Решение № 3009 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2019 г.

Решение № 3009 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Комисия по контрол и професионална етика (ККПЕ) при Български ветеринарен съюз (БВС, Съюза) срещу Решение № 590/15.03.2019 г. на Административен съд (АС) - Пловдив постановено по административно дело № 56/2019 г. С обжалваното решение е обявено за нищожно Решение № 15, прието с Протокол № 30/16.03.2015 г. на Комисията по контрол и професионална етика при Български ветеринарен съюз и Съюза е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо, алтернативно неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че жалбата е допустима, тъй като предмет на оспорване е индивидуален административен акт и че административният акт е нищожен, защото е издаден при липса на правно основание. Излага съображения, че решението е недопустимо, постановено в резултат на производство, неподведомствено на административния съд, а на гражданския и при липса на годен предмет за оспорване по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК във връзка с чл. 159, т. 1 АПК. Сочи, че решението следва да бъде обезсилено, тъй като е постановено спрямо ненадлежна страна – централен орган по смисъла на чл. 7, т. 3 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България (ЗСОВЛБ) на БВС, Счита, че юридическото лице е надлежната страна в производството. Сочи и, че жалбата е недопустима като просрочена, тъй като не са налице основания за нищожност и оспорване без срок. Алтернативно в случай, че се приеме, че решението не е недопустимо поддържа, че съдът не е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест, след като е приел, че спорът му е подсъден, по реда на чл. 170, ал. 3 АПК, което е довело до неизясняването му от фактическа страна. Не са изложени и мотиви относно основателността или неоснователността на всички твърдения на страните, вкл. основното възражение на ККПЕ, че предвиденият ред за оспорване на решението на Комисията, е пред Общото събрание (ОС) на БВС, който ред е реализиран. Не е обсъдено и възражението, че след влизане в сила на решението, жалбоподателката била подала ново заявление за членство, по което към момента липсва произнасяне. За неправилен и необоснован счита извода на съда, относно липсата на правно основание за постановяване на решение за прекратяване на членството на жалбоподателката в Съюза. Счита, че съдът е смесил два отделни вида отговорност – дисциплинарна и административнонаказателна. Моли решението да се обезсили и по съображения изложени в писмени бележки, алтернативно да се отмени. В съдебното производство касаторът се представлява от адв. В. Бучкова. Не претендира разноски. Ответникът по касация – В. Зафирова оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор и становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касация се представлява от адв. А. Найденов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е, че оспореното решение от 16.03.2015 г. е прието с Протокол № 30 на извънредно заседание на ККПЕ в присъствието на 9 члена, с кворум по Устав. Решение № 15 е по т. 4 от дневния ред и има следното съдържание: "Във връзка с чл. 17 от Устава на БВС, ал. 1, т. 4 за системни нарушения на ЗСОВЛБ, ККПЕ прекратява членството на д-р В. Г. от ОК на БВС гр. Пловдив. Мотивите за решението да се посочат в годишния отчетен доклад на ККПЕ", при гласували "за" – 9, "против" – 0. Преписката съдържа извлечение, в което са налице съображения за решение № 15 (макар без начална част на Годишния отчетен доклад на КПЕЕ, удостоверяваща принадлежност на мотивите именно към доклада), в които е посочено: "Мотивите за решението са следните: Мотив 1. През 2010 г. същият Председател на ОК – гр. Пловдив дължеше сумата от близо 12 хиляди лева към НС. На оперативна среща проведена в гр. Казанлък, на която бях и аз, тогавашния Председател на Съюза д-р Бойчев бе помолил Председателката да отчете отчисленията към НС. През 2011, 2012 и 2013 г. д-р В. Г. не спази и изричното указание, че единствено само Председателят и зам. -председателите могат да дават изявления пред медиите. От доклада на Анкетната комисия е видно фалшифициране на подписи и невалидни пълномощни, осуетяване на проверки на органи на управление, в същото време командировъчни разходи. За втори път се правят тежки нарушения на финансовата дисциплина, видно от доклада изготвен от Финансовия отдел и предоставен от Председателя на НС. Изразяване на лично мнение в противовес на официалното становище на БВС. Другите нарушения са значително малко. Прехвърлянето на 8 хиляди лева в лична сметка. Всичко това, уважаеми колеги, наложи с 9 гласа "За" и 0 гласа "Против" Решение № 15.". С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима, съобразявайки съдържанието и последиците на оспорения акт за адресата, в контекста на регулираните със ЗСОВЛБ правоотношения. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че спорът не е подведомствен на административните съдилища, а на гражданските. Този довод е обсъден и от първоинстанционния съд, който правилно позовавайки се на Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, Решение № 29 от 11.11.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 28/98 г. и съдържащата се в ЗСОВЛБ и Устава на БВС уредба е приел, че спорът е подведомствен на административните съдилища и, че се оспорва индивидуален административен акт. Мотивите му не следва да се преповтарят.