Решение № 4870 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12737/2020 г.

Решение № 4870 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12737/2020 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Б. от гр. София, чрез адв. Г. М. срещу Решение № 5128/6.10.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 14091/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение по т. 13 от протокол № 4 от 28.11.2019 г. на Общото събрание на съдиите при Софийски апелативен съд, с което и на основание чл. 71, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) e освободен предсрочно като съдебен заседател при Софийски градски съд и е осъден да заплати разноски в размер на 100 лева. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се уважи жалбата на касатора до първоинстанционния съд. Ответникът - Общото събрание на съдиите при Софийски апелативен съд, чрез процесуален представител А. К., е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно и обосновано, поради което да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Административен съд София - град по реда на чл. 145 и сл. АПК е било Решение по т. 13 от протокол № 4 от 28.11.2019 г. на Общото събрание на съдиите при Софийски апелативен съд (ОС на съдиите при САС), с което Д. Б. е бил освободен предсрочно като съдебен заседател при СГС на основание чл. 71, ал. 1, т. 5 ЗСВ. По делото е установено, че със Заповед № А-469/12.05.2017 г. на председателя на Апелативен съд София и на основание чл. 68д ЗСВ е била назначена комисия, която да провери съответствието на кандидатите за съдебни заседатели за СГС с мандат 2017 г. - 2021 г., с изискванията на чл. 67, ал. 1 ЗСВ, включително и за Д. Б.. При проверката не са били констатирани несъответствия с изискванията на ЗСВ, а лицето фигурирало под № 88 в Решение № 232 от 27.04.2017 г. на Столичен общински съвет, съдържащо списък с одобрените кандидати. Във връзка със законовата процедура за избор на съдебните заседатели, със Заповед № А-597/8.06.2017 г. на председателя на САС е свикано Общо събрание на съдиите. При наличие на изискуемия се кворум по чл. 104, ал. 5 ЗСВ и мнозинство, на 16.06.2017 г. ОС е избрало предложените съдебни кандидати с мандат 2017 г. – 2021 г., включително и жалбоподателя. С писма № РД-21-ОВ-49/8.02.2019 г., № РД-21-ОВ-194/5.03.2019 г. и № РД-21-352/10.04.2019 г., ведно с приложени към тях доказателства, председателят на Апелативен съд София е бил уведомен от заместник председателя на Софийски градски съд, че по време на своя мандат като съдебен заседател Д. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. Със Заповед № А-494/11.06.2019 г. на председателя на Апелативен съд София е свикано Общо събрание на съдиите от САС на 20.06.2019 г., съобразно посоченото в чл. 1 и сл. от Раздел II. "Свикване на Общо събрание" от Правила за организацията на дейността на Общото събрание на Апелативен съд София (само "Правилата"). Процедурата по свикването му е била съответна на т. 3. 1 – т. 3. 2 от Правилата, като с надлежна покана са били поканени съдиите от съда, които са били запознати и с дневния ред на събранието. В дневния ред на заседанието по т. 9 е било предвидено да се разисква предсрочното освобождаване на Б. като съдебен заседател. Уведомлението за насроченото ОС на съдиите от САС, ведно с приложени доказателства, е било изпратено на жалбоподателя Б. с писмо изх. № 7725/1.07.2019 г. и е получено от него на 11.07.2019 година. Лицето е представило във връзка с повдигнатите твърдения за предсрочно освобождаване като съдебен заседател, възражения, обективирани в молби – становища с вх. № 576/18.07.2019 г. и вх. № 1009/15.11.2019 година. С последваща Заповед № А-1105/20.11.2019 г. на председателя на САС е свикано Общо събрание на съдиите от Апелативен съд София за дата 28.11.2019 г. и на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗСВ. Видно от препис – извлечение от протокол № 4/28.11.2019 г. ОС е проведено при установен минимално необходим кворум и мнозинство от присъстващите съдии. На гласуване е бил подложен предложения дневен ред, в който под т. 13 фигурира предсрочно освобождаване на Д. Б. – съдебен заседател при СГС, на основание чл. 71, ал. 1, т. 5, предл. трето ЗСВ. Протоколът съдържа съображенията на ОС за предсрочно освобождаване на съдебния заседател, във връзка с обстоятелството, че лицето е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, което уронва престижа на съдебната власт. След осъществения контрол за законосъобразност на акта по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът е достигнал до извод, че Решение по т. 13 от протокол № 4 от 28.11.2019 г. на Общото събрание на съдиите при Софийски апелативен съд е законосъобразен административен акт и е отхвърлил първоинстанционната жалба. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано административният съд, като е установил относимите за правния спор факти, е намерил, че обжалваното решение на Общото събрание на съдиите от Апелативен съд София е прието от компетентен административен орган, посочен в чл. 68б, т. 2 ЗСВ. Общото събрание на съдиите на 28.11.2019 г. е проведено в съответствие с предвиденото в чл. 104, ал. 5 ЗСВ. В последната норма законодателят е посочил, че същото се провежда, ако присъстват повече от половината от всички съдии, и приема решения с мнозинство от повече от половината от присъстващите съдии. Съответно спазено е било изискването на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗСВ, общото събрание да се ръководи от административния ръководител на апелативния съд. Съдът правилно е заключил, че актът е мотивиран, тъй като съдържа фактическите и правните основания на органа за неговото издаване. Д. Б. е бил уведомен за започналото административно производство на основание чл. 26, ал. 1 АПК. По този начин в административното производство му е било гарантирано правото на защита и на информация по чл. 34 АПК. При издаването на акта от страна на ОС на съдиите от САС са били изяснени фактите и обстоятелствата, които са от значение за предсрочното освобождаване на Б. като съдебен заседател с мандат 2017 г. – 2021 г., в какъвто смисъл са били доводите и съображенията на първоинстанционния административен съд. Органът е обсъдил обясненията и възраженията на жалбоподателя, съответно становището на съдия от Апелативен съд София, изказал личните си впечатления от поведението на лицето в съдебно заседание. Според предвиденото в чл. 71, ал. 1, т. 5 ( ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) ЗСВ съдебният заседател се освобождава предсрочно от съответното общо събрание по предложение на председателя на съда, когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява, или извърши действие, с което уронва престижа на съдебната власт, включително когато уронването на престижа на съдебната власт е последица от привличането му като обвиняем за умишлено престъпление. Установява се от съдържанието на препис – извлечение от протокол № 3/20.06.2019 г. от проведеното Общо събрание на съдиите от Апелативен съд София, че в дневния ред е било включено разглеждане по т. 9 на предложение за предсрочно освобождаване на Д. Б., съдебен заседател при Софийски градски съд. Предложението е било подкрепено с доказателства за обстоятелството, че Б. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по нохд № 1542/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Като доказателства са приложени: Обвинителен акт по досъдебно производство № 5574/2006 г. по описа на СДВР, пр. преписка № СП-8370/2017 г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), изх. № ПД 89/19 от 9.04.2019 г. по описа на СГП, както и Постановления за привличане на лицето като обвиняем за извършено умишлено престъпление, съответно от дата 28.06.2017 г. и от 1.02.2018 г., видно от които, по отношение на Д. Б. е повдигнато обвинение по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 20, ал. 4, чл. 26, ал. 1 НК. Посочените и представени пред ОС на съдиите на САС данни и доказателства са били възприети като основание за предсрочно освобождаване на Д. Б. като съдебен заседател по чл. 71, ал. 1, т. 5, предложение трето ЗСВ. Административният орган се е позовал на тази норма, като правно основание за издаване на акта, защото съобразно представените по преписката доказателства лицето е било привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Според Определение от 21.08.2019 г., постановено по нохд № 1542/2019 г. по описа на СГС, на основание чл. 249, ал. 2, във връзка с ал. 4, т. 1, чл. 248, ал. 5, т. 1, връзка с ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, посочени в мотивната част на определението. Последното е влязло в законна сила на 18.10.2019 година. С определението обаче не е прекратено наказателното производство срещу лицето привлечено като обвиняем за умишлено престъпление, а и по делото няма други доказателства, които да опровергават този факт, съответно биха изключили приложението на чл. 71, ал. 1, т. 5, предл. трето ЗСВ. В обжалвания административен акт се съдържа и конкретизация по отношение на коя точно хипотеза е налице осъществяване на фактическия състав на чл. 71, ал. 1, т. 5 ЗСВ, като е посочена относимостта на цитираното наказателно дело, ведно с приложените по преписката доказателства в подкрепа на съображенията на органа, приел оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са следователно доводите на касатора, че първоинстанционният съд неправилно установил обстоятелствата, свързани с приложението на чл. 71, ал. 1, т. 5 ЗСВ. За съставомерността на поведението на съдебния заседател по така цитираната разпоредба е от съществено значение да е бил привлечен като обвиняем за умишлено престъпление. Правопораждащите елементи на фактическия състав на чл. 71, ал. 1, т. 5 ЗСВ не изискват лицето да е осъдено с влязло в сила присъда за извършено умишлено престъпление. Отчитайки конституционно установения принцип за прякото действие на нормите на Конституцията на Република България, касационната инстанция счита, че чл. 71, ал. 1, т. 5 ЗСВ не засяга неоправдано правата и законните интереси на гражданите, произтичащи от този принцип. Предвиденото в чл. 71, ал. 1, т. 5 ЗСВ е въведено с оглед обстоятелството, че съдебният заседател правораздава, поради което той трябва да има дължимо поведение, което съответства на репутацията му. В казуса изложените мотиви за предсрочно прекратяване мандата на съдебния заседател напълно се обосновават от установените факти. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "престиж". Поради тази причина, в съответствие с чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове и наложилата се съдебна практика, съдържанието на понятието следва да бъде определено с оглед на общоупотребимия български език. Според Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, с. 744, престиж е влияние и добро име, уважение, почит, с които се ползва някой, авторитет. В употребения смисъл доброто име, уважението, авторитета са субективни категории, но отнесени към функционирането на съдебната власт в правовата държава престижът на съдебната власт, нейният авторитет, е въздигнат в конституционна ценност, а нарушаването на този престиж, в случая и от съдебния заседател, поради осъществения фактически състав на чл. 71, ал. 1, т. 5, предл. трето ЗСВ - в правно основание за предсрочно освобождаване по смисъла на така цитираната разпоредба. По изтъкнатите съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на разгледания правен спор, няма основание да бъде уважено акцесорното искане на касатора за присъждане на сторените съдебни разноски пред съдебната инстанция. Основателно е своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Ответникът – Общото събрание на съдиите от Апелативен съд София се е представлявал надлежно от упълномощено от председателя на САС лице. При тази констатация и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 АПК, в полза на Апелативен съд София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определено по размер съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, шесто отделение