Решение № 9258 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2015 г.

Решение № 9258 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10956/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Б. против решение № 1078 от 17.06.2015 г., постановено по адм. д. № 106/2015 г. по описа на Административния съд Б., с което е отменена издадената от него Заповед № 3582/30.12.2014 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна - "Ф." ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., представлявано от управителя С. Т., чрез адв. С. Т., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № 3582/30.12.2014 г., издадена от кмета на О. Б., с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 30, ал. 5 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Б. (НООРТОБ), е отнето издадено на "Ф." ООД разрешение за удължено работно време № 314/21.11.2014 г., за търговска дейност в обект - бар - клуб "Ф.", находящ се в ж. к. "Лазур" до бл. ..., за времето 00:00 - 24:00 часа. От фактическа страна по делото е прието, че с разрешително № 314/21.11.2014 г. на бар/клуб "Ф.", находящ се в гр. Б., ж. к. "Лазур" е издадено разрешително, съгласно което на търговския обект е разрешено работно време от 00:00 часа до 24:00 часа. На 29.12.2014 г. в деловодството на общината е постъпило писмо от директора на ОДМВР - Б., с което кметът е уведомен за инцидент, възникнал на 28.12.2014 г. в дискотека "Час пик", което заведение е идентично с това, за което е издадено разрешението. След поучаване на горепосоченото писмо и въз основа на посоченото в него, кметът на О. Б. издал процесната заповед, приемайки, че е налице нарушение на чл. 29 от НООРТОБ за осъществяване на контрол на охранително-пропускателния режим на заведението. Административният орган е посочил, че инцидентът, при който е нанесена телесна повреда налага необходимостта от отнемане на издаденото разрешение за удължено работно време с цел осигуряване на обществения ред и предотвратяване на подобни случаи. Като основания за издаването на заповедта са посочени и постъпили в деловодството на общината сигнали за шум от заведението. По делото са представени както доклад за контрол на шум от околната среда от 28.09.2012 г., съставен по възложение от "Ф." ООД, в който се установява, че след извършено замерване на нивата на шума от четирите страни на заведението, при максимална норма за нощен шум 45 dB, измерените на място нива на нощния шум са в интервала 52,05 - 53,31 dB, така и сигнали на жители на близките сгради до заведението, в които се посочва за наднормените нива на шум от заведението, както и за неправомерно поведение на посетителите му в нощните часове - разправии, крясъци, използване на зелени площи за паркиране на МПС. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е преценил жалбата на "Ф." ООД като основателна, приемайки, че оспорената Заповед № 3582/30.12.2014 г., издадена от кмета на О. Б., е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност. За да отмени обжалваният акт административният съд приел, че при издаването му е нарушен чл. 26 от АПК, защото кметът на О. Б. не е изпълнил задължението си да уведоми, съответно да конституира като страна в производството, "Ф." ООД, в чиято полза е било издадено разрешението, отнето с обжалвания административен акт. Също така е посочено, че кметът на общината е отнел издаденото разрешение за удължено работно време при липса на фактически и правни основания за това, защото като фактически основания за отнемането са посочени както писмото от ОДМВР - Б., в което е описан инцидент пред дискотеката, прераснал в сбиване и евентуално извършено престъпление, така и постъпили в общината сигнали за шум от развлекателното заведение, а според съда тези основания не са сред хипотезите на чл. 30, ал. 5 от НООРТОБ, при които е било допустимо кметът на общината да отнеме издаденото разрешение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Не се споделя и изводът на административния съд, че кметът на общината е отнел издаденото разрешение за удължено работно време при липса на фактически и правни основания за това. Съгласно чл. 30, ал. 5, т. 1 от НООРТОБ (в редакцията, действаща към датата на издаване на оспорената заповед) разрешението за удължено работно време се отнема със заповед на кмета на О. Б. или упълномощено от него лице при наличие на две или повече жалби от граждани за наднормени нива на шум, чиято основателност е доказана с протокол за измерване от РИОКОЗ - Б. или друга акредитирана