Решение № 346 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2009 г.

Решение № 346 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 303, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на И. К. С. от с. И., Пловдивска област, за отмяна на влязлото в сила решение № 85 от 14.08.08 г. по гр. д. № 445/08 г. на А. районен съд, с което е допусната делба на четвърти жилищен етаж от сграда в гр. А., ул. "К" № 67. М. твърди, че поради нарушаване на процесуални правила не е бил надлежно призован за участие в производството по делото, поради което е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Твърди, че от много години живее постоянно в с. И. обстоятелство, което било известно на ищцата при завеждане на делото. Призоваването му на адреса в гр. А. било в нарушение на принципа на ГПК, че "лицето трябва да се търси на мястото, на което се намира, като е без значение дали това е някакъв негов административен адрес - настоящ или постоянен". Ответникът в производството Е. Д. С. оспорва молбата. Счита, че с нея се цели забавяне на процеса за делба, тъй като молителят е бил известен чрез дъщеря си и чрез съпругата си за заведеното срещу него дело за делба; че съпругата му, с която имат еднакви интереси, е ангажирала адвокат по делото, който е считал и двамата за негови доверители, както и експертизи във връзка с оценката на делбения имот. Ответницата Д. Г. С. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за отмяна за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните: Преживялата съпруга на Г. И. С. - Е. Д. С. е предявила срещу неговите родители И. К. С. и Д. Г. С. иск за делба на жилищен имот, останал в наследство от съпруга и. С влязлото в сила решение, което се атакува в настоящото производство, искът е бил уважен. За производството пред съда ответниците са били призовавани на адрес гр. А., ул. "К" № 67, като всички призовки са получавани от пълнолетната им дъщеря В. И. С. Ответницата Д. С. е ангажирала по делото адвокатска защита, докато И. С. не се е явявал и не е бил представляван от друго лице. При тези данни настоящият състав счита, че молбата за отмяна се явява неоснователна. Съгласно чл. 38 от ГПК, страната се призовава на адреса, който е посочен в исковата молба. Само ако не бъде намерена на този адрес, съобщението се връчва на настоящия адрес, а при липса на такъв - на постоянния. Връчването на призовката се извършва лично, а при невъзможност - чрез друго лице, което е съгласно да я приеме - чл. 43, ал. 1, чл. 45 и чл. 46, ал. 1 от ГПК. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните, или който живее на адреса, или е съответно работник, служител или работодател на адресата - чл. 46, ал. 2 от ГПК. В настоящия случай тези правила са били спазени от съда, затова не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Съдът е призовавал молителя на адреса в гр. А., който е посочен в исковата молба. Призовките са получавани от пълнолетната му дъщеря, която ги е приемала със задължение да ги връчи на адресата. Призовките са редовно оформени - съдържат трите имена и подписа на получателя, както и имената и подписа на връчителя. Затова трябва да се приеме за настъпила последицата на чл. 46, ал. 4 от ГПК - съобщението се счита връчено на адресата. Съдът не е бил известен по никакъв начин, че ответникът /молител в настоящото производство/, живее в с. И., а не в гр. А. З. за него не е съществувало задължение да издирва този адрес и да изпраща съобщения на него. Призовките са били редовно връчени на адреса по исковата молба, чрез "друго лице" по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК, това друго лице не е посочило, че адресатът не живее на този адрес, напротив, съгласило се е да му предаде съобщенията, затова призоваването е редовно. След като няма нарушение на процесуалните правила за призоваването, не е и налице соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,