Решение № 9294 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1018/2019 г.

Решение № 9294 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1018/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община (СО) - район "Витоша", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р. Григорова, против решение № 6664 от 14.11.2018 г., постановено по адм. дело № 8574/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 31 състав, с което е отменен негов мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление, подадено от В. Николов. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на съда, че е налице мълчалив отказ, като се твърди, че в случая е налице основание за удължаване на срока за произнасяне на административния орган, като жалбата е постъпила преди да е изтекъл удължения срок. Иска се отмяна на решението на АССГ и да бъде постановено друго, с което се отхвърли оспорването. Не се претендират разноски. Ответникът - В. Николов, чрез пълномощника си адв. А. Петкова, в писмен отговор и в писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство, по представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, по подробно развити съображения. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. След като е събрал и обсъдил относимите за спора доказателства, съдът е установил вярно фактите по спора. Приел е за установено, че В. Николов е подал заявление за достъп до обществена информация на електронния адрес на СО - район "Витоша" на 29.06.2018 г., което е регистрирано в първия следващ работен ден - 02.07.2018 г., понеделник. Със заявлението е поискал достъп до информация, свързана с аварийно изграждане на подпорна стена в коритото на р. "Сухата река", в посочения участък, като подробно е индивидуализирал исканите документи - хидроложки доклад, хидроложко становище, съгласуване с Министерството на околната среда и водите. С писмо, с цитиран номер, кметът на СО - район "Витоша" е уведомил заявителя, че информацията, предмет на заявление е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, поради което и на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) срокът за разглеждане и произнасяне по заявлението за достъп до обществена информация е удължен. Цитираното писмо е получено от жалбоподателя на 18.07.2018 г., видно от представеното известие за доставяне. С ново писмо от 26.07.2018 г., кметът на СО - район "Витоша" отново е уведомил заявителя, че на основание чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ срокът за разглеждане и произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация ще бъде удължен. Писмото е получено от жалбоподателя на 30.07.2018 г., видно от известието за доставяне, редовно връчено. Жалбата против обективирания според жалбоподателя мълчалив отказ е подадена на 03.08.2018 г. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на исканата информация, тъй като съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, която в случая е на 02.07.2018 г. В ЗДОИ са предвидени хипотези, разрешаващи удължаване на срока за произнасяне. Такава е хипотезата по чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ, в която е указано, че срокът по чл. 28, ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от 10 дни, когато поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо допълнително време за нейната подготовка, както и хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ, която предвижда, че срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. Съдът е посочил, че тълкуването на цитираните норми води до извод, че срокът по чл. 30, ал. 1 от ЗДОИ не може да се продължава със срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ. Допустимо е удължаване само на срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, а не последователно удължаване със посочените срокове по чл. 30 и чл. 31 от ЗДОИ, т. е. най-дългия срок за произнасяне на административния орган е този по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ, възлизащ общо на 28 дни (14 дни по чл. 28, ал. 1 плюс още 14 по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ). В случая, заявлението е депозирано на 02.07.2018 г., срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ изтича на 16.07.2018 г., съответно удължен със срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ, изтича на 30.07.2018 г. Кметът на СО - район "Витоша" е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и е следвало да се произнесе лично или чрез определено от него лице по постъпилото заявление за достъп до обществена информация, в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ по единствената призната от закона възможност за процедиране - да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Тъй като не се е произнесъл е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Задълженият субект е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по заявлението, тъй като същото отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ и е редовно от формална страна. Като не е сторил това, кметът е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, установени в чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, тъй като мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна, в който смисъл е и трайната съдебна практика. Този извод се налага и с оглед нормата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДОИ, установяваща законова презумпция, че обществен интерес от разкриването на обществената информация е налице във всички изброени хипотези, като е изключена възможността за отказ по съображения за производствена или търговска тайна. Законът презумира също така - § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, че надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от закона. Този надделяващ обществен интерес изключва и възможността отказ да бъде постановен по съображения, че достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация – чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Ето защо, в случаите, когато намери, че са налице основания за отказ, задълженият субект следва да обори законовата презумпция, което в случая не е сторено. Съдът е отхвърлил възражението на ответника, че администрацията не е бездействала, като е посочил, че не е доказано наличието на реална причина за удължаването на сроковете за произнасяне. По тези съображения съдът е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението. Така постановеното решение е правилно. Решението на съда е обосновано, като изводите му са съобразени със събраните по делото доказателства, които подробно са обсъдени. Безспорно е установено, а и не е спорно между страните, че кметът на Столична община - район "Витоша" е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, като е сезиран с редовно по смисъла на чл. 25 от ЗДОИ заявление за предоставяне на достъп до обществена информация. Не е спорно, че в случая исканата информация има характер на обществена информация. Правилно съдът е приложил материалния закон като е приел, че е изтекъл срока за произнасяне по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, продължен със срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ, т. е. е обективиран мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. Възражението на ответника, повдигано и понастоящем в касационната жалба, че не е формиран мълчалив отказ, тъй като срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е удължаван двукратно - първо със срока по чл. 30, ал. 1, и повторно със срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ е разгледано от първоинстанционният съд и правилно е отхвърлено. В ЗДОИ не е предвидена възможност, както правилно е приел и първоинстанционния съд за последователно удължаване на срока за произнасяне на задължения субект. Най-дългият предвиден срок за удължаване на срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е 14 дни, в хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ, като законодателят е преценил, че същият е достатъчен, за да се потърси съгласието на третото заинтересовано лице. В случаите, в които е налице кумулативно както наличие на голямо количество информация, която следва да бъде подготвена (чл. 30, ал. 1), така и това, че същата се отнася до трето лице, което следва да даде съгласие за предоставянето й (чл. 31, ал. 1), срокът по чл. 30, ал. 1 се поглъща от срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ, като административният орган следва да организира така подготвянето на информацията, че да се произнесе с изрично решение за предоставяне на информацията или за отказ от предоставянето й в рамките на срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ или в удължения срок с 14 дни по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ. Правилно е прието, че в случая е обективиран мълчалив отказ. Впрочем и след постъпване на жалбата, чрез административния орган - 03.08.2018 г., до представянето й от органа в съда - 10.08.2018 г., когато е изтекъл и двукратно удължения срок за произнасяне, задълженият субект не се е произнесъл с изричен акт. Такъв не е постановен и до произнасянето на първоинстанционния съд. Напълно се споделят изложените доводи от решаващия съд относно незаконосъобразността на мълчаливия отказ, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат преповтаряни. В тази насока е и трайната и непротиворечива практика на ВАС. Предвид изложеното, съдът е постановил законосъобразно решение, с което е отменил мълчаливия отказ за предоставяне на обществена информация и правилно е върнал административната преписка на кмета на Столична община - район "Витоша" за произнасяне. Не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, които възлизат на 600 лева действително заплатена сума за адвокатски хонорар за един адвокат, видно от представените договор за правна защита и съдействие от 01.03.2019 г. и фактура № 27 от 01.05.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Пето отделение,