Решение № 11085 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2015 г.

Решение № 11085 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1757/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалба на Величко Лефтеров Лефтеров и Минка Лефтерова Георгиева от гр. Габрово срещу Решение № 30 от 19.01.2015 г. на Министерския съвет на Република България (МС на РБ) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път III - 5004 "Обход на град Габрово" от км 0+000 до км 31+000, трети етап, от км 10+940.74 до км 20+124.50 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130, и участък от км 20+124.50 до км 30+673.48" на територията на област Габрово и област Стара Загора в частта му, с която се отчуждава част от имот № 254,44 (с идентификатор 14218.254.44) - 0,077 дка, целият с площ от 1,000 дка, като е определено парично обезщетение в размер на 1444,00 лв., както и в частта относно размера на определеното обезщетение. Жалбоподателите поддържат, че в процеса на отчуждаване не е взето предвид извършеното застрояване в имота, тъй като то реално не е било нанесено на кадастралната карта, въпреки нанасянето му от Общинска служба по земеделие и гори. Не ставало ясно предвидените за отчуждаване 77 кв. м. дали не засягат както построените в имота на законно основание сгради, така и съпътстващата инфраструктура- водомерна шахта, ел. захранване, огради, канализационна шахта, и др., както и как ще се отразят изискванията на ЗУТ за отстояние, сервитути, пътни връзки, пречки за експлоатация и др. в положение на заварено строителство на сгради. Наред с това се поддържа от жалбоподателите, че при изчисляване на обезщетението за отчуждената част не са отчетени редица обстоятелства и определената цена е занижена и не съответства на пазарните цени. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез пълномощника си юрк. Ангелов поддържа становище за неоснователност на жалбата. Позовавайки се на първоначално изслушаната по делото експертиза заявява, че оценката на земята е съобразена от административния орган при отчуждаването по всички параметри. Що се касае до преместваемите обекти и съоръжения, моли съда да не включва стойността им в размера на обезщетението, тъй като същите не подлежат на обезщетяване по реда на ЗДС. Процесуалните представители на заинтересованите страни Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", съответно представлявани от юрк. Белева, юрк. Иванова и юрк. Петкова, също оспорват жалбата и искат отхвърлянето й. Пълномощникът на Министъра на финансите е противопоставил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява жалбата за допустима, като подадена от лице, легитимиращо се като собственик на подлежащия на отчуждаване имот чрез нот. акт № 21 от 10.02.2006 г., вписан в Службата по вписванията с № 148, том I, дело № 193 и скица № 15-40108 от 30.01.2015 г., издадена от СГКК гр. Габрово. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. По същество на жалбата, и с оглед нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема следното: В конкретния случай от данните в преписката - заповед № РД-02-15-141 от 29.10.2014 г., подписана от зам. Министъра на МРРБ, се установява, че е одобрен ПУП за обект "Път-III-5004 "Обход на гр. Габрово от км 0+000 до км 31+000, трети етап от км 10+940.74 до км 20+124.50 и етапна връзка от км 0+000 до км 3+130 и участък от км 20+124.50 до км 30+673.48 с изключение на имотите, попадащи в регулационните черти на кв. Борово ...", който не е бил оспорван в законоустановения 14-дневен срок и е влязъл в сила, съгласно писмо на министъра на РРБ изх. № АУ-14-10 от 1.12.2014 г. С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на МРРБ и министъра на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 19.01.2015 г. Изводът е, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. Макар по принцип жалбоподателите да претендират отмяна на решението на МС в частта, която засяга техния имот, по същество основното поддържано искане и ангажираните от тях доказателства са в подкрепа на алтернативно поддържаната теза за необходимост от промяна в размера на обезщетението. Така, основният спорен въпрос по делото е относно размера на определеното от административния орган парично обезщетение, за което оспорващият твърди, че е значително занижено. Относно размера на определеното парично обезщетение за имота по искане на жалбоподателите е назначена съдебно-оценителна експертиза. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За процесния имот е установено, че се намира в урбанизирана територия и че е застроен. Освен това е установено и от лицензирания оценител при изработване на възложената от административния орган оценка, като същото установява и вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, че в близост до процесния имот няма вписани сделки за застроени поземлени имоти в релевантния едногодишен период от възлагане на оценката - 25.03.2012 г. до 25.03.2013 г. На основание чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, когато не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на ППЗДС - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ППЗДС при отчуждаване на имоти или части от имоти в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от ЗМДТ, като получената стойност се удвоява. В случая административния орган е възприел оценката, представена от лицензирания оценител за процесния имот, за който е определено равностойно парично обезщетение в размер на 1 444 лева. Видно от цитираните приложими законови разпоредби е, че равностойното парично обезщетение се определя, като се вземат предвид вида и предназначението на имота, неговото местонахождение, както и наличието на сделки с подобни характеристики, извършени в релевантния дванадесетмесечен период. Установено е, че процесния имот е в урбанизирана територия, че е застроен и че в релевантния период сделки с такива имоти /застроени/ не са сключвани, следователно няма пазарни аналози за имоти с подобни характеристики. При този случай следва да се приложи метода на оценка по приложение 2 на чл. 20 от ЗМДТ, както е сторил и административният орган. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде съобразено и заключението на тройната експертиза, според която преместването на границата на имота налага и преместване на външното електромерно табло до новата граница на имота, като общата стойност на таксите по преместването е 125.50 лв. Според експертното заключение преместването на границата на имота налага преместването на ВиК съоръжения, което включва изграждане на нова канализационна шахта и нова шахта за водомерен възел. Така, според вещите лица по тройната експертиза, общата стойност на материалите и строително-ремонтните работи е 3060 лв.; общата стойност на предвидените по т. 12 от договора за присъединяване такси и суми по преместването е 198 лв. (което включва както следва: 48 лв. за демонтаж на ВиК инсталации и 150 лв. такса за присъединяване). По този начин с общата сума от 3 383.50 лв. следва да бъде увеличен размера на обезщетението, тъй като вследствие на отчуждаването е необходимо преместване на съоръженията- външното електромерно табло и ВиК съоръженията. Ако не беше извършено отчуждаването, жалбоподателите нямаше да бъдат принудени да извършат споменатите разходи, затова последните следва да бъдат включени в глобалния размер на обезщетението. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че административният орган е определил размер на обезщетението за отчуждената част на имот с идентификатор 14218.254.44 при правилното и законосъобразно прилагане на материалните разпоредби и административнопроизводствените правила, като допуснатото нарушение на материалния закон е само при определяне стойността на обезщетението. В тази насока и като се кредитира тройната съдебно-оценителната експертиза, приета и неоспорена от страните, на жалбоподателите следва да се присъди и стойността на ВиК и електро инсталациите и съоръженията в имота, с която сума следва да се увеличи размера на обезщетението за отчуждения имот, като се измени в този смисъл оспореното решение № 30 от 19.01.2015 г. на МС и на жалбоподателите се присъди справедлив размер на обезщетението за отчуждената им собственост. По делото е представен списък на разноските - лист 303, съгласно който претендираните разноски са в размер на 1210 лв., за които е представен договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено възнаграждение и документи за платено възнаграждение на вещите лица. Противопоставеното възражение на юрк. Иванова за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е в размер на 400 е неоснователно и следва да бъда оставено без уважение. На оспорващия следва да се заплатят от бюджета на органа, издал акта направените по делото съдебни разноски, които възлизат в размер на 1210 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение По тези съображения и на осн. чл. 173, ал. 1 АПК Върховният административен съд