Решение № 338 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 195/2010 г.
ВКСI наказателно отделение15.06.2010 г.докладчик Ивета Анадолска
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице П. Б. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение, № 34/4.03.2010 г., постановено по н. ч. д. № 1017/2010 г. на окръжен съд-гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 338 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 195/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, осъденият П. Б. П. е направил искане за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 34 от 4.03.2010 г. по в. н. ч. д. № 1017/2010 г. на окръжен съд-гр. Стара Загора. В искането са изтъкнати доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, свързано с неправилното приложение на материалния закон - незаконосъобразен отказ на приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните и проверявайки въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, намира:
С атакувания съдебен акт е потвърдено определение № 30/15.01.2010 г., по н. ч. д. № 2150/09 г. на районен съд-Стара Загора, с което на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията, наложени с присъди по н.о.х. дела № -ра 1157/07 г., 2038/08 г., 1948/08 г. и 1607/09 г. и е постановено, като подлежащо на изтърпяване най-тежкото от тях, а именно единадесет месеца лишаване от свобода.
От материалите по делото се установява, че П. Б. П. е осъждан както следва:
- С присъда по н.о.х.д. № 898/07 г., за престъпление, извършено на 11.02.2007 г., по чл. 197, т. 3 НК, му е наложено наказание "пробация". Присъдата е влязла в законна сила на 28.06.2007 г.
- С присъда, постановена по н.о.х.д. № 1157/07 г., за деяние, извършено на 29/30.01.2007 г., на основание чл. 197 НК на П. е наложено наказание "пробация". Присъдата е влязла в законна сила на 19.12.2007 г.
- по н.о.х.д. № 2038/08 г., за извършено престъпление на 25.10.2008 г., на основание чл. 194 НК, на П. е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. Присъдата е вляза в сила на 22.12.2008 г.
- по н.о.х.д. № 1948/08 г., за извършено деяние на 20/21.08.2008 г., на основание чл. 195 НК е наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 12.02.2009 г.
- С присъда, постановена по н.о.х.д. № 1607/09 г., за деяние, извършено на 03-15.08.2008 г., на основание чл. 206 НК, му е наложено наказание "пробация". Присъдата е влязла в сила на 12.02.2009 г.
Решението не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила на 4.03.2010 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило на 23.03.2010 г., т. е. в законовия срок, предвид на което е допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно, поради следните съображения:
При групиране на наложените наказания по отделните присъди на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, съдът е приложил правилно материалния закон. Видно от приложените по делото бюлетини за съдимост, инстанциите по същество правилно са приели, че по посочените по горе дела може да се образува една съвкупност от престъпления.
Несъстоятелни са доводите, изтъкнати в искането за материална незаконосъобразност на решението, свързани с отказ за условното осъждане. Правилно и в съответствие с принципните изисквания на ТР № 79/11.11.1983 г. на ОСНК, въззивният съд е приел, че съществува законна пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. С определение, постановено по н. д. № 385/08 г. е постановена замяна на неизтърпяната част от 36 дни от наложеното наказание "пробация" по н.о.х.дела № -ра 898/07 г. и 1157/07 г., на основание чл. 43а НК с 18 дни лишаване от свобода, изтърпени на 10.09.2008 г., което означава, че към момента на извършване на всяко едно деяние от съвкупността, П. е бил осъждан на лишаване от свобода и институтът на "условното осъждане" е неприложим.
Изложените съображения налагат извода за неоснователност на искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното дело, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение