Решение № 5058 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10640/2010 г.

Решение № 5058 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10640/2010 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Казанлък, подадена чрез пълномощника Адриана Тенева, срещу решение № 246/16.07.2010 г. по адм. дело № 91/2010 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, в частта в която е отменена Заповед № 1127/26.11.2009 г. на Кмета на община Казанлък, в частта, с която е разпоредено на Областна администрация Стара Загора да внесе в приход на бюджета на община Казанлък такса битови отпадъци за 1. сграда - гр. Казанлък, ж. к. "Изток" бл. 43, вх. Д, ап. 90; 2. сграда -хижа връх Бузлуджа; 3. сграда - Дом-паметник връх Бузлуджа за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в размер на главницата над 43.27 лв. (до определения като общо дължим размер 4066.67 лв. и лихва върху главницата към 19.11.2009 г. над 8.73 лв. до определения размер 862.47 лв.). В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Областния управител на област Стара Загора. Ответникът - Областен управител на област Стара Загора в писмени бележки от 7.03.2011 г., изготвени от Галина Стоянова - Зам. Областен управител, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПK, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е установил следното: С оспорената заповед е разпоредено на Областна администрация Стара Загора да внесе в приход на бюджета на община Казанлък ТБО в размер на 4929,16 лв., в това число главница - 4066.67 лв. и лихва за просрочие към 18.11.2009 г. - 862.47 лв. По отношение на отделните имоти таксата е диференцирана, както следва: за 2007 г. за Дом-паметник - главница 1692.12 лв. и 544.10 лв. лихва, за хижа 4.62 лв. главница и 1.51 лв. лихва, за апартамент 17.53 лв. главница и 5.64 лв. лихва; за 2008 г. за Дом-паметник - 1692.12 лв. главница и 281.05 лв. лихва, за апартамент 16.55 лв. главница и 2.75 лв. лихва; за три тримесечия на 2009 г. за Дом-паметник - 634.54 лв. главница и 27.03 лв. лихва, за апартамент 9.19 лв. главница и 0.39 лв. лихва. В заповедта е посочено, че дължимата такса е определена за всяка календарна година в годишен размер в промили в общ размер и съответно конкретизиран за всяка от услугите 1. сметосъбиране и сметоизвозване, 2. обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци, 3. за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място, изчислена върху отчетната стойност на нежилищните имоти и върху данъчната оценка на жилищния имот. По делото не е спорно, че процесните имоти са държавна собственост и са записани в баланса на Областна администрация Стара Загора. За тях са подадени декларации по чл. 17 от ЗМДТ. С договор от 31.07.2007 г. за замяна на недвижим имот-частна държавна собственост с недвижим имот, собственост на юридическо лице, по реда на глава IV от ЗДС и чл. 61 - 65 от ППЗДС Държавата, представлявана от Областния управител на област Стара Загора прехвърля собствеността върху хижа "Моши", находяща се в м. "Бузлуджански конгрес" в землището на с. Крън. От заключението на комбинирана съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза съдът е установил, че в оспорената заповед по отношение на апартамента в гр. Казанлък таксата е начислена в пълен размер, а относно Дом-паметник и хижа на Бузлуджа - само за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Направените изчисления съответстват на чл. 18 от Наредба № 26 за определяните и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък, в редакцията й за съответната календарна година и съвпадат с посочените в процесната заповед главници. От експертизата е констатирано, че в община Казанлък счетоводното отразяване на разходите по дейността за извършване на услугите, свързани с битови отпадъци, е правено общо, т. е. не е водена аналитична отчетност по обекти и населени места. Относно апартамент в гр. Казанлък: Единственото оплакване на жалбоподателя в тази част на заповедта е относно несъответствие в мотивите и диспозитива й, касаещо номерацията на блока, в който се намира апартаментът - държавна собственост. Съдът е приел, че такова несъответствие не е допуснато. Отменил е заповедта до размера 43.27 лв. главница и 8.73 лв. лихва върху главницата към 19.11.2009 г., установен от съдебно-счетоводната експертиза. Относно Дом-паметник и хижа на Бузлуджа: Съдът е приел, че заповедта в тази част е незаконосъобразна като постановена при допуснато съществено процесуално нарушение. Установено е, че дължимата ТБО е определена като сума в общ размер, без поотделно да е посочен размера на задължението за всяка една от услугите за съответната година, а само нормативно определената ставка общо и поотделно за всеки вид. Констатирано е, че е налице цифрова разлика между визираната като дължима сума и основанието за нейното начисляване, тъй като са посочени всички компоненти на таксата и стойностите за изчисляването им като при пресмятане върху отчетната стойност на имотите с посочената от административния орган обща ставка се получава различна сума. Процесуалният представител на ответника е посочил, че компонентът "сметосъбиране и сметоизвозване" не е включен при определяне на фискалното задължение за тези имоти, което е потвърдено и от заключението на комбинираната съдебно-техническа експертиза. Съдът е приел, че по отношение на процесните имоти не са предоставяни от общината и другите две услуги - поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Посочено е, че въпреки че процесните имоти се намират в землището на с. Крън, то такса за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи, защото не са налице доказателства за предоставяне на процесната услуга за това населено място в общината. По делото е представена само заповед № 904/30.10.2006 г., с която са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване, отнасяща се за 2007 г. В мотивите си обаче административният орган се е позовал за целия процесен период само на заповед № 926/31.05.2005 г., която се отнася за 2006 г. Извод за дължимост на таксата не може според съда да се направи и въз основа на водената счетоводна отчетност в община Казанлък доколкото тя е организирана общо за всички услуги и обекти. Прието е, че в случая приложение намира хипотезата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Въпреки наличието на сметище в община Казанлък, съдът е приел, че такса за услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения в случая не се дължи, тъй като не е установено въобще генериране на битови отпадъци в имотите през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Вещите лица са установили, че около Дом-паметникът на връх Бузлуджа няма разположени съдове за смет като от разпита на св. Теменужка Люцканова е констатирано, че такива не е имало въобще за периода 2007 г. - 2009 г. Според нея съдове има "по-надолу към хижата", което е в унисон с констатациите на експертите, че на входния път към хижата е поставен пластмасов контейнер, но липсват данни кога е поставен и дали не е станало по искане на новия собственик на хижата, считано от 31.08.2007г, при което задължението за плащане на такса битови отпадъци възниква за него. Изведен е извод за липса на разходи за общината по отношение на извършено обезвреждане на генерираните в имотите на жалбоподателя битови отпадъци. Такива не са установени и с представените първични счетоводни документи (пътни листове) освен, че не са редовно съставени, не сочат еднозначно, че са проведени курсове до Дом-паметника и процесната хижа. Съобразно изложеното, АС е отменил заповедта, в частта, с която е разпоредено на Областна администрация Стара Загора да внесе в приход на бюджета на община Казанлък такса битови отпадъци за 1. сграда - гр. Казанлък, ж. к. "Изток" бл. 43, вх. Д, ап. 90; 2. сграда - хижа връх Бузлуджа; 3. сграда - Дом-паметник връх Бузлуджа за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в размер на главницата над 43.27 лв. (до определения като общо дължим размер 4066.67 лв. и лихва върху главницата към 19.11.2009 г. над 8.73 лв.) до определения размер 862.47 лв. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че Административен съд - Стара Загора е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. В чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 в годишен размер за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план сметка за всяка дейност. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Таксата като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано сметоизвозване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била действително предоставяна. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. При така дадената правна регламентация и с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК правилно административният съд е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Нещо повече, с нарочно разпореждане - л. 31 от делото - административният съд е дал нарочни указания на административния орган, че в негова тежест е да докаже фактическите основания за издаване на обжалвания административен акт. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в с. Крън и обезвреждането в депа или други съоръжения, то правилен е изводът на съда за недължимост на таксите за процесните имоти. Извод за дължимост на таксите не може да бъде обоснован и въз основа на представените пред касационната инстанция заповеди № 881/27.09.2007 г. и № 1038/27.10.2008 г. на кмета на общината Казанлък за определяне на районите, в които се извършва организирано сметоизвозване за 2008 г. и 2009 г. Както правилно е посочил административният съд, включването на населеното място в заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е успешно проведено. Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - първо "А" отделение,