Решение № 39 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 297/2010 г.

Решение № 39 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 297/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. ОН България мрежи" АД, [населено място] срещу решение № 177 от 4.11.2009 г. по в. гр. д. № 243/2009 г. на Г. окръжен съд. С обжалвания акт е отменено постановеното от С. районен съд решение № 138 от 01.06.2009 г. по гр. д. № 917/2008 г., с което предявеният от М. А. М. от[населено място], [община] иск за сумата 5 000 лв. - обезщетение за нерагламентирано спиране на захранването с електроенергия в обект на ищеца за периода от 3.12.2003 г. до 17.03.2004 г., заедно със законната лихва върху тази сума, е уважен на основание чл. 49 ЗЗД, като същата сума е присъдена на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД. Касаторът поддържа становище, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, а не по действително предявения от ищеца иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Релевирани са и оплаквания за необоснованост на въззивния акт с твърдението, че съдебният състав е допуснал смесване на договорната и деликтната отговорност, като неправилно е приел, че с иск по чл. 82 ЗЗД могат да бъдат обезщетявани неимуществени вреди. Изрично несъгласие е изразено и във връзка с размера на определеното от въззивния съд обезщетение за претърпените от ищеца вреди от прекъсване на електрозахранването на собствения му обект, тъй като, според касатора, съдът неправилно е приложил действащите към момента Общи условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на потребителите, приети след процесния период. Ответникът по касация - М. А. М. от[населено място], [община] - моли за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 13.01.2010 г. Третите лица-помагачи на страната на "Е. ОН България мрежи" АД, [населено място] - Д. Н. С., Д. Х. Д. и П. С. П. - не заявяват становище по касационната жалба. С определение № 682 от 2.11.2010 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато, с оглед вероятността същото да е процесуално недопустимо поради разглеждането на непредявен иск. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което изцяло е уважен предявеният от М. А. М. от[населено място], [община] срещу "Е. ОН България мрежи" АД, [населено място] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нерагламентирано спиране на захранването с електроенергия в обект на ищеца за периода от 3.12.2003 г. до 17.03.2004 г. и е присъдил на ищеца същата сума, но като обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, а именно - на задължението за доставяне на електроенергия по сключения между страните договор за продажба на такава. Според решаващия състав, съобразно изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предявеният иск следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 79 във връзка с чл. 82 ЗЗД. Изводът за основателност на иска е направен при зачитане силата на пресъдено нещо на постановеното между страните решение по гр. д. № 381/2006 г. на С. районен съд, с което е приета неправомерност на прекъсването на електрозахранването на обекта на ищеца през процесния период. С оглед на посоченото решение и на база събраните по настоящото дело гласни доказателства, Г. окръжен съд е счел за доказано наличието на предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение за вреди, изразяващи се в търпяни от ищеца през исковия период неудобства в домакинството и ежедневния бит, в т. ч. и в невъзможността да извършва машинно доене на отглежданите от него крави. По отношение размера на вредите въззивният съд е приел, че същите следва да бъдат определени в съответствие с разпоредбата на чл. 162 ГПК, като доколкото към момента на причиняването им не е съществувала изрична правна регламентация за обезщетяване на потребителите при прекъсване на електрозахранването, е изчислил обезщетението на база действащите понастоящем Общи условия на дружеството-доставчик. Настоящият състав намира, че обжалваното решение e недопустимо. Въззивният съд се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. Дадената от него правна квалификация на претенцията като такава за присъждане на обезщетение по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД не съответства на изложеното в исковата молба. За да разгледа иска на посоченото правно основание, решаващият състав е съобразил единствено твърдението на ищеца, че от дълги години същият е абонат на ответното дружество. Само по себе си, обаче, то не е достатъчно, за да се приеме, че исковата сума се претендира като обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение, доколкото такова изобщо не се твърди от страна на ищеца. Изложените от него конкретни факти и обстоятелства сочат категорично на предявен иск за вреди от непозволено увреждане, който намира своето основание в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. Определящо в тази връзка е твърдението на ищеца за нерегламентирано прекъсване на електрозахранването, извършено от служители на ответника /посочени поименно и привлечени за участие в процеса като трети лица-помагачи/, както и аргументът му, че следва да бъде "обезщетен от ответното предприятие, което носи отговорност за вредите, причинени от дейността на своите служители". В същия смисъл е и петитумът на исковата молба. С оглед на тези твърдения, правилна се явява правната квалификация на иска - чл. 49 ЗЗД, дадена от първата инстанция /и от самия ищец/, а не правната квалификация на спорното право - чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД, дадена от въззивната инстанция. Поради това и доколкото основателността на предявения иск е преценена именно съобразно предпоставките по чл. 82 ЗЗД, а не тези по чл. 49 ЗЗД, Г. окръжен съд е постановил недопустим акт, който подлежи на обезсилване. Предвид обстоятелството, че въззивната /а не първата/ инстанция се е произнесла по непредявен иск, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на нея, а не на първоинстанционния съд. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК