Решение № 4408 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2015 г.

Решение № 4408 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Мухаммад Хафиз- гражданин на Пакистан против Решение № 8234/29.12.2014 г., постановено по административно дело № 10346/2014 г. на Административен съд София- град. В жалбата се поддържат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено при противоречие с материалния закон и се иска неговата отмяна, както и отмяна на решението на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) и връщане делото на административния орган с указания по прилагане на закона. Касаторът Мухаммад Хафиз в съдебно заседание потвърждава причините, посочени за напускане на неговата страна и добавя, че брат му също е бил заплашван и е напуснал тази страна. Посочва, че живее с българка, с която имат общо дете и е взел решение да живее в България и да не се връща в страната си. Ответникът- Заместник- председателя на ДАБ, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Посочва, че предвид оценяването на представената бежанска история като недостоверна се потвърждава изводът, че по отношение на лицето не се установяват предпоставките на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Намира, че видно от доказателствата по делото в Пакистан не е налице война, както и не е налице безогледно насилие и в тази връзка не се установява хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил фактите по делото, като е извел обосновани и законосъобразни изводи. Намира, че правилно са преценени всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и държавата му на произход, като изложените от лицето съображения са от социално-битов характер и са обсъдени от съда. Счита, че първоинстанционното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Мухаммад Хафиз- гражданин на Пакистан срещу Решение № 5041/31.07.2014 г. на Заместник председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган и в установената писмена форма. След анализ на установената фактическа обстановка АССГ е приел обжалваното решение на ДАБ за правилно и законосъобразно. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на админ. производство и актуалната справка за политическата ситуация в Пакистан, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е обсъдил противоречията в бежанската история на чужденеца и счита, че правилно административният орган е отказал на Мухаммад Хафиз предоставянето на статут на бежанец, тъй като спрямо него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Приема се, че в Пакистан не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което липсват и условията за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита решението на АССГ за правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са развитите доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при противоречие с материалния закон, предвид стигането до погрешни изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Мухаммад Хафиз не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Мотивите за търсената закрила на пакистанския гражданин са идентични с тези, които той е посочил по време на предходното производство. При подаването на процесната молба, която се явява последваща за Мухаммад Хафиз, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход. Версията на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание на АССГ от 25.11.2014 г., където описва същите събития, но вече сочи, че те са в резултат на религиозен конфликт, противоречи на данните от интервюто, проведено на 23.07.2014 г. от ДАБ РПЦ- София, където са описани като битов инцидент. Промяната на бежанската история към по- благоприятен за лицето вариант сочи за нейната недостоверност. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Мухаммад Хафиз за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че произнасянето на съда относно ситуацията в Пакистан е в разрез с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и се е стигнало до погрешни изводи относно липсата на предпоставки за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Пакистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Пакистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07. Страната не е въвлечена в гражданска война. Случващите се частични въоръжени сблъсъци в Пакистан не могат да се разглеждат като наличие на "война", съгласно дефиницията приета в международното право. Цялостната оценка на ситуацията в страната не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Пакистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на вътрешен въоръжен конфликт в Пакистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В Пакистан се наблюдават отделни актове на насилие, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Извършваните промени в страната след 2013 г. затвърждават започналия демократичен преход, като силовите ведомства отговарят и са под контрола на държавните власти. Извършвани са отделни атентати и въоръжени стълкновения, но те са инцидентни и ситуирани само в северната част на страната, като положението в Пакистан е сравнително стабилно. Наведените от касатора причини да напусне и да не се завърне в родината си имат социално- битов характер, т. е. не попадат в хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обстоятелството, че пакистанският гражданин живее с българка, с която имат общо дете е ирелевантно за предоставянето на международна закрила по ЗУБ. Същото обстоятелство е относимо към процедурите по Закона за чужденците в Р. България и е извън предмета на настоящото производство. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,