Решение № 6463 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4007/2015 г.

Решение № 6463 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4007/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 304/18.02.2015 г. по адм. д. № 725/2014 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба- "БГ Панкомерс" ЕООД, чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение по жалба на "БГ Панкомерс" ЕООД, първоинстанционният съд е обявил нищожността на ревизионен акт № 261302696/23.08.2013 г., издаден от Теменужка Петкова, на длъжност началник сектор "Ревизии", възложител на ревизията и Маруся Радева, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 127/03.02.2014 г. на и. д. директор на "ОДОП" - Пловдив, в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 904 222,13 лв. ведно със законната лихва в размер на 105 514,76 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесното ревизионно производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 1205130/29.10.2012 г., спряно е и възобновено със заповед от 05.06.2013 г. Завършило е с оспорения пред съда ревизионен акт. Ревизионното производство е висящо и на основание § § 35 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ДОПК ( ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) всичи образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизане на този закон в сила се довършват по досегашния ред. Този ред предвижда компетентния орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт, да бъде определен с нарочна заповед на възложителя на ревизията /чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция преди изменението/. В случая заповедта за определяне на компетентен орган е издадена на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК на 24.06.2013 г. от Теменужка Петкова- началник сектор "Ревизии", която е определила като компетентен орган главен инспектор по приходите Маруся Радева, като и двете длъжностни лица са издатели на обжалвания ревизионен акт. Като изхождащ от некомпетентен орган, ревизионният акт е прогласен за нищожен. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон: Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК е била изменена /ДВ, бр. 82 от 2012 г./. Според тази разпоредба ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. В тази редакция разпоредбата е в сила от 01.01.2013 г, но за конкретния казус следва да се приложи предишната редакция на цитираната разпоредба - чл. 119, ал. 2 ДОПК поради висящността на ревизионното производство. Тази норма предвижда компетентния орган по приходите, който следва да издаде ревизионния акт, да бъде определен с нарочна заповед на възложителя на ревизията /чл. 119, ал. 2 ДОПК, редакция преди изменението/. В конкретния казус издателят на акта не е един, не е определен по стария ред, а изхожда от две длъжностни лица-възложителят на ревизията и главния инспектор по приходите. Това сочи на определяне на компетентният орган по новия ред по чл. 119, ал. 2 ДОПК, който обаче не е приложимият. Заповедта за определяне на компетентен орган изрично е издадена на 24.06.2013 г. на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към тази дата редакция, което не удовлетворява изискването на хипотезиса на правната норма в предишната й редакция - до 01.01.2013 г. В този смисъл неоснователни са развитите в касационната жалба доводи, че упоменатата заповед определя правилно компетентния да извърши ревизията орган. Налице е липса на компетентност на издателя на акта, което сочи на тежък порок и прави заповедта невалидна. Предвид изложеното, като е приел нищожност на акта поради липса на компетентност за издателите му, първоинстанционният съд е постановил съответно на приложимия материален закон решение. Същото е материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което касационното оплакване в тази насока е неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,