Решение № 164 от 6.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 418/2012 г.

Решение № 164 от 6.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 418/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. М. А. за възобновяване на нохд № 2068/11 г. на Районен съд гр. Русе. В искането се настоява да се ревизира сключеното между прокуратурата и осъдения споразумение, като се намали наложеното наказание от осем месеца лишаване от свобода. В съдебно заседание осъденият А. не се явява, редовно призован, с отбелязване върху призовката, че не желае да присъства при разглеждане на делото пред ВКС. Защитникът на осъдения - адв. Д., пледира за уважаване на искането за възобновяване, като настоява за намаляване на наложеното наказание, тъй като не били взети предвид всички смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства. В представеното пред касационната инстанция писмено становище като конкретни обстоятелства се посочват ниската стойност на предмета на престъпление и признаването на вината от страна на А. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че молбата на осъдения е процесуално допустима, но неоснователна. Счита, че наказанието е било правилно определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 379 от 20.09.2011 г., постановено по нохд № 2068/2011 г. по описа на Русенски районен съд, било одобрено споразумение между осъдения А. и прокурор от Русенска районна прокуратура, с което М. М. А. бил признат за виновен в това, че на 29.05.2011 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, в съучастие с Н. М. А. като извършител, отнел чужди движими вещи - телевизор "П." и дистанционно управление за телевизор, на обща стойност 60 лв. от владението на В. С. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода при първоначален "строг" режим в затворническо заведение от закрит тип. Искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Споразумението, с което осъденият се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК и се е съгласил да изтърпи наказание от осем месеца лишаване от свобода е подписано от него и защитника му адв. В. В съдебно заседание пред районния съд осъденият М. А. е декларирал, че разбира за какво престъпление е обвинен; запознат е с текста на споразумението; подписал го е доброволно и е наясно с правните му последици. Така изложените обстоятелства сочат на липса на нарушения на процедурата по чл. 381 и сл. от НПК. Конкретни доводи за съществени нарушения на процесуални правила, довели до нарушение на закона или явна несправедливост на наказанието, не се съдържат в молбата на осъдения и в становището на неговия защитник. Предвид изложеното и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение