Решение № 16106 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2012 г.

Решение № 16106 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, с характер на касационна и частна едновременно, от Ценко Владимиров Цеков, от гр. София, против Решение № 396/9.11.2011 г. по адм. дело № 53/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, във всичките му части, без частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му против Решение № 89 по протокол № 23/19.03.2001 г., т. 74, на Столичен общински съвет /СОС/, в частта с която е одобрен улично-регулационен план на кв. 29, относно улици: от о. т. 273 до о. т. 268; от о. т. 268 - о. т. 295 - о. т. 296; от о. т. 274 - о. т. 275, и производството по делото е прекратено, като недопустимо.

Поддържа се, че в обжалваните части решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при непълнота на доказателствата.

Ответникът - Павел Нинов Павлов лично и чрез пълномощника му - адв. Манева, оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира за разноски.

Останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира подадената жалба, с характер на касационна и частна едновременно, за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество я намира за неоснователна, поради следното:

С решението, в обжалваните части, съдът се е произнесъл по жалбите на Ценко Владимиров Цеков и на Павел Нинов Павлов поотделно, срещу Решение № 89 по протокол № 23/19.03.2001 г., т. 74, на СОС, като е: 1/ отменил решението в частта му, с която е одобрен регулационния план на кв. 29, относно регулационната линия между парцели ХII-80 и IХ-77, като незаконосъобразно и е върнал преписката на органа за повторно процедиране, съобразно указанията и даденото заключение на вещото лице Пандев на л. 227 от делото; 2/ отхвърлил е жалбата на Ценко Владимиров Цеков против решението на СОС, в частта относно заснетата регулационна линия от юг на парцел ХII-80 с парцел ХIII-83 и с парцел IХ-77, кв. 29 по плана на гр. София, кв. "Княжево", както и в частта на уличната регулация, относно улица с о. т. от 274 до о. т. 274, кв. 29, като неоснователна; и 3/ оставил е без разглеждане жалбата на Ценко Цеков против същото решение на СОС, в частта му относно регулационното отреждане на парцел Х-78 и парцел ХV-81, кв. 29 и е прекратил производството по делото в тази част, като недопустимо.

I. По касационната жалба срещу съдебното решение, в отменителната му част:

Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за материална незаконосъобразност на оспорения план за регулация, в частта му касаеща регулационната линия между парцел ХII-80 и парцел IХ-77, в кв. 29, поради което го е отменил. Според съда органът не е съобразил данните за наличие на приложена регулация по ЗРП от 1968 г., между двата парцела, установено категорично с представеното по делото копие от влязло в сила решение по гр. дело № 1513/2010 г. на ВКС на РБ, второ г. о., съгласно което касаторът е осъден да предаде на ответника - Павел Павлов собствеността и владението върху частта от парцел V-11,11б /отговарящ на парцел IХ-77 по новия план/, с площ от 50 кв. м., оцветена в червено и заключена между точките 1 - 6 на скицата на вещото лице Димитров към заключението му, представляващо неразделна част от това решение. Съдът е приел, че по оспорения план, тази част от имота на ответника Павлов незаконосъобразно е включена като част от парцел ХII-80, установено и от заключението на единичната експертиза на в. л. Пандев, при съпоставяне на регулационните линии между двата парцела по плана от 1968 и 1975 г. с тези по оспорения план.

Настоящата инстанция споделя тези изводи. При наличие на безспорни данни за приложена дворищна регулация между двата парцела по плана от 1968 г. и 1975 г., установени от доказателствата по делото и най-вече от влязлото в сила решение № 157/20.06.2011 г. по гр. дело № 1513/2010 г. на ВКС, II г. о., по иска за собственост на ответника Павел Павлов срещу касатора Цеков, с новия план за регулация регулационната линия между двата спорни парцела е следвало да мине по регулационната граница по плана от 1968 г., тъй като същата е приложена на място и е станала имотна граница. Вместо това регулационна граница по оспорения план е заснета неправилно, ощетявайки парцел IХ-77, собственост на ответника Павлов, с около 50 кв. м., а по заключението на единичната експертиза на в. л. Пандев с около 36 кв. м., която площ на скицата към заключението му е защрихована с червен цвят и обозначена с цифрите от 1 до 4.

В случая съдът правилно е зачел доказателствената сила на това решение, тъй като съгласно чл. 45 ЗАП (отм.) вр. с чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.), то установява нови факти, които макар и настъпили след подаване на жалбата, е следвало да се вземат предвид, тъй като имат значение за спора. Подобна е и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от сега действащия АПК.

Ето защо като е отменил оспореното решение на СОС, в частта му относно заснетата регулационна граница между двата парцела и е върнал преписката за преработване в тази част, съдът е постановил законосъобразно решение, съответстващо на чл. 33 от ЗТСУ (отм.), което следва да се остави в сила.

2. По касационната жалба срещу решението, в отхвърлителната му част:

В тази част обжалваното решение е също правилно. Съдът е приел, че обжалваната улична регулация между о. т. 274 до о. т. 274, граничеща от север с имота на касатора, е законосъобразна, тъй като засяга в еднаква степен имотите, на които осигурява достъп и които обслужва, а именно парцела на касатора и съседния му - парцел ХI-79, кв. 29, като не е налице нарушение на чл. 21а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.). По отношение регулационната граница на парцел ХII-80 с парцел ХIII-83, съдът е приел, че въпреки данните за неправомерно заснета граница и навлизане на първия във втория парцел, жалбата на касатора следва да бъде отхвърлена, с оглед забраната за влошаване положението му и при липса на жалба от собственика на парцел ХIII. По отношение на регулационната линия на парцел ХII с парцел IХ, кв. 29, съдът е отхвърлил жалбата, по съображения на т. 1 за наличие на приложена дворищна регулация по плана от 1968 г.

Касационният съд споделя направените от съда изводи за неоснователност на жалбата на Ценко Цеков срещу оспорения регулационен план, в посочените части, без да счита за необходимо да ги повтаря. Като правилно и в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила.

3. По касационната жалба, с характер на частна, срещу решението, в прекратителната му част:

Съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, като недопустимо, в частта, с която Ценко Цеков обжалва регулацията на съседните му парцели Х-78 и ХV-81 в кв. 29, поради намаление на площта им, както и в частта на уличната регулация от о. т. 273 до о. т. 274.

Решението, с характер на определение в тази част, е правилно. При правилно приложение на закона е прието, че жалбата на касатора е недопустима, тъй като не разполага с правен интерес да подава жалба от чуждо име, в защита на чужди субективни права, а именно от името на собствениците на парцели Х и ХV, в кв. 29 по новия план. Решението е законосъобразно и по отношение на липсата на правен интерес от обжалване на уличната регулация между о. т. 273 и о. т. 274, тъй като в тази част улицата не граничи с имота на касатора.

Като правилно в тези части обжалваното решение, следва да се остави в сила.

От изложеното следва, че като цяло касационната жалба е неоснователна. Липсва основанието за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. По отношение на другото отменително основание-непълнота на доказателствата, жалбата е неоснователна, тъй като такова отменително основание в чл. 209 от АПК липсва.

При този изход на делото, поради недоказаност за извършени разноски пред касационната инстанция, искането на ответника Павел Павлов за присъждането на такива следва да се отхвърли, като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение