Решение № 3912 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 545/2015 г.

Решение № 3912 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 545/2015 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото за втори път е на разглеждане пред тричленен състав на Върховния административен съд след обезсилване на част от първоначалното първоинстанционно решение с решение № 15721/23.12.2014 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 12440/2014 г. Предмет на оспорване в настоящото производство са разпоредбите на чл. 33, т. 2, б. "д" и т. 3, б. "г" от Наредба № 20 от 1.11.2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им, издадена от министъра на земеделието и храните и обнародвана в ДВ, бр. 87 от 9.11.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., по жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел "Граждански контрол - защита на животните", със седалище и адрес на управление гр. Пловдив. В жалбата са изложени доводи за противоречие на оспорените текстове на подзаконовия нормативен акт със законовите разпоредби на чл. 160, ал. 2, чл. 179, чл. 180 и чл. 181 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, което води до незаконосъобразност на разпоредбите като постановени в нарушение на материалния закон. По тези доводи с жалбата е направено искане за отмяна на оспорените текстове от нормативния административен акт. Ответната страна - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хаджийска, оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки. Твърди, че атакуваните разпоредби на Наредба № 20/1.11.2012 г. не са в противоречие със законовите норми на ЗВМД и съответстват напълно на предвиденото в транспонираната с наредбата Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (ОВ 276 от 2010 г.). Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредбата поради противоречието им със Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съдът намира жалбата за допустима като предявена срещу разпоредби от нормативен административен акт, подлежащ на оспорване, и от сдружение с нестопанска цел, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Оспорената наредба е издадена от компетентен орган при предвидената в чл. 149, ал. 3 и чл. 153, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) делегация. Подзаконовият нормативен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията за писмена форма и е обнародван в Държавен вестник. Видно от представените по делото доказателства, спазени са всички изисквания на чл. 77 от АПК, чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от Закона за нормативните актове. С оспорените разпоредби - чл. 33, т. 2, б. "д" и т. 3, б. "г" от Наредба № 20 от 1.11.2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им, е предвидено задължение за собствениците или управителите на обекти по чл. 32 от същата да осигурят на животните постоянно медицинско обслужване от ветеринарен лекар и да осигурят достатъчен за капацитета и дейността на обекта персонал, който да бъде с подходящо образование и квалификация за осъществяване на функциите по т. 3 на чл. 33 от Наредбата. С Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (ОВ 276 от 2010 г.) се цели подобряване на хуманното отношение към животните, използвани в научни опити, чрез повишаване на минималните стандарти за тяхната защита в съответствие с последните научни достижения. Съгласно чл. 61 от Директива 2010/63/ЕС, държавите-членки следва да приемат и публикуват до 10.11.2012 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да приведат националното си законодателство в съответствие с Директивата. Съобразно това си задължение и съгласно чл. 7а от Закона за нормативните актове и чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), според който директивите са актове, които обвързват по отношение на постигането на даден резултат държавите-членки, до които са адресирани, като оставят на националните власти свобода при избора на формата и средствата на този резултат, е издадена оспорената Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им. По делото не се спори, че изискванията на чл. 6, чл. 23, § 2г, чл. 25 и Приложение IV от Директива 2010/63/ЕС са транспонирани в националното ни законодателство посредством Наредбата, в това число и чл. 33, т. 2, б. "д" и т. 3, б. "г" от Наредбата, като степента на съответствие е пълна. Ето защо са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че горецитираните разпоредби са в нарушение на изискванията на нормативни актове от по-висока степен. Оспорените разпоредби от Наредбата, доколкото са издадени с цел транспониране на Директивата и приповтарят изцяло текстовете на Директивата, не са в нарушение на изискванията на нормативните актове от по-висока степен (чл. 15 ЗНА). Поради диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Директивата, предвиждаща възможност за държавите-членки при спазване общите правила на ДФЕС да могат да запазят разпоредбите на националното си законодателство, които са в сила на 9.11.2010 г., насочени към гарантиране по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, националният законодател не е длъжен да се съобрази с нея и в неговата преценка е правото дали да транспонира разпоредбите на Директивата или да запази националното законодателство, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Директивата. Още повече, в случай на нетранспониране и/или лошо транспониране на разпоредбите на европейска директива, същата ще се ползва с пряк директен ефект и ще породи същите правни последици, каквито и обжалваните разпоредби от Наредба № 20/2012 г., тъй като правото на Европейския съюз се ползва с предимство пред норми от националното ни законодателство, които му противоречат. Не се установява и твърдяното противоречие между оспорените разпоредби от Наредбата и текстове от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Разпоредбите на чл. 33, т. 2, б. "д" и т. 3, б. "г" от Наредба № 20/2012 г. не са свързани с начините на причиняване на смърт на животните, а уреждат изискванията към обектите, в които се провеждат опити с животни, и по-конкретно задълженията на собствениците или управителите на обектите да осигурят на животните постоянно медицинско обслужване от ветеринарен лекар и достатъчен за капацитета и дейността на обекта персонал с подходящо образование и квалификация. Поради това жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно от АПК Върховният административен съд, второ отделение,