Решение № 11496 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2648/2015 г.

Решение № 11496 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2648/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Благоевград, срещу решение № 49 от 15.01.2015 г. по адм. дело № 827/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - Боян Спасов Величков от гр. Благоевград, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговор от 17.02.2015 г. и в писмени бележки от 8.10.2015 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението неблагоприятно, и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 49 от 15.01.2015 г. по адм. дело № 827/2014 г. Административният съд - гр. Благоевград, е отменил решение № К-535 от 16.10.2014 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 011-00-2235-5 от 30.07.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториалното поделение на НОИ - гр. Благоевград. Съдът е приел, че жалбоподателят е получавал добросъвестно процесното обезщетение и не дължи възстановяването му. Направен е окончателният правен извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съдебното решение - предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Спор по фактите по първоначалното дело не е имало, а те се свеждат до следното: Боян Спасов Величков от гр. Благоевград е подал заявление вх. № 011-00-2235 от 5.11.2012 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, в което действително е декларирал, че не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или пенсия за старост в друга държава. Цитираното обезщетение е отпуснато с разпореждане № 011-00-2235-1 от 7.11.2012 г., считано от 8.10.2012 до 7.10.2013 г., и е получавано от безработното лице през цитирания период. Лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО е отпусната с разпореждане № 5306300129 от 28.03.2014 г., считано от 11.12.2013 г., т.е. тя не обхваща период, за който е получавано обезщетение. Първото заявление за отпускане на пенсия е под № МП-15629 от 28.10.2013 г., т.е. след 7.10.2013 г., която е крайната дата на обезщетението за безработица. В тази връзка дали лицето по-късно е оттеглило това заявление, е правно ирелевантно за спора, тъй като след 7.10.2013 г. то не е получавало обезщетение за безработица, а и административният орган не търси възстановяване на такова извън посочения период. Освен това след изтичането на периода на обезщетение за безработица Величков е бил в трудови правоотношения с ЕТ "Галина Мазурска - Гали" при условията на чл. 71 КТ до 2.12.2013 г., видно от трудовата му книжка. След това е подал на 11.12.2013 г. ново заявление за отпускане на пенсия, което е удовлетворено от пенсионния орган. Всички тези факти и обстоятелства обаче, са след като лицето е престанало да получава обезщетение за безработица, и в тази връзка не могат да се правят изводи, че към 5.11.2012 г., когато е подал заявлението за цитираното обезщетение, той е знаел, че още към 8.10.2012 г. е придобил право на пенсия. Този факт е бил установен от органите по пенсионно осигуряване значително по-късно - писмо вътр. № 552 от 23.04.2014 г. и протокол за извършена проверка през периода 24.04.2014 - 30.04.2014 г. с вх. № 15 от 8.05.2014 г. Писмо вътр. № 508 от 8.04.2013 г., цитирано в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград, не се съдържа по административната преписка, а и ако към тази дата органите на НОИ са установили възникналото право на пенсия, то защо те не са предприели към този момент действия по прекратяване на изплащането на това обезщетение. При така изложената фактическа обстановка административният съд е направил обоснования извод, че не са налице фактически установявания, сочещи наличие на недобросъвестно поведение. Недобросъвестност би била налице в случаите, когато лицето съзнателно е укрило неблагоприятни за него обстоятелства с цел да получи облага. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Лишаването на осигуреното лице от парично обезщетение за времето, през което е останало без доходи от трудова дейност или пенсия, е в противоречие със същността на задължителното обществено осигуряване, чието предназначение е да обезпечи адекватни парични обезщетения от фондовете на общественото осигуряване в случай на настъпването на предвидените от закона социални рискове, за които осигурените лица са внасяли осигурителни вноски. При условие че през периода, в който Величков е получавал обезщетение за безработица, той е бил безработен и не е получавал пенсия, то изплатените обезщетения за безработица не са лишени от правно основание, каквото е изискването на чл. 54ж, ал. 3 КСО. Административният орган не прави разлика между възникнало по силата на закона право на пенсия и неговото упражняване. За последното е необходимо вътрешно убеждение на лицето, че е придобило право на пенсия. За да бъде приложена нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, осигурителните органи е следвало да докажат недобросъвестността при получаването на отпуснатото обезщетение. Позовавайки се единствено на предположения в тази насока, те са допуснали неправилно прилагане на материалния закон и законосъобразно административният съд е отменил актовете им на основание чл. 146, т. 4 АПК. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда по въпроси, които не са нормирани от закона. Такива са грешките, допуснати вследствие на нарушаване на правилата на логическото мислене, на казуалните връзки между явленията, на опитните правила и други. Грешки от подобно естество решаващият състав на Административен съд - гр. Благоевград, не е допуснал. По изложените в тези мотиви съображения обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,