Решение № 9779 от 2.11.2022 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение02.11.2022 г.докладчик т Георги Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 207/08.02.2022 г. по адм. дело 2335/2021 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Афуз Инженеринг ЕООД с [ЕИК] представлявано от управителя М. Афузалиев, със седалище и адрес на управление: град Куклен, [улица]да заплати на община Асеновград сума в размер на 1080 (хиляда и осмедесет) лева, представляваща разноски за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ Членове: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Афуз Инженеринг ЕООД, представляван от управителя М. Афузалиев чрез адв. О. Джоров, против Решение 207/08.02.2022 г. по адм. дело 2335/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против комбинирана скица за пълна или частична идентичност (виза за проектиране) с 149 от 04.08.2021 г., издадена от главния архитект на община Асеновград, в частта й, с която се изменя одобреният със Заповед А-1183 от 01.07,2020г. на кмета на община Асеновград ПУП-ПРЗ, освен за исканото със Заявление 94-А-393 от 30.06.2021 г. допълващо застрояване (подземен гараж). С доводи за неправилност се иска неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът - главният архитект на община Асеновград, чрез адвокат Матеев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е било образувано по жалба на Афуз Инженеринг ЕООД срещу комбинирана скица за пълна или частична идентичност (виза за проектиране) с 149 от 04.08.2021 г., издадена от главния архитект на община Асеновград, в частта й, с която се изменя одобреният със Заповед А-1183 от 01.07,2020г. на кмета на община Асеновград ПУП-ПРЗ, освен за исканото със Заявление 94-А-393 от 30.06.2021 г. допълващо застрояване (подземен гараж). По делото се били допуснати съдебно-техническа експертиза (СТЕ), допълнение към заключението на вещото лице Николова, както и тройна СТЕ, които заключения съдът е кредитирал като компетентно и безпристрастно изготвени. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че виза за проектиране с 149 от 04.08.2021г. е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.140, ал.7, пр.1 от ЗУС, според която норма визата за проектиране се издава от главния архитект на общината, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор. Съдът е приел още, че в случая, действащият ПУП за УПИ VI-508.424 е одобреният със Заповед А- 1183 от 01.07.2020г., като се предвижда свързано 3 етажно (10 м) застрояване по регулационната линия с УПИ V-508.173 и свободно застрояване към улицата и другите регулационни граници на имота. Видно от част план за застрояване (ПЗ) на действащия ПУП в същия не е нанесена дълбочината на застрояване на свързаното застрояване по регулационната линия между УПИ VI-508.424 и УПИ V-508.173, като в процесната виза за проектиране тази дълбочина на застрояване е определена на 16 м, съгласно чл.31, ал.5 от ЗУТ, като и двата УПИ са предназначени за жилищно застрояване. Прието е, че частта от процесната виза за проектиране, с която се допуска проектиране на основното застрояване в УПИ VI-508.424 с дълбочина на свързаното застрояване с УПИ V-508.173 от 16 м, след което застрояването се отдръпва на 1/3 от височината му от границата с УПИ V-508.173 и на 6 м от дъното на УПИ VI-508.424, съответства на нормативите за застрояване, установени от нормите на ЗУТ. Съответно, жалбата е приета за неоснователна в тази си част. Първоинстанционният съд е посочил, че що се отнася до застрояването в УПИ VI-508.424 по уличната регулационна линия, изчертано със задължителна линия на застрояване, то същото не съответства на предвиждането на действащия ПУП, в който застрояването по уличната регулационна линия е дадено с ограничителна линия на застрояване, но както се посочи по-горе нормата на чл.134, ал.6 от ЗУТ допуска извършването на промени в разположението и конфигурацията на предвидените сгради, при положение, че не се променят начинът и характерът на застрояване. Видно от процесната виза за проектиране не се променя характерът на застрояване (средно, до 15 м височина) в УПИ VI-508.424, нито пък начинът на застрояване (свързано с УПИ V-508.173 и свободно по останалите линии на застрояване), поради което предвиденото застрояване по уличната регулационна линия на УПИ VI-508.424 с процесната виза за проектиране, макар и в отклонение от предвиденото с действащия ПУП, не противоречи на нормите на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че с процесната виза за УПИ VI-508.424 е извършена промяна в действащия за него ПУП, одобрен със Заповед 1183/01.07.2020г. на кмета на община Асеновград, в съответствие с нормата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Действащият ПУП за УПИ VI-508.424 предвижда свързано 3 етажно (10 м.) застрояване по регулационната линия с УПИ V-508.173 и свободно застрояване към улицата и другите регулационни граници на имота. Видно от част план за застрояване (ПЗ) на действащия ПУП в същия не е нанесена дълбочината на застрояване на свързаното застрояване по регулационната линия между УПИ VI-508.424 и УПИ V-508.173, като в процесната виза за проектиране тази дълбочина на застрояване е определена на 16 м.. съгласно чл.31, ал.5 от ЗУТ, като и двата УПИ са предназначени за жилищно застрояване. Видно от допълнителното заключение към СТЕ на вещото лице, процесната виза е привела застрояването в процесния УПИ VI-508.424 в съответствие с изискванията на ЗУТ, като се запазва свързано ниско застрояване на общата вътрешна странична регулационна граница между УПИ VI-508.424 и УПИ V-508.173; отстояния от 1/3 Н до вътрешни странични регулационни линии, съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ; отстояние от дъно на имот от 6 м,, съгласно чл. 31, ал. 2, т. 2 от ЗУТ; отстояния през улица по-голямо или равно на височината на сградата, съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗУТ; преход в етажността за височината на застрояване над 10 м. в процесния УПИ от 3 м от регулационната линия съгласно чл. 82, ал. 10 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; установено е подземно застрояване на отстояние 1.5 м. от всички регулационни линии съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗУТ; не се променя контура на ниско етажното застрояване, като единствено е фиксирано началото на 16 м. дълбочина на застрояване, съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗУТ с начало от уличната регулационна линия на североизток. Въз основа на тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че частта от процесната виза за проектиране, с която се допуска проектиране на основното застрояване в УПИ VI-508.424 с дълбочина на свързаното застрояване с УПИ Y-508.173 от 16 м, след което застрояването се отдръпва на 1/3 от височината му от границата с УПИ V-508.173 и на 6 м от дъното на УПИ VI-508.424, съответства на нормативите за застрояване, установени от нормите на ЗУТ. На следващо място, що се отнася до застрояването в УПИ VI-508.424 по уличната регулационна линия, изчертано със задължителна линия на застрояване, то същото макар да не съответства на предвиждането на действащия ПУП, одобрен със Заповед 1183/01.07.2020г., в който застрояването по уличната регулационна линия е дадено с ограничителна линия на застрояване, тази промяна е допустима на основание разпоредбата на чл.134, ал.6 от ЗУТ, която допуска извършването на промени в разположението и конфигурацията на предвидените сгради, при положение, че не се променят начинът и характерът на застрояване. Обосновано в атакуваното решение е прието, че е налице хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл.140, т.е. при промяна на разположението и конфигурацията на предвидените с плана сгради, както е в конкретния случай, не е необходимо изменение на ПУП ПЗ за тази цел, а законодателят е въвел облекчен ред за допускане на променената конфигурация с виза по чл. 140 ЗУТ. Същото разрешение е приложимо и за постройките на допълващото застрояване (подземен гараж), като и за тях съгласно чл. 140, ал. 3 ЗУТ следва издаването на виза. Според чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата е копие-извадка от действащия ПУП, но чл. 140, ал. 3 ЗУТ, за визираните в нея обекти и във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ, допуска при минимални отклонения в исканото застрояване, изрично посочени в разпоредбите при промяна само на разположението или конфигурацията на предвидените в ПУП сгради, за да не се процедира изменение на ПУП, промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. В тази връзка самата виза по чл. 140, ал. 3 вр. чл.134, ал.6 ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвиденото в действащия ПУП, но в очертаните от закона предели. Освен това правилно съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия ПУП, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в УПИ, или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два УПИ,като допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия ПУП. Касационният жалбоподател твърди незаконосъобразност на административния акт, като неговото желание, посочено в заявлението е било към улична регулация да бъде установена ограничителна линия за застрояване в собствения му имот, както било по ПУП, одобрен със Заповед 1183/01,07.2020г. Видно от заключението на вещите лица по тройната СТЕ, обаче, този ПУП е одобрен върху грешна извадка от действащия регулационен план, която за съседния УПИ V-508.173 показва ограничителна линия на застрояване към улична регулация вместо вярната задължителна линия на застрояване за УПИ V-508.173 към улична регулация, одобрена със заповед А-46/11.01.2007г. Това неточно възпроизвеждане в извадката е довело до неточно установяване на ограничителна линия на застрояването към улица за УПИ VI-508.424 със заповед 1183/01.07.2020г. С процесната виза ответният административен орган в правните рамки на нормата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ е отстранил тази неточност, като е предвидил задължителна линия на застрояването към улица за УПИ VI-508.424. Също така, в отговора на въпрос 17 вещите лица по тройната СТЕ сочат, че процесната скица-виза би могла да се издаде на основание чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, тъй като с нея не се променя характера на застрояването - средноетажно, и начина на застрояване свързано между два УПИ, а се променя само разположението и конфигурацията на застрояването. Ето защо правилно първоинстанционният съд в мотивите на решението си приема, че с процесната виза за проектиране не се променя характерът на застрояване (средно, до 15 м височина) в УПИ VI-508.424, нито пък начинът на застрояване (свързано с УПИ V-508.173 и свободно по останалите линии на застрояване), поради което предвиденото застрояване по уличната регулационна линия на УПИ V1-508.424 с процесната виза за проектиране, макар и в отклонение от предвиденото с действащия ПУП, не противоречи на нормите на ЗУТ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в претендирания размер от 1080 лева за платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение