Решение № 15084 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9469/2011 г.
ВАСПетчленен състав17.11.2011 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
Оставя в сила решение № 7495/30.05.2011 г. по адм. дело № 12640/2010 г. на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15084 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9469/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Янушев Кулев, от гр. Сопот против решение № 7495/30.05.2011 г. по адм. дело № 12640/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлено оспорването на заповед № КВ-494/17.04.2009 г. на министъра на отбраната на Република България. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, министърът на отбраната не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Със заповед № КВ-494/17.04.2009 г. министърът на отбраната на Република България е наложил на Стоян Янушев Кулев дисциплинарно наказание "уволнение", прекратил е договора му за кадрова военна служба и го е зачислил в мобилизационния резерв. Позовал се е на разпоредбите на чл. 281, т. 13 и т. 14, чл. 282, т. 1, б. "и" и чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС) (отм.), във връзка с извършено нарушение - употреба на алкохол в служебно време при участието на жалбоподателя в състава на контингента на Въоръжените сили на Република България в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан. По делото е установено, че Кулев и още трима военнослужещи, от изпълняващия задачи български взвод на летище Кабул са употребили алкохол преди проверката, която е била извършена вечерта на 9.03.2009 г. След изследване с апарат "Дрегер" военните полицаи са установили при жалбоподателя най-високо съдържание на алкохол в кръвта - 1,50 промила. Протоколите от проверката са били предадени от разследващия офицер и командира на ротата на националния командир на Контингента, който по-късно ги е унищожил. При образуваната служебна проверка по случая е била съставена комисия, която е възстановила резултатите и е събрала, анализирала и обобщила всички данни във връзка с установените нарушения. На 31.03.2009 г. националният командир на Контингента е запознал Кулев със събраните доказателства и предложението на комисията. Беседата е завършила с възражения от страна на Кулев за това, че при изпробването с "Дрегер" резултатите били положителни заради употребената от него непосредствено преди проверката паста за зъби, съдържаща алкохол и изплакването на устната кухина с глицерин. Отразил е, че кръвна проба не му е взимана, но не е посочил да е искал извършването на такава и да му е била отказана. Посочените факти се установяват от дадените писмени обяснения по време на служебната проверка от командира на ротата капитан Цветков, командира на взвода старши лейтенант Михайлов, военните полицаи старшина Мирчев и сержант Методиев и проверените военнослужещи редник Халил, ефрейтор Шатавчев и ефрейтор Митевски. Обосновано съдът е приел, че нарушението е налично, а параметрите на установената концентрация на алкохол достоверни до степен да потвърдят изводите и заключенията на административнонаказващия орган. Въпросът дали "Дрегерът", с който е била осъществена проверката е бил тариран в рамките на 6-месеца от извършването и е следвало да бъде поставен и повдигнат своевременно, а резултатите от показанията на това техническо средство са могли да бъдат опровергани единствено с кръвна проба, каквато жалбоподателят не е поискал. Отчитайки издадената от министъра на отбраната и доведена до знанието на военнослужещите заповед № ОХ-7/7.01.2009 г., тричленният състав на Върховния административен съд обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че за извършване на дисциплинарно нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание е достатъчно установяването на факта на употреба на алкохол, а размерът на концентрацията му е без значение. В случая жалбоподателят е наказан за неизпълнение на визираната заповед, която забранява употребата на алкохол в служебно време и не предвижда налагане на различни по вид наказания с оглед консумирането на различно количество или различна концентрация, установени с техническо средство или по друг начин. При постановяване на атакуваното съдебно решение тричленният състав на Върховния административен съд е съобразил указанията, дадени с решение № 11185/30.09.2010 г. по адм. дело № 6861/2010 г. на Върховния административен съд - петчленен състав. Наведеният от касатора довод за липсата на компетентност на органа, издал оспорения административен акт е разгледан от предходните инстанции и точно съобразен от тричленния състав. Законосъобразно и в съответствие с указанията на касационната инстанция, първостепенният съд е приел, че министърът на отбраната е издал обжалваната заповед при наличие на материална компетентност, произтичаща от законовата и подзаконова нормативна уредба на чл. 35, ал. 1, т. 4 и чл. 130, ал. 3 от ЗОВС (отм.), чл. 125, ал. 7 от ПКВС (отм.) и чл. 17 от Инструкция № 11/29.06.2011 г. за кадровата работа в Министерството на отбраната. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на доказателствения материал. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,