Решение № 16562 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5709/2011 г.

Решение № 16562 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5709/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Делчо Стоянов Рангелов от гр. София против решение № 592 от 11.02.2011 г. по адм. дело № 4274 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против експертно решение № 1058 от заседание 209 от 14.12.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Ответникът Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Делчо Стоянов Рангелов от гр. София против експертно решение № 1058 от заседание 209/14.12.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по ортопедични болести в частта, с която на жалбоподателя е определен краен процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) 33 % със срок до 1.12.2011 г. за заболяване с водеща диагноза: полиартроза; общи заболявания: спондилоартроза; двустранна гонартроза; плоскостъпие; хипотиреоидизъм при тиреоидит на Хашимото (2002 г.) в еутиреоидно състояние;; хр. гастрит без усложнения. дискова херния Л5 - ЕС1; дископатия Л3-4 -5. радикулопатия Л5 - ЕС1. За да постанови решението си, Административен съд София - град обосновано е приел, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения, обуславящи отмяната му. Този правилен извод се основава на заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещи лица лекари ортопед - травматолог, невролог и вътрешни болести. След проверка на медицинската документация и лични прегледи, извършени от лекарите интернист и невролог, вещите лица са дали заключение, че крайният процент на ТНР е 32 - 34 на сто за ортопедичните заболявания. Нервните и вътрешните болести не обуславят намалена работоспособност. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение. Установяването на действителното здравословно състояние на лицето изисква специални знания из областта на медицината. На основание чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК първоинстанционният административен съд законосъобразно е назначил три вещи лица - лекари със съответната специалност. Обсъдил е всички доказателства от значение за изхода на спора и е приложил правилно материалноправната норма на чл. 57 от отменената Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР), в сила до 17.05.2010 г., която изисква степента на трайно намалената работоспособност да бъде определена въз основа на подробна клинико- експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Степента на намалената работоспособност за всяко отделно заболяване е определена при спазване на Приложение № 1 към чл. 58, ал. 1 от НМЕР (отм.), а крайният процент - при спазване на Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2 към чл. 58, ал. 3 от НМЕР (отм.). Неоснователно е оплакването на касатора, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не се е съобразил с експертно решение на ТЕЛК № 3768 от 08.10.2002 г., с което е била определена степен на ТНР 60 % за срок до 1.10.2005 г. Съдът е обсъдил този довод в мотивите на постановеното решение и законосъобразно е приел, експертното решение от 2002 г. не е аргумент относно степента на ТНР на жалбоподателя към момента на освидетелстването през 2009 г. Това експертно решение е било изготвено при действието на отменената Наредба за експертизата на работоспособността, в сила до 10.06.2005 г., която е предвиждала различни и по-благоприятни за освидетелстваното лице отправни точки и диапазони "от ... до ..." за определяне на процента на намалената работоспособност. Към изложеното следва да се добави, че със следващото експертно решение № 3898/4.10.2005 г. на ТЕЛК за общи заболявания на жалбоподателя е била определена степен на ТНР 22 % за срок до 1.10.2008 г. С оспореното експертно решение на НЕЛК крайната степен на определената ТНР е по-висока - 33 % за срок до 1.12.2011 г. С оглед на гореизложените съображения следва да се приеме, че експертно решение № 1058 от заседание 209/14.12.2009 г. на НЕЛК по ортопедични болести е съобразено с действителното здравословно състояние на освидетелстваното лице. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не е бил представляван от юрисконсулт, поради което искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,