Решение № 1094 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6188/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от С. В. Г. от гр. София, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца В. Д. Г. и Д. Д. Г., чрез представител по пълномощие И. И. Т. с формулирано искане за отмяна на влязлото в сила Решение 933/15.07.2020 год., постановено по административно дело 2514/2019 год. по описа на Административен съд Варна, оставено в сила с Решение 171/09.01.2023 год. по административно дело 13312/2020 год. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. В молбата е формулирано и искане за отмяна на Определение по Протокол от 11.06.1991 год. по гр. дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна, както и частична отмяна на твърдяни за незаконосъобразни и унищожаеми административни актове, подробно описани в молбата. От правна страна, искането е обосновано с разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, а от фактическа страна се твърди наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната, а именно: искова молба по гр.дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна и Определение по Протокол от 11.06.1991 год. по гр.дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна. От страна на молителите е заявено, че с новоузнатото доказателство (исковата молба) се прави опит при искане на спогодба за делба при квоти само за лозето да се направи симулативно съглашение за спогодба при укриване на основните документи за собствеността и по искова молба на Д. Г. Д. без налична положителна предпоставка за право на иск. Развити са и аргументи, съгласно които, постановеното Определение по гр.дело 553/1991 год. е унищожаем съдебен акт неправилен и недопустим, като преюдициален съдебен акт, намерил отражение в диспозитивите и имплицитно включен както в Решение 933/15.07.2020 год. по административно дело 2514/2019 год. на Административен съд Варна, така и в оставилото го в сила Решение 171/09.01.2023 год. по административно дело 13312/2020 год. на Върховен административен съд, второ отделение. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Решение 933/15.07.2020 год. по административно дело 2514/2019 год. по описа на Административен съд Варна, оставено в сила с Решение 171/09.01.2023 год. по административно дело 13312/2020 год. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, отмяна на Определение по Протокол от 11.06.1991 год. по гр. дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна, както и частична отмяна на изрично посочени в молбата административни актове. В съдебно заседание, искателите, чрез пълномощника си И. Т., поддържа искането за отмяна на съдебните решения и административните актове по заявените доводи и аргументи. Представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна не изплаща представител и не изразява становище по искането. Ответниците Б. Г. Д., А. М. Д., Т. Д. Д., Е. Д. Д., В. Д. Д., чрез представител по пълномощие адв. С. Георгиева от Софийска адвокатска колегия, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва искането за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, като заявява подробни доводи за неговата неоснователност. Заявява твърдение, че представените от искателите документи на първо място са неотносими към предмета на спора и на следващо място, същите не се явяват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът С. Д. П. представя писмено становище, в което заявява твърдение за основателност на искането за отмяна на съдебните решения, в подкрепа на което твърдение развива подробни доводи и аргументи. Върховният административен съд, петчленен състав ІІ колегия, като взе предвид заявените доводи и становища на страните и като съобрази закона счита, че искането, с което е сезиран, в една част е недопустимо, а в друга е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба, подадена от Б. Г. Д. срещу Заповед 18-9708-13.11.2018 год., издадена от началник на СГКК Варна. С оспореният административен акт, началникът на СГКК Варна е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (ИД на АГКК), представляващо заличаване на поземлен имот с идентификатор 10135.2573.119 и нанасяне на два нови поземлени имота с идентификатори 10135.2573.1193 и 10135.2573.1194, съгласно проект за изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР с коректно отразяване на пътека за общо ползване. В иницииралата съдебното производство жалба е заявено, че жалбоподателят Б. Г. Д. е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2573.119, находящ се в гр. Варна, район Приморски , к.к. Чайка , съгласно протокол за съдебна спогодба от 11.06.1991 год. по гр.дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна, като копие от въпросния протокол е приложен към жалбата. По повод така подадената жалба, в Административен съд Варна е образувано административно дело 2514/2019 год. по описа на съда, в хода на което, С. В. Г., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца В. Д. Г. и Д. Д. Г., както и И. И. Т. са били конституирани като заинтересовани страни. С Решение 933/15.07.2020 год., постановено по административно дело 2514/2019 год., състав на Административен съд Варна е отменил Заповед 18-9708-13.11.2018 год. на началника на СГКК Варна. Със съдебният акт е постановено и заличаване на И. И. Т. като заинтересована страна. При постановяване на този правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а именно: 1) неспазване на изискването за участие в производството на заинтересованите лица лицата които ще бъдат засегнати от административния акт (собственика на поземлен имот с идентификатор 10135.2573.119); 2) неизяснени факти относно действителните права на собственост върху имота, предмет на заповедта и заявителя за издаването й; 3) при наличие на спор за материално право за част от имота и 4) при недопускане на собственика на засегнатия имот от участие в административното производство. След проведено касационно оспорване, с Решение 171/09.01.2023 год., постановено по административно дело 13312/2020 год., Върховният административен съд, състав на второ отделение е оставил в сила Решение 933/15.07.2020 год. по административно дело 2514/2019 год. на Административен съд Варна. В иницииралото настоящото производство искане се твърди наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото искова молба по гр. дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна и Определение по Протокол от 11.06.1991 год. по гр. дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна, в които според искателите се съдържат нови обстоятелства, които не са били известни при решаване на правния спор. На първо място следва да се отбележи, че сезиращото искане се явява процесуално недопустимо в частта му за отмяна на Определение по протокол от 11.06.1991 год. по гр. дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна, както и за отмяна (частична отмяна) на следните административни актове: Протокол от 01.12.2006 год. на СГКК Варна; Заповед РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД на АГКК; Заповед КД-14-03-778/23.03.2012 год. на началника на СГКК Варна; Заповед РД-13-59/16.03.2012 год. на ИД на АГКК; Заповед 18-94-11/21.08.2023 год. на началника на СГКК Варна и Заповед 18-9708/13.11.2018 год. на началника на СГКК Варна. Производството по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, постановени от административните съдилища и от Върховния административен съд. В този смисъл, искането за отмяна на съдебния акт на Районен съд Варна, както и на цитираните административни актове се явява недопустимо в настоящото производство и като такова следва да бъде оставено без разглеждане в тази му част. Анализът на установените фактически обстоятелства обосновава извод за неоснователност на искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК в частта му относно Решение 933/15.07.2020 год., постановено по административно дело 2514/2019 год. по описа на Административен съд Варна, оставено в сила с Решение 171/09.01.2023 год. по административно дело 13312/2020 год. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. В текста на чл. 239, т. 1 от АПК е указано, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната правна разпоредба предполага непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмени доказателства за новооткритите факти, както новооткрити или новосъздадени документи, относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. От описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че представения документ - Определение по Протокол от 11.06.1991 год. по гр.дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, ал. 1 от АПК. Както се посочи, цитираният съдебен акт на Районен съд Варна е бил приложен още към жалбата на Б. Г. Д. по образуваното административно дело 2514/2019 год. по описа на Административен съд Варна. Въпросното протоколно определение от 11.06.1991 год. по гр. дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна е коментирано и в мотивите на Решение 933/15.07.2020 год., постановено по административно дело 2514/2019 год. по описа на Административен съд Варна, както и в Решение 171/09.01.2023 год. по административно дело 13312/2020 год. по описа на Върховен административен съд, второ отделение. В този смисъл, това писмено доказателство не съставлява ново такова по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, доколкото е било известно както на искателите, така и на съдебните състави постановили съдебните актове, чиято отмяна се иска. По мнение на настоящия съдебен състав, не съставлява ново писмено доказателство и заявената от искателите искова молба по гр. дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна. От приложените по делото доказателства (жалба до председателя на Районен съд Варна, л. 80) се установява, че искане за предоставяне на заверени преписи от гр. дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна (в т.ч. и копие от исковата молба) е било отправено едва към м. ноември 2022 год., към който момент производството по административно дело 2514/2019 год. по описа на Административен съд Варна е било приключило с постановяването на Решение 933/15.07.2020 год. В този смисъл следва да се отчете обстоятелството, че за страната в съдебното производство обективно е съществувала възможността своевременно да се снабди с твърдяното ново писмено доказателство още в хода на съдебното дирене, доколкото протоколно определение от 11.06.1991 год. по гр. дело 553/1991 год. по описа на Районен съд Варна е било налично в доказателствата по първоинстанционното съдебно производство пред Административен съд - Варна. Обстоятелството, че страната е решила да се снабди с това ново писмено доказателство (което по същество не разкрива нови фактически обстоятелства) едва след приключване на съдебното оспорване обосновава извод за липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото от страна на оспорващия. Предвид така развитите мотиви, в случая не са налице предпоставките за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което искането в тази му част се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По делото е направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответниците. Предвид изхода на спора, както и на основание чл. 249, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответниците Б. Г. Д., А. М. Д., Т. Д. Д., Е. Д. Д., В. Д. Д. следва да се присъди сумата от 2 040,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно приложените списък на разноските, Договор за правна защита и съдействие, фактура и банково извлечение. Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав ІІ колегия,