Решение № 11713 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2015 г.

Решение № 11713 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Я. Л. Б. срещу Решение № 881 от 30.04.2015 г. по адм. дело № 2101/2014 г. по описа на Административен съд П., IX състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че необосновано първоинстанционният съд не е кредитирал представените пощенски записи за изплатени суми на Е. Б. - негова съпруга през периода 2008 г. - 2009 г., които писмени доказателства съвкупно със свидетелските показания удостоверяват факта за наличие на начално салдо към 01.01.2010 г. Изразява становище, че от приетото без оспорване заключение по ССчЕ се установява, че за 2010 г. РЛ дължи данък в размер на 1522,83 лева ведно с лихви за забава. Счита за неправилен и извода на съда за законосъобразност на РА относно задълженията за вноски ДОО, ДЗПО и ЗО за 2010 г. Иска отмяната на решението и решаване на спора по същество. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, представляван от юрк. И. П. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт относно приетия за законосъобразен РА в частта за определеното задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е частично основателна.

Предмет на оспорване пред АС П. е бил Ревизионен акт № 211400276 от 07.04.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП П., потвърден с Решение № 626 от 26.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П.

С процесния РА на Я. Л. Б. са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. за сумата от 3 508,76 лева и лихви за забава за сумата от 1057,37 лева, както и задължения за вноски ДОО за 2010 г. в общ размер на 2 640.00 лева и лихви 1328.53 лева, вноски ДЗПО в общ размер на 1200.00 лева и лихви 603.93 лева и вноски ЗО в общ размер на 1 718.40 лева и лихви 533.69 лева

За да отхвърли оспорването на РЛ срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно е извършена ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Относно начина на формиране на паричния поток, според съда, правилно ревизиращите органи не са признали суми по договори за дарения от 2006 г. в общ размер на 130000,00 лева поради липсата на доказателства за произход на паричните средства и за възможностите на дарителите да спестят посочените суми. Съдът е счел, че не е установен факта на предаване на парите и фактическото наличие на сумите при дарителите А. К., Т. Р. и С. У. и впоследствие при ревизираното лице, в посочения размер. Не са кредитирани представените в хода на съдебното производство заварени копия на пощенски записи с получател Е. Б. - съпруга на РЛ като частни документи без достоверна дата.

Относно задълженията за вноски ДОО, ДЗПО и ЗО за 2010 г. съдът е формирал извод за законосъобразност на РА.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

В процесния случай следва да бъде зачетено влязлото в сила Решение № 10168 от 02.10.2015 г. по адм. дело № 7415/2015 г. по описа на Върховен административен съд, 8-мо отделение, което е постановено във връзка с оспорения пред АС П. Р. акт № 211400274 от 07.04.2014 г., потвърден с Решение № 625 от 26.06.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П., издаден по отношение на съпругата на РЛ - Е. С. Б. Касае се за извършени ревизии на двамата съпрузи, отнасящи се до едни и същи задължения и за едни и същи данъчни периоди. Т. е. фактите и обстоятелствата, установени в хода на ревизията са едни и същи, поради което въпросът за наличие или не на задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г., за начина формиране на паричния поток за процесната година и определяне на годишната данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, за наличието на основание по чл. 124а за определяне на задълженията за вноски ДОО, ДЗПО и ЗО за 2010 г., следва да бъде разрешен непротиворечиво и еднакво за двете ревизирани лица - съпрузи.

1. Основателно е становището на касационния жалбоподател за неправилност и необоснованост на извода на АС П. относно липсата на доказателства, че сумите, предмет на пощенските записи /получени в резултат от продажбата на селскостопански и горски стоки/, действително са заплатени на съпругата на РЛ - Е. Б. Ангажираните от оспорващия заверени копия от пощенски записи в хода на съдебното производство не са оспорени от ответната страна, същите съставляват частни писмени документи и тяхната доказателствена сила следва да бъде преценявана съвкупно с останалия доказателствен материал. В тази връзка разгледани заедно с показанията на свидетелите, разпитани пред първоинстанционния съд /св. Ф. Б. и В. К./, се обосновава заключението, че приходните органи не са извършили задълбочена проверка на фактите и обстоятелствата относно финансовото и имуществено състояние на РЛ и неговата съпруга към 01.01.2010 г. и неправилно са приели наличието на нулево начално салдо към посочената дата. Съобразно това, неправилно АС П. не е кредитирал приетото без оспорване заключение по ССчЕ /прил. на л. 415 - л. 422 от делото, том II/, според което при вземане предвид на сумите по пощенските записи като начално салдо към 01.01.2010 г., дължимият данък за Я. Б. за 2010 г. би бил 1522,83 лева и лихви за забава в размер на 458,91 лева. В частта на определения данък за посочената сума от 1522,83 лева ведно с лихви за забава РА се явява издаден при правилно прилагане на материалния закон.

2. Основателна е и касационната жалба срещу решението в частта, в която е приет за материално-законосъобразен РА относно задълженията за вноски ДОО, вноски ДЗПО и вноски ЗО за 2010 г. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124 а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материалноправна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. Следователно, РА относно определените задължения на Я. Б. за 2010 г. за вноски ДОО в общ размер на 2 640.00 лева и лихви 1328.53 лева, вноски ДЗПО в общ размер на 1200.00 лева и лихви 603.93 лева и вноски ЗО в общ размер на 1 718.40 лева и лихви 533.69 лева се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

По разноските: Решението следва да се отмени в частта, в която Я. Л. Б. е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" юрисконсултско възнаграждение за сумата над 368,72 лева до пълния присъден размер от 907,72 лева съразмерно на отхвърлената част от жалбата. За касационната инстанция в полза на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да бъде присъдена сумата от 368,72 лева юрисконсултско възнаграждение.

В полза на РЛ Я. Л. Б. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1992,76 лева за цялото съдебно производство съразмерно на уважената част от жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение