Решение № 392 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2010 г.

Решение № 392 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6870/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Гео Въжаров, в качеството му на процесуален представител на Божидар Николов Калвин, едноличен търговец с фирма ЕТ "Аника - Божидар Калвин", срещу решение от 24.02.2010 г. по адм. дело № 1140 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 179 от 23.03.2005 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден с решение № 2138 от 9.08.2005 г. на РДД-гр. София относно отказано право на данъчен кредит. В касационната жалба са изложени неконкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, които могат да се квалифицират като нарушаване на материалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София оспорва същата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Милена Михайлова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 179 от 23.03.2005 г. на данъчен орган при ТДД-гр. София, потвърден с решение № 2138 от 9.08.2005 г. на РДД-гр. София относно отказано право на данъчен кредит. Същият е издаден в изпълнение на решение № 2256 от 3.11.2004 г. на РДД-гр. София, като осъществената ревизия е по прилагането на ЗДДС (отм.) за данъчни периоди от ревизиран период 1.01.2004 г. -31.03.2004 г. С него на ревизирания субект ЕТ "Аника - Божидар Калвин" е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 11 800.00 лв. и е начислена лихва за забава по доставки, за които са издадени фактури от "Евроинс 7" ЕООД. Правното основание, на което се е позовал административният орган е чл. 6, чл. 55, ал. 6, чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на административното производство е установено, че "Евроинс 7" ЕООД е издало на ревизирания търговец осем броя фактури с предмет на доставка - СМР. Същите са включени в дневниците за продажби и справките-декларации за съответните данъчни периоди. Данъкът е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), като са представени и банкови бордера за платен ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика. Установено е, че няма плащане на данъчната основа, като не са представени доказателства за наличие на специалисти и техника за извършване на услугите. В договорите, 5 на брой, на са конкретизирани обектите, на които се извършват СМР, а представените приемо-предавателни протоколи са без дати. В мотивите на съдебния акт подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, включително заключенията, основно и допълнително по съдебно-счетоводната и това по съдебно-техническата експертизи, като е направен анализ и на приложените от административния орган правни норми. Преценката на съда за законосъобразност на обжалвания РА е правилна. По делото основен спорен момент е бил този относно реалността на процесните доставки, като в съдебното производство се установяват същите факти, относими към признаване на правото на данъчен кредит, уредени в приложимите правни норми, като тези в административното производство. Доказателствената тежест е в лицето на оспорващия, а именно ревизираното и задължено лице. От събраните по делото доказателства и конкретно заключенията на съдебните експертизи не се установява реалността на процесните доставки. Данъчният състав на чл. 64 от ЗДДС (отм.) относно правото на приспадане на данъчен кредит не се явява реализиран, респ. налице са правопрепятстващите обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.), за да се признае същото това право. Касационното възражение, че експертът е видял процесните СМР по В и К услуги, но понеже са под земята не могат да бъдат индивидуализирани и идентифицирани е неоснователно. Очевидно е с оглед констатираното разминаване в документацията по доставките - сключените договори, издадените фактури, в които не е отразено за какви дейности се отнасят и по кои договори, съставените приемо-предавателни протоколи без дати и неконкретизиране на обектите, липса на доказателства за наличие на кадрова и техническа обезпеченост, не може да се обоснове преценка за реалност на доставките. Воденето на редовно счетоводство от страна на ревизираното лице не може да бъде основание за признаване на това им качество, което е другото касационно възражение, понеже страните по доставките са две и следва да бъде осъществена проверка и в счетоводството на доставчика. В случая не може да се приложи и разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), доколкото административният орган се позовава и на липса на плащане на данъчната основа по доставките. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба. Последното се обуславя от съдържанието на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в която разпоредба е записано, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, което вече е направено с първоинстанционното решение. Съобразно изложеното и са основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение