натоварени, камионът е бил в Гърция. Полученият отговор от гръцката данъчна администрация в резултат на отправеното запитване от българската данъчна администрация е, че гръцката фирма с VAT № EL 138945796 е липсващ търговец, който никога не е имал реална стопанска дейност и само е издавал фиктивни фактури. по фактура № 40/15.09.09 г. с получател КATESKEYASTIKY POMPOTIKI - KARDICA GREECE с VAT № EL 999092142: Фактурата е издадена по инвойс № 4 от 15.09.09 г. за стока - ножодържачи, предназначени за КATESKEYASTIKY POMPOTIKI - KARDICA GREECE с VAT № EL 999092142. За транспорта на тази стока е представена CMR от 15.09.2009 г., съгласно съдържанието на която стоките - ножодържачи са натоварени в Асеновград на 15.09.09 г. и са разтоварени в Кардица - Пирея, Гърция. Превозвач е "Кутавов-73" ЕООД. Констатирано е по пътния лист на шофьора, че на датите на натоварване на стоките в България, камионът е бил вече в Гърция. Констатирана е липса на информация в пътния лист за получателя на товара и адреса на разтоварване. Направено е запитване до гръцката данъчна администрация, в резултат на което е получен отговор, че под VAT № EL 999092142 е дружеството "POLYZOS APOSTLOS & SIA E. E.", което е декларирало ВОП по ф. № 4/15.09.2009 г. на стойност 78 000 евро с получени стоки - използвани режещи инструменти за BORINK. Стоките са доставени на г-н POLYZOS до адреса на гръцкото дружество на 4 th kilom. Karditsas - Trikalon, като плащането е станало по банков път до Чолаков Христо Костов. С фирма STEFFI-TREYD-EOOD не е осъществявана комуникация. Съгласно обяснения на Христо Костов Чолаков, лицето не е било посредник в сделка за доставка на нови режещи инструменти между "Стефи Трейд" ЕООД и фирма "POLYZOS APOSTLOS & SIA E. E." за периода м. 09.09 г. Въз основа на тези констатации органът по приходите прави извод за недоказаност на обстоятелството, че стоките по въпросните фактури № 39 и 40 са транспортирани от България до Гърция, поради което не е изпълнено условието на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Дружеството неправилно е приложило нулевата ставка на облагане на сделките. След като към 30.09.09 г. по счетоводните сметки на дружеството стоките са изписани, е прието, че с тях са осъществени доставки на територията на страната и същите са облагаеми. Върху общата сума на стойността на стоките по фактурите 270 295,71 лв. е начислен ДДС в размер на 54 059,14 лева. Административният съд, за да отхвърли жалбата срещу РА, е приел, че органите по приходите са установили правилно фактите от значение за определяне на данъчните задължения въз основа на които са направили обосновани изводи. Съдът е приел, че предвид множеството несъответствия между документите, представени от жалбоподателя и от превозвача в хода на ревизията, и документите на двете гръцки дружества, както и информацията, съдържаща се в отговора на гръцката данъчна администрация, не може да се възприеме становището на жалбоподателя, че е доказано извършването на ВОД. Прието е, че както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното производство не са представени доказателства, които ясно, категорично и еднозначно да налагат извода, че на 8 и 15.09.2009 г. жалбоподателят е осъществил ВОД за Гърция за процесните две дружества. Съдът е констатирал наличието на документите, изискуеми съгласно чл. 45 от ППЗДДС за доказване на ВОД, но е приел, че тези документи не отразяват правилно фактите, предвид разминаването на датите в пътните листове, товарителниците и писмените обяснения на управителя на дружеството - превозвач и на ревизираното дружество, както и различните видове стоки, посочени в договорите, фактурите и уверенията за получени стоки. Съдът след като е приел, че жалбоподателят не е доказал извършването на ВОД с процесните стоки, е преценил като обоснован и правилен извода на приходния орган, че с тях са извършени доставки на територията на страната, които са облагаеми, поради което е преценил като законосъобразно начисляването на ДДС върху стойността им. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно в една част. По аргумент от чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за да е налице ВОД, е необходимо да се установи, че стоката физически е преминала от територията на една държава-членка на територията на друга държава-членка, като съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2, б. "а" от ППЗДДС в приложимата редакция, това обстоятелство се доказва с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени. В конкретния случай именно това обстоятелство е останало недоказано. Относно фактура № 39/08.09.2009 г. не е представен транспортен документ, че стока по нея-заготовки за зъбни колела за металор. машини е транспортирана до Гърция. Видно от международната товарителница, за която се твърди, че е изготвена във връзка с транспорта на стоките по тази фактура е, че описаната в нея стока е "ножодържачи комплект". Също така, като разтоварен пункт на стоката в международната товарителница е посочено - Атина, Гърция. В самата международна товарителница ( в клетка 24) не е отбелязано мястото, в което са получени стоките, а в пътния лист към тази товарителница, Атина не фигурира в отбелязания маршрут на товарния автомобил. По делото се намират две удостоверения за получаване на стоката с декларатор EVANGELOS GAITADZIS, които се различават в съдържанието си относно мястото на получаване на стоката. В едното удостоверение (лист 84 от делото) като място на получаване е посочено Гърция, гр. Атина. В другото удостоверение (лист 333 от делото) като място на получаване е посочено Гърция, гр. Пиргус, който град също не фигурира в маршрута, посочен в пътния лист към товарителницата. Също така от получения отговор от гръцката данъчна администрация се установява, че гръцкото дружество, получател по фактурата е липсващ търговец, който никога не е имал реална стопанска дейност. Съвкупната преценка на всички посочени обстоятелства обосновава извода, направен от първоинстанционния съд, а именно, че представените от жалбоподателя документи не отразяват действително осъществена вътреобщностна доставка на стоките от вида и количеството на посочените във фактура № 39. Относно фактура № 40/15.09.09 г. международната товарителница за превоза на стоката по тази фактура не съдържа отбелязване в кл. 24 на мястото, в което е получена стоката. В кл. 3 от нея като разтоварен пункт е посочен Kardica, Greece. Пътните листа, попълвани от шофьора на товарния автомобил не съдържат като част от маршрута си Kardica. Товарителницата обаче съдържа печат и подпис за получател на стоката. Освен транспортен документ е налице и удостоверение за получаването на стоката с декларатор гръцкото дружество. Видно от удостоверението е, че на 15.09.09 г. стоката по инвойс № 4/15.09.09 г. е получена от "Катаскеястики Ромпотики" ООД като мястото на получаване е гр. Кардица. Съдържанието на удостоверението, на което органа по приходите не е дал вяра, се потвърждава от декларацията-уверение от г-н Полизос, представена в хода на съдебното обжалване. Също така съгласно получения отговор FORM SCAC 2004, Reference E_BG_EL-20091216_004124_592G09_R от гръцката данъчна администрация, който отговор не е приложен по делото, но е възпроизведен в решението на директора на ДОУИ - Пловдив се установява, че гръцкото дружество е декларирало ВОП от българската фирма "Стефи-трейд" ЕООД през третото тримесечие на 2009 г. по фактура № 4/15.09.09 г. на стойност 78 000 евро, като получените стоки са използвани режещи инструменти за BORINK, стоката по фактурата е получена от гръцкото дружество на адреса му в Гърция. От съвкупната преценка на посочените документи следва, че е налице съвпадане на съдържанието на инвойс № 4/15.09.2009 г. с това на декларацията-уверение от г-н Полизос и информацията за това дружество по повод на посочения инвойс от гръцката данъчна администрация. При тези данни необоснован и неправилен е изводът, направен както от органа по приходите, така и от съда, че по фактура № 40/15.09.09 г. не е осъществен ВОД. Следователно, дори да се приеме, че международната товарителница за превоза на стоката по въпросната фактура не е годно доказателство за това обстоятелство, тъй като съдържанието й не се подкрепя от съдържанието на пътния лист към нея, то в конкретния случай е налице другото изискуемо се по закон доказателство за транспорта на стоката, а именно потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на другата държава - членка. При тези данни необосновано и неправилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта относно определения ДДС върху стойността на стоката по ф. № 40. Решението в посочената част следва да се отмени, а вместо това се отмени като незаконосъобразен РА в частта, в която за м. 09.09 г. не е признато наличието на ВОД по ф. № 40 815.09.2009 г. и в тази връзка е определен ДДС върху стойността на тази фактура в размер на 30 510,96 лева и законна лихва върху тази сума. С оглед изхода на спора следва да се отмени решението на административния съд и в частта на присъдените разноски. На касатора пропорционално на уважената част от жалбата и след компенсация следва да му се присъдят разноски и за двете инстанции общо в размер на 1130 лева. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно в една част и като правилно в останалата, поради което решението следва да се отмени частично, а в останалата част се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд