Решение № 194 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2013 г.

Решение № 194 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5052/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 и чл. 144 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Евробилдинг-1" ЕООД - в несъстоятелност, със седалище в гр. Пазарджик и адрес на управление ул. "Гурко" № 6, ет. 1, ап. 5, ЕИК по Булстат: 115865826, подадена чрез Стела Жекова - синдик, срещу Решение № 251 от 6.02.2013 г., постановено от Административен съд-гр. Пловдив по адм. дело № 3612 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1211014/11.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 751/27.06.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С обжалвания АПВ е прихваната сумата в размер на 13085,ЗЗ лв. - деклариран ДДС за възстановяване (8ЗЗ, ЗЗ лв. за м. декември 2011 г. и 12252 лв. за м. февруари 2012 г.), за погасяване задължението за ДДС за м. септември 2008 г. по Ревизионен акт № 2610047ЗЗ/22.02.2011 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден след обжалване по съдебен ред. Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оплаква се, че административният съд не е съобразил нормата на чл. 645 от Търговския закон, която определя при какви условия кредитор може да извърши прихващане. Иска отмяна на обжалваното решение. Не претендира разноски. Ответната страна - Директорът на дирекция "ОДОП"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран по жалба от "Евробилдинг-1" ЕООД - в производство по несъстоятелност, срещу АПВ № 1211014/11.04.2012 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив, издаден на основание чл. 129 ДОПК. Фактическото основание за издаване на акта е подадена СД по ЗДДС вх. № 1300-1143454/14.03.2012 г. за м. февруари 2012 г. с деклариран ДДС, подлежащ на възстановяване. Извършена е проверка, при която е установено, че със СД вх. № 1300-1134688/16.01.2012 г. за м. декември 2011 г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 8ЗЗ, ЗЗ лв., формиран от договор за правна защита с адв. Гонев, с данъчна основа 4166,67 лв. При същата проверка е установено, че с посочената СД по ЗДДС за м. февруари 2012 г. е деклариран резултат ДДС за възстановяване в размер на 12252 лв. С подаване на СД за м. февруари 2012 г. приключва 2-месечен период на приспадане и съгласно чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС на дружеството следва да се възстанови сума в размер на 13085,ЗЗ лв. Органът по приходите е извършил прихващане на неизплатени данъчни задължения по ДДС от страна на жалбоподателя и настоящ касатор. Тези задължения са установени с РА № 2610047ЗЗ/22.02.2011 г. потвърден в частта за непризнат данъчен кредит в общ размер 269130,20 лв. и лихви от 18131,19 лв. с Решение № 7345 от 30.05.2013 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 12644/2012 г. Прихванатите задължения по ЗДДС от 13085,ЗЗ лв. представляват част от деклариран и невнесен в срок ДДС за внасяне в размер на 38714,18 лв., отнасящ се за м. септември 2008 г. Тъй като не е приложен акт за спиране, а и не е имало подобни твърдения, административният съд е приел, че прихващането е извършено с изискуеми публични вземания, както предвижда разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 645, ал. 1 ТЗ, на която се позовава жалбоподателят, не се отнася до публичните вземания, каквито са данъчните, като по отношение на тях специалните разпоредби за прихващане се съдържат в ЗДДС и ДОПК. В резултат на това е стигнал до извод, че правилно органът по приходите е изпълнил задължението си да извърши прихващане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 1, пр. първо от ЗДДС, тъй като относим за прихващането е фактът на възникнали изискуеми и неизплатени задължения до датата на подаване на СД. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е установил правнорелевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС в относимата редакция (бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 ЗДДС се прихваща, приспада или възстановява, като при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до датата на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване. Eдинственият касационен довод се изразява в твърдението за приложимост на чл. 645 ТЗ, уреждащ условията за извършване на прихващане от кредитор на дружество в открито производство по несъстоятелност. Този довод е наведен и пред административния съд, който го е обсъдил подробно в мотивите на обжалваното решение и е дал съответно на закона тълкуване на спорния въпрос. В ЗДДС са уредени всички въпроси, засягащи правото на възстановяване на данъка и съответно прихващане на непогасени данъчни задължени. Съгласно практиката на ВАС, цитирана и в обжалваното решение, нормата на чл. 92 ЗДДС е специална по отношение на чл. 645 ТЗ. Разпоредбата от Търговския закон, на която се позовава касаторът, не се отнася до публичните задължения (вземания), а данъчните безспорно са такива и по отношение на тях специалните разпоредби за прихващане и възстановяване се съдържат в ЗДДС и ДОПК. Следва изводът, че след като специалната норма на чл. 92 ЗДДС постановява, че органът по приходите е длъжен да извърши прихващане с установени и неизплатени данъчни задължения, възникнали до датата на подаване на СД за възстановяване на данъка, то независимо че задълженото лице е в открито производство по несъстоятелност, следва да се приложат разпоредбите на ЗДДС. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че е било налице законово основание да се извърши прихващане на подлежащия на възстановяване данък със задълженията по РА, защото изискуемостта на публичното вземане е настъпила. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК предпоставка за прихващането е единствено публичното вземане да е изискуемо, за разлика от разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, която изисква насрещните вземания да са ликвидни и изискуеми. Това следва и от разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ДОПК, съгласно която РА подлежи на предварително изпълнение, освен ако изпълнението му е спряно по реда на същия кодекс. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, в резултат на което е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски предвид липсата на заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а и поради факта, че първата инстанция вече му е присъдила юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение