Решение № 1446 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1160/2014 г.

Решение № 1446 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1160/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. София против решение № 6975 от 13.11.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 1268/2013 в частта, в която е изменен ревизионен акт № 2131202888/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 2744/21.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София и е установен данък общ доход на Десислава Станчева Владова-Петрова по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 17.64 лева и съответните лихви, вместо установения при ревизията данък в размер на 16 846.13 лева и съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради неправилна преценка на доказателствата по делото във връзка с формиране на приходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2006 г. Оплакванията се отнасят до включването в приходите за този период на сумите от 184.00 лева разходи по картова банкова сметка и на сумата от 35 000 евро, получена от продажба на недвижим имот. Касаторът счита, че тези суми не са били налични и разполагаеми парични средства на лицето за процесния период, поради което неправилно съдът ги е приел за приходи и е намалил размера на данъчната основа за облагане с данък общ доход и размера на дължимия данък. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се потвърди ревизионният акт в частта на задълженията за 2006 г. Претендират се разноски. Ответникът - Десислава Станчева Владова-Петрова не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна, по наведените в нея съображения. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като извърши проверка на допустимостта и основателността на касационната жалба съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна. Предмет на обжалване в касационното производство е първоинстанционното решение в частта, в която е изменен оспорения ревизионен акт относно установените задължения на Десислава Станчева Владова-Петрова за данък общ доход по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за ревизирания период на 2006 г. В останалата част по отношение установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и задълженията за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2007 г., решението е влязло в сила като необжалвано от страните. С решението в обжалваната част, административният съд е изменил ревизионния акт като е намалил размера на установения данък общ доход за 2006 г. от 16 846.13 лева на 17.64 лева и съответните лихви. За да постанови този резултат, съдът е изследвал определения при ревизията паричен поток на Десислава Владова-Петрова и е приел, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, но неправилно е определен паричния поток на лицето. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че в приходната част на паричния поток следва да се включат следните суми: 1000 евро, получени в брой на 08.11.2006 г. като част от продажната цена на недвижим имот собственост на ревизираното лице съгласно приложения договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 145, том 2, рег. № 17017, дело 252/2006 г.; 35 000 евро - част от продажната цена на същия имот, получена по банков път на 10.11.2006 г. и сумата от 184 лева, плащане от банкова сметка на лицето. По отношение сумата от 35 000 евро, представляваща част от продажната цена по цитирания договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.11.2006 г., получена по банковата сметка на лицето, съдът е приел, че съгласно мотивите на ревизионния доклад органите по приходите не оспорват получаването й, като спорно е дали тази сума е изразходена от лицето за последваща покупка на апартамент и магазин, така както е декларирано пред органите по приходите. В тази връзка съдът е констатирал, че по делото не са ангажирани доказателства за установяване на твърдението, че с получената сума от 35 000 евро е платена цената на придобитите недвижими имоти на ул. Димитър Хаджикоцев № 4 в размер на 102 922 лева. Но с оглед реалното получаване на сумата по банкова сметка на лицето през 2006 г., съдът е обосновал извод, че тя следва да участва в приходната част на паричния поток по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като е била разполагаема на лицето. Приел е за ирелевантни обстоятелствата относно последващото разходване на сумата - за покупка на недвижим имот в същия период, според твърденията на ревизираното лице, респективно предоставянето й в заем на трето лице. По отношение на твърденията за предоставяне на сумата в заем на трето лице, съдът е приел, че същата е налична, тъй като съществува като ликвидно вземане във всеки един момент до неговата изискуемост. В тази връзка съдът е кредитирал представената от Милена Димитрова Шишкова декларация от 01.07.2013 г., с нотариална заверка на подписа, че е върнала заетата сума на 14.12.2006 г. Според съда тази декларация има характер на разписка за погасяване на парично вземане, което се предоставя на кредитора, който се позовава на него, т. е. приема погасяване на неговото парично вземане. На последно място, съдът е приел, че в приходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2006 г. следва да се включи и сумата от 184 лева, представляваща разходи за стоки и услуги, платени чрез банкова сметка. В тази връзка съдът е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице, според което сумата е приход на Владова-Петрова. Съдът е приел, че сумата е следвало да бъде третирана от органите по приходите като приход, подобно на изтеглената на 11.09.2006 г. от същата банкова сметка сума в размер на 200 лева с идентично основание. Според изложените мотивите процесните 184 лева са приход на ревизираното лице, тъй като са послужили за заплащане на стоки и е доказан произходът им. По тези съображения съдът е приел, че при издаването на ревизионния акт неправилно е определен размера на паричния недостиг за 2006 г., размера на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК и размера на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за този период. Според изложените мотиви, от установения недостиг в размер на 72 842.20 лева са приспаднати левовата равностойност на сумата от 36 000 евро /1000 евро, получени по нотариален акт на 08.11.2006 г., и 35000 евро, получени по банков път на 10.11.2006 г. за продажба на недвижим имот/, както и сумата от 184 лева, разходи по банкова сметка - общо 70409.88 лева. По този начин данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) е изчислена на 2248.32 лева, въз основа на която е определен данък общ доход в размер на 17.64 лева, вместо установения с ревизионния акт 16 846.13 лева. Решението е частично неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба, че сумата от 35 000 евро (неправилно посочена като 35 000 лева), както и сумата от 184 лева не са били разполагаеми парични средства на ревизираното лице в процесния период, тъй като са разходвани в същия период - първата сума е преведена по банков път в полза на трето лице, а втората сума представлява разход за покупка на стоки и услуги, извършен чрез плащане от банкова сметка, поради което същите не са могли да послужат на лицето за покриване на извършените през периода разходи. При правилно установени факти, изводите на съда относно включването на тези суми в приходите на Десислава Владова-Петрова за 2006 г. са в противоречие с чл. 122, ал. 2 ДОПК и са довели до неправилно приложение на действащия по време материален закон за облагане доходите на физическите лица. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В случая за 2006 г. при ревизията е установено, че направените от Десислава Владова-Петрова разходи превишават получените приходи, поради което са определили данъчната основа след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилно съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че е доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи - имущественото състояние на лицето не съответства на получените приходи. Неправилен е изводът, че в определената данъчна основа следва да се включат като приход сумите 35 000 евро и 184 лева и неправилно с тези суми е намалил размера на установения при ревизията паричен недостиг. Няма спор по делото, че първата сума е получена на 10.11.2006 г. по банкова сметка на Десислава Владова, като част от продажната цена на собствен недвижим имот в общ размер от 46 000 евро, извършена в нотариална форма на 08.11.2006 г. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото извлечение от банкова сметка на лицето в Банка ДСК АД за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2008 г. От последното се установява, че сумата от 35 000 евро e разходвана в деня на получаването й, чрез банков превод в полза на Милена Димитрова Шишкова. При тези фактически данни неправилен е изводът, че сумата е била разполагаема на лицето през 2006 г. Неправилно в тази връзка съдът е кредитирал представената в съдебното производство декларация от Милена Шишкова, подписана през 2013 г., че е върнала 35 000 евро на 14.12.2006 г. Тази декларация не се подкрепя от останалите доказателства по делото и е в противоречие с твърденията на ревизираното лице за източниците на парични средства, с които е покривало разходите си през 2006 г. и по-конкретно разходите за покупка на недвижими имоти. От друга страна, съществуването на ликвидно вземане на лицето за посочената сума, по същество не води до извод, че същата е послужила за покриване на извършените през периода разходи. С оглед на изложеното неправилен е крайният извод на първоинстанционния съд, че сумата от 35 000 евро следва да бъде включена в приходната част на разполагаемите парични средства за 2006 г. Неправилно съдът е приел и че сумата от 184 лева следва да бъде отчетена като приход на ревизираното лице и с тази сума е намалил размера на установената данъчна основа. За тази сума от представеното по делото банково извлечение на Уникредит Булбанк АД е видно, че представлява "плащане POS". От движението по картовата сметка на лицето в посочената банка, вещото лице е установило, че сумата е послужила за плащане на стоки и услуги на стойност 184 лева. По отношение на общо постъпилите средства по сметката в размер на 480 лева е установено, че са изтеглени в брой 270 лева, които са включени като приход в паричния поток на ревизираното лице за 2006 г. При това положение неправилно съдът е приел, че плащането в размер на 184 лева следва да бъде третирано като приход, както органите по приходите са приели по отношение на изтеглената сума в брой от 200 лева. Така извършеното плащане представлява разход, а не приход, тъй като сумата не е разполагаема. Вещото лице е имало предвид друго - че с въпросната сума следва да се намалят отчетените от органите по приходите разходи за издръжка на лицето съгласно данните на НСИ, но по делото липсват данни дали плащането на 184 лева е във връзка с разходи, отчитани от НСИ като издръжка на едно домакинство, поради което заключението в тази част правилно не е обсъждано. По отношение на сумата от 1000 евро, получена в брой при подписване на договора за покупко-продажба в нотариална форма на 08.11.2006 г., правилно съдът е приел, че представлява приход на Десислава Владова-Петрова. Видно от мотивите на ревизионния акт тази сума не е включена в паричния й поток. Органите по приходите са взели предвид само тази част от посочената в нотариалния акт продажна цена в размер на 46 000 евро, която е получена по банков път - 45 000 евро, като са изследвали движението на средствата по банковата сметка на лицето. При формирането на паричния поток, в ревизионния акт не е отчетено плащането, удостоверено с приложения препис от нотариалния акт от 08.11.2006 г. Правилно съдът е приел, че в тази част нотариалният акт служи като разписка за получената сума. Поради това правилно е намалил размера на установения недостиг на парични средства с левовата равностойност на сумата от 1000 евро или 1955.83 лева, както и определената от органите по приходите данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ. По изложените съображения, настоящият състав приема, че решението в обжалваната част, в която е изменен ревизионния акт за данъчен период 2006 г. и е определен данък общ доход в размер на 17.64 лева, вместо установения при ревизията от 16 846.13 лева е частично неправилно, поради нарушение на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След приспадане на сумата от 1000 евро (1955.83 лева), недостигът на парични средства за 2006 г. възлиза в размер на 70 886.37 лева (72 842.20 лева - 1955.83 лева), което представлява и данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Изчислен върху тази данъчна основа, дължимият данък общ доход по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм., ред., ДВ, бр. 102/2005 г./, възлиза на 16 376.72 лева. За тази сума и съответните лихви, ревизионният акт е законосъобразен и неправилно съдът е намалил размера на задължението от 16 376.72 лева на 17.64 лева. За разликата от 469.40 лева до пълния размер на установения данък от 16 846.13 лева, с която е изменен ревизионният акт и по същество е намален размерът на задължението, решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да бъде отменено решението и в частта на присъдените в полза на Десислава Владова-Петрова съдебни разноски, за сумата над 57.95 лева до пълния присъден размер на разноските. На директора на дирекция ОДОП гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес на отхвърлената част от жалбата в размер на 786.92 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,