Решение № 13524 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2179/2012 г.

Решение № 13524 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2179/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 296 от 21.12.2011 г. по адм. дело № 250 от 2011 г. на Административния съд - Ст. Загора. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - ЕТ "Инсайт - Камелия Христова - Илия Христов" със седалище гр. Ст. Загора, с представени по делото писмени бележки от процесуалния представител адв. Д. Димитров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се и разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по жалба на ЕТ "Инсайт - Камелия Христова - Илия Христов" със седалище гр. Ст. Загора, административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21587 от 9.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 233,70 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 24/060609/31730. Съображенията за това са били, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмет на доказване. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане, без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. Обосновано съдът приема, че такива мотиви не са изложени и в документи, изготвени във връзка с издаването на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението на 29.04.2009 г., е извършено през 2009 г., а административният акт е издаден на 9.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудирането на възможността за принудително възстановяване на сумата. Предвид изложеното и тъй като изплатената сума, която е получило лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение, решението на съда е законосъобразно. При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят разноските в размер на 200 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна помощ. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК