Решение № 2609 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11557/2016 г.
ВАСIII отделение01.03.2017 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. К. Д., С. С. М. и Г. С. З. срещу Решение № 749 на Министерския съвет от 10.09.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Автомагистрала "С." Лот 3, Лот 3.1 от км 359+068 км. 359+483.52 от ЛОТ 2 до км 376+000 и център на управление с временна връзка към съществуващ път I-1", намиращи се в землищата на с. З. дол, с. П., с. М. и с. Ц., община Б., с. Г. и гр. С. (с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града), община С., област Б. досежно оценката на подлежащите на отчуждаване имоти № 000292, находящ се в м. "Осоето"; № 001006, находящ се в м. "П."; № 002073, находящ се в м. "П." и № 030006, находящ се в м. "Кошаро, всички те в община Б., землището на с. М., като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2609 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11557/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и е образувано по жалба на З. К. Д., С. С. М. и Г. С. З., последните двама в качеството им на наследници на С. З. Г. (М.) - б. ж. на гр. Б., срещу Решение № 749 на Министерския съвет от 10.09.2016 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: "Автомагистрала "С." Лот 3, Лот 3.1 от км 359+068 км. 359+483.52 от ЛОТ 2 до км 376+000 и център на управление с временна връзка към съществуващ път I-1", намиращи се в землищата на с. З. дол, с. П., с. М. и с. Ц., община Б., с. Г. и гр. С. (с изключение на частта, попадаща в регулационните граници на града), община С., област Б.. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимите имоти, подлежащи на отчуждаване, описани в Приложение № 1 под: т. 8 - имот № 000292 с площ от 5.992 дка, и площ на отчуждаване 5.992 дка, находящ се в м. "Осоето", община Б., в землището на с. М., с начин на трайно ползване - нива, за който административният орган е определил обезщетение в размер на 767 лева; т. 12 - имот № 001006 с площ от 1.966 дка, и площ на отчуждаване 0.708 дка, находящ се в м. "П.", община Б., в землището на с. М., с начин на трайно ползване - нива, за който административният орган е определил обезщетение в размер на 595 лева; т. 35 - имот № 002073 с площ от 0.489 дка, и площ на отчуждаване 0.489 дка, находящ се в м. "П.", община Б., в землището на с. М., с начин на трайно ползване - нива, за който административният орган е определил обезщетение в размер на 411 лева и т. 82 - имот № 030006 с площ от 11.000 дка, и площ на отчуждаване 11.000 дка, находящ се в м. "Кошаро", община Б., в землището на с. М., с начин на трайно ползване - нива, за който административният орган е определил обезщетение в размер на 1 408 лева. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби в частта за определената цена, която не съответства на нормата на чл. 32 ЗДС и не отговаря на изискването справедливата стойност на имота. Прилагат се писмени доказателства под опис. П. разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет (МС) и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган е правилна и законосъобразна, извършена от лицензиран оценител на имоти и направена в законоустановените срокове. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от Закон за държавната собственост, при което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - МС. Има законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота; видът и местонахождението му; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му. Спазени са и административно-производствените правила, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, описани в приложението. Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. В независимата експертиза, назначена от административния орган е посочено, че при оценяването на подлежащите на отчуждаване имоти в землището на с. М. не са намерени пазарни аналози, поради което оценката е изготвена на базата на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (Приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г.) с оценка на съответните коефициенти. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК, по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК. Във връзка с твърденията за незаконосъобразно определяне на паричното обезщетение, с определение от 31.10.2016 г. настоящата инстанция е допуснала изслушването на съдебно-оценителна експертиза. В проведеното на 20.02.2017 г. открито съдебно заседание експертното заключение е прието с корекцията досежно коефициента за отстояние от асфалтова настилка, като при тази корекция оценката на съдебно-оценителната експертиза съвпада с тази на независимия оценител, назначен от административния орган. По изложените съображения оспореният административен акт се явява издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимия материален закон и в съответствие с целта на закона. Жалбата против него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение