Решение № 9425 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13065/2017 г.

Решение № 9425 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13065/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е образувано по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - С. (ТП на НОИ-С.) против Решение № 4715 от 13.07.2017 г. постановено по адм. д. № 3340 от 2017 г. по описа на Административен съд С. - град. П. се в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, затова и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Според касационният жалбоподател спорът е правен и се свежда до приложението на чл. 115, ал. 1 КСО относно това дали е изтекла погасителната давност по чл. 115 КСО за установеното задължение на ответника по касация и законосъобразно ли е извършено прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 КСО, с дължимото на лицето обезщетение за безработица. Касационният жалбоподател изтъква, че на осн. чл. 114, ал. 5 КСО определените суми по разпореждания, които не са заплатени доброволно в срока а по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение но реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ. Прихващането според органа по чл. 114, ал. 5 КСО е специален способ по КСО за погасяване на задълженията към ДОО и може да се използва независимо от развитието на производството по принудително събиране на ДОПК. Поради това и длъжностното лице, осъществяващо контрола на разходите на ДОО е имало законово основание да извърши прихващане, съгласно чл. 114, ал. 3 КСО. Ответникът по касационната жалба - М. Г. Н. не изразява становище по жалбата на директора на ТП на НОИ - С.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че въз основа на установените факти, съдът е направил единствено възможния и отговарящ на обективната истина извод за незаконосъобразност на Решение № 1040-21-61/28.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - С. и потвърденото с него Разпореждане № РП-3-21-00214774/13.01.2017 г. на ръководителя по контрол на разходите по ДОО, с което е постановено прихващане на установено с предходно разпореждане от 29.10.2010 г. вземане за ДОО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационно обжалване по настоящото дело е Решение № 4715 от 13.07.2017 г. постановено по адм. д. № 3340 от 2017 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено Решение № 1040-21-61/28.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него Разпореждане № РП-3-21-00214774/13.01.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. За да достигне до този правен резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че с Разпореждане № РВ-ПОВН - 936/29.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е разпоредено, ответницата по касация да възстанови парично обезщетение за отглеждане на малко дете за времето от 08.09.2008 г. до 01.03.2009 г. в размер на 1307,62 лева - главница и лихви. С Решение № 592 от 25.11.2010 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване" е потвърдено Разпореждане № РВ-ПОВН - 936/29.10.2010 г., с което за М. Г. Н. е възникнало задължение да заплати неправомерно получено обезщетение на осн. чл. 53, ал. 4 КСО за отглеждане на малко дете. С Решение № РВ - ПОВН - 936 от 11.12.2010 г. на осн. чл. 116, ал. 6, т. 1 КСО задължението на М. Н. в размер на 1307,62 лева - главница и 512,35 лева - лихви и 31,49 лева е било разсрочено. Постановено е с това решение на директора на ТП на НОИ - С., разсроченото задължение да се погаси за периода от 11.12.2010 г. до 15.11.2011 г. На 17.07.2012 г. е изпратено искане за принудително изпълнение до ТД на НАП С., което е една от възможностите за събиране, предвидени в чл. 114, ал. 5 от КСО. С Разпореждане изх. № С 160022-035-0346674 от 15.12.2016 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП С. е прекратено на осн. чл. 225, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 168, т. 3 ДОПК, производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 22120008987/2012 г. С Разпореждане № 212-00-8561-1 от 03.01.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - С., на М. Г. Н. е отпуснато на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО парично обезщетение за безработица, считано от 07.12.2016 г. до 06.09.2017 г. в размер на 11,01 лева дневно. С Разпореждане № РП-3-21-00214774/13.01.2017 г. на ръководителя на контрола по приходите на ДОО е разпоредено да се извърши прихващане от изискуемо вземане на М. Г. Н. от ДОО, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО за периода 07.12.2016 г. - 31.12.2016 г. сума в размер на 187,17 лв. - главница. Според разпореждането е прието, че към момента на извършване на прихващането, длъжникът има изискуемо задължение към ДОО по силата на Разпореждане № 9362/29.10.2010 г., издадено на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО за възстановяване на сума в размер на 1819 лв., от които главница 1307,62 лв. и лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането 512,35 лв. Към 13.01.2017 г. задължението на лицето е определено на 2214,06 лв. от които главница 899,62 лв. и лихва 512,35 лв., както и допълнително начислена лихва до датата на оспореното в настоящото производство разпореждане 13.01.2017 г. Първоинстанционният административен съд е отменил Решение № 1040-21-61/28.02.2017 г. издадено от директора на ТП на НОИ С. - град като е констатирал, че административният акт е материално незаконосъобразен, тъй като към дата 13.01.2017 г. публичният взискател НОИ чрез съответния административен орган не е могъл да извърши прихващане на вземането на обезщетение за безработица с погасеното по давност вземане, което НОИ е имал срещу М. Н.. Решението на Административен съд С. - град е валидно допустимо и правилно. Действащата към датата на издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ С. - град, разпоредба на чл. 114, ал. 5 КСО, (ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) предписва, че дължимите се суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В случая е предприето принудително събиране на вземането за заплатени суми по чл. 53, ал. 4 КСО по реда на чл. 115 КСО. Твърди се от административния орган - директор на ТП на НОИ - С., че погасяването на публичното задължение е осъществено чрез прихващане. Прихващането като способ за погасяване на парични вземания на НОИ изрично е предвидено в КСО, поради които неприложими са нормите на чл. 103 - чл. 109 ЗЗД. За прихващането е издадено Разпореждане № РП-3-21-00214774/13.01.2017 г. на ръководителя на контрола по приходите на ДОО, с което е разпоредено да се извърши такова с изискуемо вземане на М. Г. Н. от ДОО. Последното съставлява парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО за периода 07.12.2016 г. - 31.12.2016 г. сума в размер на 187,17 лв. - главница. В случая вземането на ДОО произтича от недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания. Съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО вземанията за НОИ за неоснователно платени парични обезщетения се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. В разпоредбата на чл. 115, ал. 3 от КСО е уредено, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, а в ал. 4 на същия чл. - че от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая обаче е сторено прихващане на погасено по давност вземане на ДОО, тъй като с Разпореждане изх. № С 160022-035-0346674 от 15.12.2016 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП С. е прекратено на осн. чл. 225, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 168, т. 3 ДОПК, производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 22120008987/2012 г. Не може да настъпи ефекта (правните последици) от прихващането на публично задължение с частно вземане на жалбоподателката, защото изискуемостта на вземането, настъпва след като задължението е погасено по давност. По настоящото дело няма данни това разпореждане да е отменено, респ. същото е в законна сила между страните по публичното правоотношение. Не са налице извършвани действия от органите по принудително събиране на ДОО, с които да е прекъсвана погасителната давност към датите на издаване на разпореждането за прихващане и на потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ - С. град. З. и петгодишният давностен срок е изтекъл. По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 КСО представлява принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО, със суми, които той дължи на ДОО поради неоснователно получено преди това обезщетение на същото правно основание. Прилагането на горната норма се обуславя и от общия принцип, че институтът на давността е уреден в полза на длъжника, поради което, при конкуренция на давностни срокове, следва да бъде приложен по-благоприятният за длъжника. За пълнота следва да се отбележи, че в хипотезата на чл. 114 КСО и предвиденото прихващане, неприложима е общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия по принудително изпълнение, а в случая такива доказателства не са налице. Образуването на изпълнително производство пред публичния изпълнител относно принудително събиране на подлежащите на връщане суми, както и изпратената след това покана за доброволно изпълнение, не прекъсват погасителната давност по изпълнение на задължението на ответника по касация. В случая принудителното събиране на публични задължения е обвързано с изтичане на срок за доброволното им изпълнение, т. е. последното не е действие по принудителното изпълнение на публичното задължение, а е предпоставка, за да се предприемат действия за това. Поканата за доброволно изпълнение има уведомителен ефект за длъжника, която му предоставя възможност в указания в поканата срок, доброволно за заплати подлежащата на принудително събиране сума. Тя не обективира действие по принудителното изпълнение на публичното задължение, а е предпоставка, за да се предприемат действия затова. Според мотивите по т. 10 от Т. Р. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - поканата за доброволно изпълнение не прекъсва давността. Следователно не са налице доказателства за твърдяното прекъсване на давността от 18.12.2012 г. Предвид на това законосъобразно е прието, че задължението на ответницата по касация е било погасено по давност и при приложението на чл. 128, ал. 2 ДОПК прихващането по разпореждането от 13.01.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е незаконосъобразно. В случая задължението на М. Н. за възстановяване на суми, които са неправомерно получени е погасено по давност преди 03.01.2018 г. Затова вземането за безработица, което се следва след дата 04.01.2017 г. е дължимо и не може да бъде погасено чрез прихващане с насрещно задължение на лицето, което вече е погасено по давност. Институтът на погасителната давност е материалноправна разпоредба, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи разпоредбата, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение. Като правна последица от действието на нормите за давността, с изтичането на давностните срокове се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, обуславящи отмяна на акта и съдебното решение на Административен съд С. - град следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационният жалбоподател не се присъжда поисканите разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,