Решение № 569 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2013 г.

Решение № 569 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Дончо Николов Кацаров е подал касационна жалба срещу решението от 18.03.2013 г. по адм. дело № 274/2012 г. по описа на Административния съд - Ямбол, с което са били отхвърлени предявените срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служителите от Общинска служба "Изпълнение на наказанията" - Ямбол, сектор "Арести", както следва: обезщетение в размер на 11500 лева за претърпени неимуществени вреди от неосигуряване на изискващата се минимална квадратура свободна площ в арестантското помещение, обезщетение в размер на 11500 лева за претърпени неимуществени вреди от неосигуряване на санитарен възел в арестантското помещение, обезщетение в размер на 16 100 лева за претърпени неимуществени вреди поради неосигуряване на престой на открито, обезщетение в размер на 11500 лева за претърпени неимуществени вреди поради липса на достъп до постоянно течаща вода, обезщетение в размер на 11500 лева за претърпени неимуществени вреди от увреждане на здравето и заболяване на сърцето. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е оспорила жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване и служебно - за съответствието му с материалния закон, прие следното: Дончо Николов Кацаров е бил задържан в ареста при Общинска служба "Изпълнение на наказанията" - Ямбол за времето от 06.06.2011 г. до 23.01.2012 г. с постановление № 27/6.06.2011 г. на Районна прокуратура - Ямбол. Според медицинските документи, Кацаров бил приет в ареста в добро общо състояние, клинично здрав, с наличие на акне по тялото и главата. По време на престоя в ареста той получил инфектиране на акнето и бил лекуван. На 24.11.2011 г. Дончо Кацаров постъпил в Център за спешна медицинска помощ с оплаквания от задух, треперене на ръцете, позиви за повръщане, повишено кръвно налягане. Поставена му била диагноза "нестабилна ангина пекторис" и останал на лечение в болницата до 27.11.2011 г. С определение от 7.06.2011 г. по ДП № 11/2011 г. на Районния съд - Ямбол по отношение на лицето била взета мярка за неотклонение "задържане под стража ". На 23.01.2012 г. Кацаров бил преведен в Затвора - Бургас. Според показанията на свидетеля Колев, който бил задържан в същия арест, арестантското помещение било с размери 2 метра на 1,80 метра и в него имало двойна вишка, маса и стол. Помещението не било оборудвано със санитарен възел и течаща вода, а достъпът до общия санитарен възел се осъществявал по график. Служителите не отказвали на задържаните посещение на санитарния възел извън определеното време през деня, но понякога се бавели. В някои случаи през нощта обаче отказвали посещения на санитарния възел. В килията имало изкуствено осветление, а проветряването ставало посредством прозорец над вратата към коридора на ареста. На арестантите не се осигурявал престой на открито. По делото са изслушани и показанията на свидетеля Ташков, командир на отделение, според които килията е с площ от 6, 08 кв м и в нея, както и в останалите килии, има двойно легло, маса и стол. Санитарното помещение е едно за всички килии, като достъпа до него се осигурява по график. Когато е отворена една килия, не се разрешава отварянето на други. Излизането от килиите става три пъти на ден и когато арестантът пожелае. Банята се ползва два пъти в седмицата през лятото и един път през зимата. Килията има прозорец над вратата за проветряване и осветление, а през нощта е на изкуствено осветление. В ареста в Ямбол няма осигурен терен за разходка, поради което за задоволяване на нуждите от движение се ползва коридора на общото помещение. На арестантите се предоставят празни бутилки, за да си налеят вода. Хигиенните условия в ареста били добри. Свидетелят не помни случаи, в които исканията на ищеца да не са били удовлетворявани. От правна страна съдът приел, че дейността на служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", свързана с изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове, както и на мярката, задържане под стража, наложена по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, е административна. За да се направи преценка, че от страна на служителите в сектор "Арести" на Общинска служба "Изпълнение на наказанията" е налице незаконно бездействие следвало да се установи неизпълнение на техни задължения за извършване на фактически действия, предвидени в нормативен акт. С разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража бил създаден норматив по отношение на жилищната площ на осъдените и задържаните под стража лица. Според норматива минималната жилищна площ на един задържан под стража не може да е по-малка от 4 кв м. Действието на разпоредбата обаче е отложено за 01.01.2019 г., поради което администрацията на ареста не е нормативно задължена да осигури изпълнението на мярката в такива условия. Що се отнася до достъпа до санитарен възел, приложима била разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, според която на лишените от свобода, следователно и на задържаните под стража се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В тази насока е и точка 19.1 от заповед № 1-6399 от 26.07.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за вътрешния ред в арестите. Според първоинстанционният съд, тълкуването на тези норми водело до извода, че не съществува императивно изискване за осигуряване на течаща вода и санитарен възел във всяка килия. Съдът обсъдил условията в ареста и в контекста на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. По смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи "безчовечно или унижаващо отношение " предполага страдание или унижение, достигащи извън неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легално третиране или наказание. Битовите и санитарно-хигиенни условия на килията, в която е бил настанен Дончо Кацаров, не накърнявали правото му по чл. 29, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗИНЗС. Действително, липсата на санитарен възел и течаща вода в килията би могло да създаде известен дискомфорт и неудобства на задържаните лица, но същите по степен и интензитет не са такива, че да бъдат квалифицирани като "причиняващи страдание и унижаващи достойнството". Съдът не дал вяра на показанията на свидетеля Колев поради неговота заинтересованост, тъй като той също водел дело срещу държавата за условията в ареста, и заключил, че липсвали каквито и да е доказателства за незаконно бездействие на служители на Общинската служба за изпълнение на наказанията - Ямбол, довело до вреди за ищеца. Съдът приел за недоказани твърденията, че по време на престоя си в ареста Дончо Кацаров страдал от болки в мускулите и ставите поради ограничената площ и невъзможността да се движи в килията, както и че поради липса на постоянен достъп до течаща вода получил заболяване на зъбите. Административният съд преценил като неоснователна претенцията за вреди поради това, че не е бил осигурен престой на открито съобразно чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Макар да било безспорно, че такъв престой не е осигуряван, причина за това била липсата на изградено място за престой на открито, а не бездействието на длъжностните лица. В такива случаи съгласно т. 54.1 от заповед № 1-6399/26.07.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на задържаното лице трябвало да се осигури престой в закрито помещение с достъп на свеж въздух, което било направено, както се установява от показанията на свидетеля Ташков. По делото не били събрани доказателства, че администрацията умишлено не е осигурила престой на открито. Не било доказано също, че липсата на престой на открито е провокирало кожно заболяване на ищеца, при положение, че той постъпил в такива проблеми и бил лекуван по време на престоя си. Не бил доказан и искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие заболяване на сърцето, причинено от условията в ареста. С определение от 29.1.2013 г. съдът дал указания на ищеца за необходимостта от събирането на доказателства, но поради бездействието на ищеца тези обстоятелства останали недоказани. С тези мотиви съдът отхвърлил предявените от Дончо Кацаров искове. Касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение е правилно. При разглеждането на делото и при постановяването на решението съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Съдействал е на ищеца, като е дал указания за обстоятелствата, нуждаещи се от доказване, и е събрал представените доказателства. Съдебният акт е подробно мотивиран и съдържа, както обсъждане на фактическите обстоятелства, така и задълбочен правен анализ. Административният съд е приложил точно материалния закон. В исковата молба се поддържа незаконосъобразно бездействие на началника на Общинска служба "Изпълнение на наказанията" - Ямбол за осигуряване на необходимите условия за изпълнение мярката "задържане под стража в следствения арест, в резултат на което на задържаното лице били причинени вреди, изразяващи се в увреждане на физическото и психическото му здраве. По делото е установено, че помещението, в което е бил настанен ищеца, не осигурява на всяко от настанените в него две лица площ от 4 кв м, както и пряк достъп до дневна светлина, санитарен възел и течаща вода. В ареста не била обособена част, която да позволява престой на открито. Съществуващите в ареста условия за изпълнение на мярката "задържане под стража" обаче не могат да се интерпретират като резултат на незаконосъобразно бездействие на началника на териториалното поделение на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Арестите като вид места за лишаване от свобода, в които се настаняват лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, се откриват със заповед на министъра на правосъдието. Разполагаемата площ, както другите характеристики на помещенията, са в зависимост от заложените при строителството им стандарти. Поради това съдът обосновано е приел, че посочените по-горе условия за настаняване в ареста не се дължат на бездействието на началника на сектор "Арести". Отделно от това, съдът основателно е отбелязъл, че условията, при която ищецът е бил настанен, не са такива, че да причиняват страдания, надхвърлящи прекомерно обичайните, които съпътстват изпълнението на мярката "задържане под стража, така че да могат да се окачествят като изтезание, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Администрацията на териториалното поделение е спазвала установения вътрешен ред, който съдържа мерки, набелязани да компенсират обективно съществуващите в ареста неудобства, свързани липсата на пряк достъп до естествена светлина и естествено проветряване, на индивидуален санитарен възел и течаща вода в жилищното помещение, както и с липсата на възможност за престой на открито. По делото не са били доказани вреди, свързани с влошаване на физическото и душевното състояние на задържаното лице, които да са в причинна връзка с условията в следствения арест. По делото са били събрани доказателства в подкрепа на извода на съда, че от страна на администрацията е направено необходимото за осигуряване на лечение на заболяването на кожата, което ищецът имал при задържането си, както и на сърдечното заболяване, проявило се по време на задържането. В съдебното заседание по делото, състояло се на 29.01.2013 г., съдът е дал указания на ищеца, че за доказване на твърденията му за влошаване на здравословното му състояние, е необходимо да се изслуша заключение на медицинска експертиза, но от негова страна не е било направено такова искане. Не може да се приеме, че тези обстоятелства са останали неизяснени по вина на съда, който не допуснал показанията на свидетеля Даскалов, медицински фелдшер, извършил преглед на ищеца при постъпването му в ареста. Касационната инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд, че разпитът не би допринесъл за изясняването на спора, тъй като констатациите на медика са отразени в изготвените при приемането на Дончо Кацаров медицински документи, приложени по делото. Тъй като документите не са оспорени, съдът е възприел фактите в зависимост от отразеното в тях. За установяването на причинна връзка между заболяванията на задържаното лице и условията в ареста, са нужни специални знания, каквито съдът не притежава. Освен това оплакванията на Дончо Кацаров за нарушение на задължението на съда за установяване на обективната истина се свързват с обстоятелства, които не са описани в исковата молба, и се въвеждат за първи път с касационната жалба. С оглед отсъствието на касационни основания за отмяна решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд