Решение № 10684 от 23.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от община -Варна срещу Решение 1741 от 29.12.2021 г., постановено по адм. дело 1272/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което общината е осъдена да заплати на П. Запрянов от гр. Димитровград сумата от 1.00 /един/ лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена с фискален бон цена за услугата разпечатване от принтер по тогава действащата т.11.6.2 от Приложение 2 на НОАМТЦУТОВ, отменена с влязло в сила Решение 522/15.03.2019г. по адм.д. 2911/2018г. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявеният от П. Запрянов срещу община Варна иск по чл.1 от ЗОДОВ да бъде отхвърлен с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, П. Запрянов от гр. Димитровград, редовно призован, не се явява и не се представлява.От същия по делото е представен писмен отговор на касационната жалба с развити в него съображения за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Административен съд Варна е сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от П. Запрянов от гр. Димитровград срещу Община Варна за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1.00 лв, изразяваща се в заплатена с фискален бон цена за услугата разпечатване от принтер по тогава действащата т.11.6.1-2 от Приложение 2 към Наредба на ОбС-Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна /НОАМТЦУТОВ или Наредбата/, отменена в тази й част с влязло в сила решение 522/15.03.2019г.,постановено по адм.д. 2911/2018г. по описа на Административен съд Варна. С обжалваното решение административният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че ищецът е доказал наличието на всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно : отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение разпоредба на общинска наредба, претърпени имуществени вреди заплатена сума за разпечатка от принтер в размер на претендираното обезщетение от 1.00 лв и пряка причинно-следствена връзка между така претърпяната вреда и отменената впоследствие разпоредба на т.11.6.1-2 от Приложение 2 към Наредбата. Решението е валидно и допустимо , но неправилно. Неправилно и в противоречие с материалния закон АС-Варна е приел наличието на всички изискуеми по закон материалноправни основания за ангажиране отговорността на община Варна за вреди в конкретния случай. Не се спори /а и се доказва по делото/, че е осъществена първата от предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: отменена като незаконосъобразна разпоредба на подзаконов нормативен акт, при действието на която /т.е. преди отмяната й/ се твърди извършеното от П. Запрянов плащане на сумата от 1.00 лв за услугата разпечатване на принтер. Неправилно обаче административният съд е приел, че по делото е доказано наличието на останалите две материалноправни изисквания, които, наред с отменената разпоредба от нормативния административен акт, следва задължително да бъдат налице, за да се ангажира отговорността на ответника за вреди- не е налице реално претърпяна вреда и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената разпоредба от общинската наредба. Ищецът не оспорва обстоятелството, че е заплатил за предоставена му от страна на служител при регионалната библиотека Пенчо Славейков-гр.Варна административна услуга разпечатване на принтер сумата от 1.00 лв. Нещо повече - още в исковата си молба самият ищец се позовава на разпоредбата на чл.52 от Закона за обществените библиотеки, съгласно която предоставянето на писмена библиографска информация и копирането на библиотечни документи представляват специализирани библиотечни услуги, които, съгласно ал.2 на същия законов текст се предоставят възмездно. Независимо от обстоятелството, че по твърдения на ищеца разпоредбата на т.11.6.1-2 от Приложение 2 към общинската наредба е отменена именно поради противоречието й с чл.52 от Закона за обществените библиотеки, тъй като в общинската наредба се определя цена, а не такса за предоставена услуга, плащането на сумата от 1.00 лв за разпечатване от принтер на библиотечни материали не е платена без основание . Тази сума се дължи по силата на законовата разпоредба на чл.52, ал.2 от Закона за обществените библиотеки, предвиждаща възмездност при предоставянето на всяка специализирана услуга по този закон- т.е. задължението за заплащане на получената услуга разпечатване от принтер не произтича от отменената разпоредба на т.11.6.1-2 от Приложение 2 към общинската наредба, а от разпоредбата на чл.52, ал.2 от Закона за обществените библиотеки. Като е приел друго, административният съд е постановил неправилно като противоречащо на материалноправните разпоредби съдебно решение, което следва да бъде отменено и, вместо него, касационната инстанция следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от П. Запрянов срещу община Варна иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди , ведно със законните последици. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на община Варна съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв юрисконсултско възнаграждение . Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение