Решение № 11096 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4363/2024 г.

ВАСПето отделение17.10.2024 г.докладчик Мария Николова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 1015/07.03.2024 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 766/2023 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. И. К. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. изх. 02-260-6500/11731#11 от 12.05.2023 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършените намаления на субсидията по следните схеми/мерки: СЕПП, ЗДП, СПП, мярка 12/Натура и мярка 13.2/НР2, за всички посочени в него БЗС, с изключение на БЗС 70055-70.1-1.

ОСЪЖДА К. И. К. да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 239,68 лева (двеста тридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки) разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 1015/07.03.2024 г. на Административен съд (АС) Хасково, постановено по адм. дело 766/2023 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г. изх. 02-260-6500/11731#11 от 12.05.2023 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ (УП, УП изх. 02-260-6500/11731#11 от 12.05.2023 г. издадено от заместник изпълнителният директор на ДФЗ), в частта на извършените намаления на субсидията по следните схеми/мерки: СЕПП, ЗДП, СПП, мярка 12/Натура и мярка 13.2/НР2, за всички посочени в него БЗС, с изключение на БЗС 70055-70-1-1; преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на К. И. К.; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът незаконосъобразно е приел, че уведомителното писмо не съответства на материалноправните разпоредби, тъй като по делото било установено изложените в него фактически основания за издаването му действително да са се осъществили, поради което нямало как да възникнат и сочените правни последици. Твърди, че приетите и приобщени по делото доказателства в частност снимките на проверените парцели и забележките на експерта от доклада от проверката, в достатъчна степен позволяват да се извлече информацията, с която се доказват фактическите установявания за площите, довели до извършеното намаление на заявените от земеделския производител площи. Сочи, че съдът не му е указал за кои обстоятелства от значение на делото не сочи доказателства. Счита, че жалбоподателят не е доказал благоприятния за него факт, че цялата заявена площ на всички парцели подлежи на подпомагане. Моли обжалваното решение да се отмени и делото да се реши по същество. Претендира разноски за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация К. И. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното писмо да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е установил от фактическа страна следното: Със заявление за подпомагане 2019, форма за физически лица УИН, подадено на 12.05.2019 г. с вх. 19062670, с УРН и допълнено на 04.06.2019 г., К. И. К. е заявил подпомагане по схеми/мерки: СЕПП (Схема за единно плащане на площ), СПП (Схема за преразпределително плащане), ЗДП (Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната сред зелени директни плащания), както и компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите (Мярка 12), и компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). При извършените автоматични проверки на подаденото заявление са отразени констатирани грешки относно осем броя парцели. В изпълнение на Заповед 380965/02.10.2019 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат при Областна дирекция Земеделие Хасково (ОД на ДФЗ Хасково), в периода 15.10.2019 г. 01.11.2019 г. е извършена проверка на място на кандидата за подпомагане К. К., за което е съставен Доклад за проверка на място НАТУРА-2019 . От експерт на ОД на ДФЗ Хасково е направен оглед на заявените парцели за спазването на забраните. За част от проверените парцели, които са били заявени и по мярка 12, са описани констатирани забележки на експерта, а именно: за парцел 70055-70-1-1 Парцелът не е допустим за подпомагане по СЕПП. Изцяло е завладян от горска растителност. ; за парцели 700551074-39-4, 70055-59-54-1, 70055-258-1-6, 70055-1-12-1, 70055-124-8-1, 70055-248-11-2, 70055-150-9-1, 70055-281-11-1, 70055-1191-93-2, 70055-1440-1-1, 70055-1162-183-1, 70055-261-35-1, 70055-1160-2-1 и 61491-627-62-2, Повредена е техниката за косене . Всички посочени площи са били заявени с код 315000 ливади за косене. На 15.10.2019 г. от експерт от ОД на ДФЗ Хасково е изготвен Доклад за проверка на площи за проверка на място чрез дистанционен контрол (ДК) на 23.08.2019 г. и бърза проверка на място на 15.10.2019 г. В него са отразени забележки: за парцели, заявени с код 231020 (лавандула) 70055-1074-36-1 и 70055-1074-38-3 - Изкл. е незасадена площ ; за парцели, заявени с код 315000 (ливади за косене) 61491-627-62-2 Изкл. са дървета и храсти по периферията , 70055-1160-2-1 Изкл. е голяма група храсти , 70055-1440-1-1 Изкл. е навлизане на горска растителност , 70055-150-9-1 Изкл. са дървета и храсти по периферията , 70055-258-1-6 Изкл. са път и навлизане на храсти по периферията основно от запад на юг , 70055-248-11-2 Изкл. е навлизане на горска растителност , 70055-70-1-1 Парцелът е недопустим за подпомагане. Изцяло е завладян от дървета, храсти и тръни. В доклада е отразено още, че парцели 61491-627-62-2, 70055-1074-36-1, 70055-1074-38-3, 70055-1160-2-1, 70055-1440-1-1, 70055-150-9-1, 70055-248-11-2, 70055-43-30-2 са с декларирана площ по-голяма от измерената наддекларирана площ, а парцел 70055-258-1-6 Допустимата за подпомагане площ е по-малка от заявената с над 2 хектара . С УП изх. 01-262-6500/785 от 21.10.2019 г. К. К. е уведомен, че по подаденото от него заявление е била извършена проверка за допустимост на декларираните площи, като е посочено, че резултатите са детайлно описани в доклад за проверка на място, който е приложен към писмото. Видно от съдържанието му, в него са отразени резултатите от извършената на 23.08.2019 г. проверка на място чрез ДК. Установено е, че с влязло в сила Решение 878/23.12.2022 г., постановено по адм. д. 355/2022 г. по описа на АС Хасково, е отменено УП с изх. 02-260-6500/11731 от 04.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, в която са направени намаления на полагащата се на К. К. субсидия по Подмярка 13.2/НР 2; СЕП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление, в частта му на заявеното подпомагане по Подмярка 13.2/НР2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП, при спазване указанията, дадени в мотивите на решението, а именно за спазване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на акта. Процесното уведомително писмо е издадено в изпълнение на Решение 878/23.12.2022 г., постановено по адм. дело 355/2022 г. по описа на АС Хасково. От писмо Х 11-342/25.07.2023 г. на директора на дирекция Идентификация на земеделски парцели при Министерство на земеделието и храните, е установено, че министерството не разполага със самолетни снимки от 2019 г. за землището на [населено място] и [населено място]. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, като са съобразени дадените с Решение 878/23.12.2022 г., постановено по адм. дело 355/2022 г. по описа на АС Хасково задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Приел е, че не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в тази връзка е посочил, че направеното в тази връзка оплакване от страна на жалбоподателя, не може да бъде споделено, тъй като по делото е установено, че същият е получил копие от изготвения доклад за извършената проверка на място. Приел е, че уведомителното писмо не съответства на материалноправните разпоредби, тъй като по делото не се установявало изложените в него фактически основания за издаването му действително да са се осъществили, поради което нямало как да възникнат и сочените правни последици. В тази връзка и след като е цитирал разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 6 от 24.02.2015 г.), чл. 5, чл. 7, чл. 8, ал. 1, ал. 2, т. 1 чл. 10, ал. 1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2 от 26.03.2018 г.) е посочил, че БЗС с идентификатори 61491-627-62-2, 70055-1160-2-1, 70055-150-9-1, 70055-248-11-2,70055-258-1-6 са ливади за косене, БЗС с идентификатор 70055-1047-38-3 е засаден с лавандула, БЗС с идентификатор 70055-43-30-2 - угари. Посочил е, че от съдържащите се в административната преписка доказателства не се установявало наличните в тези БЗС дървета и/или храсти да са над допустимия брой, поради което следвало да се приеме, че от тях неправилно са изключени сочените в акта части, както и че по делото не се установявало, че изискванията на чл. 6 Наредба 6 от 24.02.2015 г. не са били изпълнени от жалбоподателя. Извел е извод, че при установен друг размер на наддекларираната площ, ще се промени размерът на намаленията, както и крайният размер на субсидията по всички схеми и мерки за процесните БЗС, поради което е отменил административният акт и е изпратил преписката за ново произнасяне от заместник изпълнителният директор на ДФЗ. Решението е неправилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема. Неправилен и необоснован е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспореното УП. Противно на приетото от съда доказателствата по делото установяват осъществяването на фактическите основания за издаване на акта, който кореспондират с правните основания, под които са подведени те. Установява се от доказателствата по делото какво е било състоянието на всеки един от заявените за подпомагане БЗС-та и защо части от тях са приети за недекларирани и недопустими за подпомагане. Констатациите от извършените проверки на място, които са отразени в представените по делото протоколи от проверки на място и снимковия материал към същите, не са опровергани с допустими доказателства и доказателствени средства. Неясно въз основа на кои доказателства съдът е приел, че процесните БЗС-та (части от тях) са допустими за подпомагане. Изводите му не почиват на събраните по делото доказателства, с които органът е доказал фактическите си констатации. Поради това следва да се приеме, че решението е необосновано и противоречи на закона. От доказателствата по делото докладите с констатациите от извършените проверки на място, се установява, че части от заявените за подпомагане парцели не отговарят на изискванията за подпомагане без земеделска дейност, наличие на дървета и храсти, път, горска растителност, декларираната площ по-голяма от измерена, декларираната площ е по-малка от заявената, поради което са приети за недопустими за подпомагане. Неоснователно в писмения отговор на ответника се сочи, че за землищата, където се намират парцелите не са налични изображения за 2019 г. Установено е, че за землището на [населено място] и [населено място] Министерството на земеделието и храните не разполага със самолетни снимки от 2019 г. Установено е, че са налице сателитни изображения за тези землища, въз основа на които е извършена проверката на място чрез ДК. Тези сателитни изображения са допустими предвид чл. 33, ал. 4, т. 6 ЗПЗП, вр. § 1, т. 57 ДР на ЗПЗП. Доводите изложени в същия отговор относно установени обстоятелства при предходното разглеждане на делото има се предвид делото по жалбата на лицето срещу предходното уведомително писмо, не следва да се обсъждат, доколкото тези доказателства са недопустими. Показанията на свидетел по друго дело и приета по друго дело съдебно техническа експертиза не са годни доказателства по настоящото дело. Жалбоподателят не е ангажирал по делото, което е образувано по неговата жалба срещу УП изх. 02-260-6500/11731#11 от 12.05.2023 г. издадено от заместник изпълнителният директор на ДФЗ доказателства за опровергаване на констатациите на органа. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна следва да се постанови ново решение, с което жалбата на К. И. К. срещу УП изх. 02-260-6500/11731#11 от 12.05.2023 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършените намаления на субсидията по следните схеми/мерки: СЕПП, ЗДП, СПП, мярка 12/Натура и мярка 13.2/НР2, за всички посочени от него БЗС, с изключение на БЗС 70055-70.1-1, да се отхвърли. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер 39,68 лв. държавна такса за образуване и разглеждане на делото. Основателна е и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което съдът определя общо на 200 лв., по 100 лв. за всяка съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение