Решение № 13399 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5737/2015 г.

Решение № 13399 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5737/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Валдекс-09" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. Стоянов против решение № 563 от 19.03.2015 г. по адм. д. № 832/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта с която е отхвърлена жалбата. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение при кредитиране на доказателстватаq се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив, чрез юрк. Коева-Димитрова, в писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави в сила решението, в обжалваната му част като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт и предлага да се остави в сила с излагане на допълнителна мотивировка. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С решението, в обжалваната му част е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу РА № 161304198/03.12.2013 г., издаден от орган по приходите и потвърден с решение № 192/24.02.2014 г. на директора на Д"ОДОП" - Пловдив, в частта за начислен ДДС по декларирани извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ по 17 броя фактури за м. 06 и м. 07.2009г, издадени към гръцки получател *********, Гърция с VIN EL998388613 на стойност 209185,10 евро и левова равностойност 409130,50 лв. Прието е от фактическа страна, че е налице редовен договор за продажба на рафинирана захар от 20.06.2009 г., с договорено количество от 200 до 300 метрични тона бяла захар, на месечни доставки за периода от 20.06.2009 г. до 20.06.2010 г. и цена от 535 евро на метричен тон, FCA склада на доставчика, условие за доставка Ex-works склада на продавача /Пловдив и Благоевград/, захар, натоварена на камиони, придружена със сертификат за качество, отговарящ на БДС. Превозът е осъществяван с камиони на разноски на купувача. Получена е изисканата със SCAC2004a № 0109-004233 от 22.12.2009 г. информация /открита административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на Гърция / на 02.07.2010 г. за декларирани доставки /ВОП/ на ************************ -Дружеството е декларирало ВОП от българския търговец /"Валдекс-09" ЕООД/ през третото тримесечие на 2009 г. на стойност 172 270,00 евро. Изпратени са и копия от инвойс, транспортните и банковите документи, сочещи на извършен транспорт от България до Гърция от "Митекс транс" ЕООД, "Агротрейд-2006" ЕООД, "Слави транс ССГ" ЕООД, "Интеркомерс 2005" ЕООД, "Марк Транс" ЕООД, "Булавто 2003" ООД, "Фортуна ЕТС" ЕООД и "Катерина 93-Христо Стоянов"ЕТ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че от представения отговор по SCAC от страна на гръцката данъчна администрация, е видно, че въпреки направените разплащания между *************************||******" и ****************************, които са свързани дружества, са изразени съмнения за реалното получаване на захарта и следователно то фактически не е осъществено. С мотив, че отговора по SCAC е официален документ, със задължителна материална доказателствена сила, останалите доказателства по делото, вкл. съдебно-счетоводната експертиза са възприети като неоснователни и не са кредитирани и обсъждани от съда. Решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, като немотивирано и постановено при съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК. Решаващият правен извод се базира единствено на "изразени съмнения за реалното получаване на захарта" с оглед наличието, респ. липсата на реалност на последваща процесните вътреобщностни доставки доставка между получателя и гръцкият му съконтрахент, без да са обсъдени данните, съдържащи се в отговора по SCAC в тяхната пълнота. Освен това към отговора са приложени множество писмени доказателства, касаещи декларирането на ВОП, извършените разплащания с точно посочени суми, копия от инвойси и транспортни документи и т. н., които неправилно са игнорирани от съда, предвид изискванията на чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 7 от ЗДДС, във вр. с чл. 45 ППЗДДС / в приложимата редакция преди изм. с ДВ бр. 6/2010, в сила от 1.01.2010 г./. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от закона, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС /т. 36 от решение на Съда от 06.09. 2012 г. по дело С-273/11/. С оглед нормата на ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС, документите удостоверяващи извършването на ВОД са визираните в чл. 45 от ППЗДДС - 1.документи за доставката и 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка, т.е. тези по чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС и по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС. Изводи и установявания в тази насока не се съдържат в обжалваното решение, което е довело до необоснованост и по отношение на предпоставката за отказа на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД - доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения или е бил недобросъвестен, т. е. знаел е или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама / решение на СЕС по дело С-273/11 г./. Изложеното е довело до постановяване на решението в противоречие с императивното изискване на чл. 172а, ал. 2 АПК. Липсата на мотиви, освен, че препяства касационния контрол за законосъобразност на решението, съставлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на съдебно решение на основание чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане за делото за ново разглеждане. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, в отхвърлетилната му жалбата част и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,