Решение № 2330 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2009 г.

Решение № 2330 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от "Максифарм" ООД, гр. Варна и от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, против решение № 1067 от 18.06.2009 г. по адм. дело № 151 по описа за 2009 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на "Максифарм" ООД срещу заповед № РД-09-1380 от 03.11.2008 г. на Директора на РЗОК - Варна.

В касационната жалба на "Максифарм" ООД като собственик на Аптека "Бриз", гр. Варна, са изложени доводи за необоснованост, нарушения на административнопроизводствени правила и неправилно прилагане на чл. 24 от индивидуалния договор между страните по делото - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

В касационната жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Варна, са изложени доводи за неправилност на съдебното решение в частта, с която на РЗОК - Варна не е присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба на "Максифарм" ООД, гр. Варна и за основателност на касационната жалба на РЗОК - Варна.

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следните съображения:

1. Касационната жалба на "Максифарм" ООД, гр. Варна, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба на "Максифарм" ООД като собственик на Аптека "Бриз", гр. Варна против заповед № РД-09-1380/03.11.2008 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Варна, с която на жалбоподателя - изпълнител по индивидуален договор (ИД) № 03-0913 от 24.03.2006 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК - са наложени следните санкции на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, б. "а" от ИД: 1. финансови неустойки с общ размер 180 лв. (2 х 90 лв.) за нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ИД, състоящи се в изпълнение на 2 бр. рецепти с липсващ реквизит (подписи на лекарите, издали рецептите); 2. финансови неустойки с общ размер 270 лв. (3 х 90 лв.) за нарушения на чл. 3, ал. 2 от ИД, състоящи се в отпускане на лекарствени продукти при неизпълнение на задължението за вписване на всички данни съгласно Приложение № 2 (НЗОК № на изпълняващата аптека и поставяне на печат); 3. финансова неустойка в размер на 90 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 2 от ИД, състоящо се в отпускане на 2 опаковки лекарствен продукт без залепване на стикери върху обособените полета на рецептурните бланки (т. 6 и 7 от раздел III на Приложение № 7); 4. финансови неустойки с общ размер 270 лв. (3 х 90 лв.) за нарушения на чл. 3, ал. 2 от ИД, състоящи се в изпълнение на рецепти, издадени по протоколи за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК, в които не са отразени задължителните данни за отпускане на лекарствени продукти съгласно изискванията на буква Г. 18 от раздел II на Приложение № 1 и т. 14 от раздел II на Приложение № 2.

За да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, Варненският административен съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции. Изводите на съда обосновано произтичат от извършената цялостна преценка на събраните по делото доказателства, при която е безспорно установено, че аптеката не е изпълнила поетите задължения по чл. 3, ал. 2 от ИД да отпуска лекарствени средства съгласно условията на индивидуалния договор и приложенията към него, както и поетите задължения по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ИД да не изпълнява и връща на приносителя рецептата, която не съдържа всички реквизити съгласно Приложение № 2.

Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на административнопроизводствени правила с оглед извода на първоинстанционния съд за валидност на оспорената заповед. Съдът законосъобразно е приел, че зам. директорът на РЗОК - Варна е притежавал компетентност за издаване на акта. Позовал се е на длъжностната характеристика, съгласно която заместник директорът упражнява функциите на директора в случаите, когато той ползва надлежно разрешен отпуск. При заместването правомощията на заместник ръководителите се основават на вътрешноорганизационното разпределение на работата, което при настъпване на определени обстоятелства ги овластява да извършват юридически действия вместо титуляра на длъжността. По силата на своето служебно положение заместникът на РЗОК - Варна е упражнил правомощието на директора, който е отсъствал законно от работа. Издадената заповед за прилагане на санкции не е нищожна и е породила правни последици.

Подробно изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и материалноправни нарушения са неоснователни. Първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че евентуално последващо отстраняване на извършените пропуски при отпускане на лекарствени средства по рецептите е ирелевантно за съставомерността на нарушенията по чл. 3, ал. 2 от ИД. Неправилно е поддържаното от касатора становище, че аптеката подлежи на санкциониране само в случай, че включи рецептите в отчетната документация и ги предяви за изплащане пред РЗОК. Клаузата на чл. 24 от раздел V "Условия, ред и срокове за отчитане и заплащане" на ИД определя документите, необходими за извършване на плащания от РЗОК - Варна на аптека "Бриз". Санкциите по чл. 38, ал. 1, т. 3, б. "а" от ИД се налагат при неизпълнение на поетите от аптеката задължения при отпускане на лекарства по рецептите съгласно чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, а не при представяне на отчетните документи пред РЗОК за извършване на плащания по изпълнените рецепти. Отказът на НЗОК да извърши плащане на отчетени рецепти в случаите на установена нередовност при обработването им не е предвиден като процесуалноправна или материалноправна предпоставка за налагане на финансови неустойки по реда на чл. 31 и следв. от раздел VI "Условия и ред за контрол по изпълнение на договора". Оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

2. Касационната жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, с която се иска отмяна на съдебното решение в частта, с която не е уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Варна, е процесуално недопустима.

По силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в АПК случаи се прилагат субсидиарно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г. не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 от ГПК (отм.), предвиждаща самостоятелно обжалване на първоинстанционното решение в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение по същество. Съгласно сега действащия чл. 248, ал. 1 от ГПК страната разполага с възможност да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. Постановеното определение подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

В случая се установява, че РЗОК - Варна не е поискала от Варненския административен съд да измени решението си в частта за разноските. При това положение подадената жалба се квалифицира като искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК и следва да бъде изпратена за разглеждане на Варненския административен съд.

По гореизложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,