лаборатория, или от контролните органи на община Б. за период от 12 месеца. По делото като доказателства са приложени множество жалби и сигнали на живущи в района на заведението. Жалба - подписка от живущите в гр. Б., ж. к. "Лазур" бл. ..., вх. ... е до РЗИ - Б. от 15.11.12 г. и е подписана от 16 лица, които се оплакват от непоносимия шум по цели нощи, силна музика, крясъци, кавги. Представен е протест от живущите в к/с Лазур, бл. ..., адресиран до кмета на гр. Б., ХЕИ, МВР - Б., телевизия "Скат", който е с дата 23.11.12 г., подписан от 59 лица, в който те се оплакват от силната музика, принудително безсъние, липсата на покой от заработилата дискотека в бившия бар "Пиргос". По делото е представена и жалба - подписка от живущите в гр. Б., ж. к. "Лазур" бл. ..., вх. ... до кмета на гр. Б. от 23.11.12 г. със същите оплаквания. Оплакванията за шум от говор на висок глас пред дискотеката се потвърждават и от доклада на длъжностни лица от 24.11.12 г. до директора на дирекция "УКОРС", гр. Б. От приложения по делото доклад за контрол на шум от околната среда от 28.09.2012 г., съставен по възлагане от "Ф." ООД, ясно се вижда, че след извършено замерване на нивата на шума от четирите страни на заведението, при максимална норма за нощен шум 45 dB, измерените на място нива на нощния шум са в интервала 52,05 - 53,31 dB. Административният съд неправилно не е зачел данните от тези документи, посочвайки, че гореизброените сигнали, жалби и доклади се отнасят за период, различен от този, за който е издадено разрешение за удължено работно време № 314/21.11.2014 г. Този извод на съда не се споделя от настоящата инстанция. Посочените жалби и протести водят до извод за системност в наднормения шум в и около заведението, чиято наднорменост е установена и от контролен орган. Необоснован е изводът на съда, че след издаване на разрешение № 314/21.11.2014 г. за удължено работно време, няма постъпили сигнали от граждани за наднормени нива на шум от заведението. Липсата на представени писмени документи, не означава, че сигнали не е имало, тъй като сигналите могат да бъдат подавани и устно, както и по телефон, съгласно чл. 111 АПК. Съдът не е изследвал наличието или не, на регистрации (вкл. и на тел. 112) на подадени по този начин сигнали за висок шум от дискотеката в периода след издаденото разрешение № 314/21.11.2014 г., в резултат на което е формирал необоснован извод, че такива не били налице. При наличието на тези данни по делото и с оглед мотивите на атакуваната заповед, в които е посочено, че в О. Б. са постъпвали и сигнали за шум от развлекателното заведение, в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че към датата на издване на оспорваната заповед, нивата на шум от заведението са в рамките на нормата, каквито доказателства по делото не са представени. Въз основа на събраните доказателства по делото, не може да се формира категоричния извод, че въпросното заведение, не е източник на системен наднормен шум, което всъщност се цели да бъде предотвратено с разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 1 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Б. в приложимата й към случая редакция. Не може да се сподели извода на административния съд, че адресат на заповедите на кмета, издадени на осн. чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА е само съответната структура на МВР, която непосредствено следва да осигури опазването на установения правопорядък. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 4 кметът на общината отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на МВР. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМВР, дейността по опазването на обществения ред се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им. От посочените разпоредби следва, че писмените заповеди на кмета на общината, с които той осигурява спазването на обществения ред на територията на общината следва да бъдат съобразени и от полицейските органи, което обаче не означава, че заповедите не могат да имат други адресати. В конкретния случай, именно по сигнала от Областната дирекция на МВР - Б. е инициирано производството пред кмета на община Б. в хода на което е установено, че въпросното заведение с дейността си в рамките на удълженото работно време е системен източник на безпокойство за живущите около него. По тези съображения настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, поради което следва да го отмени, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу заповедта на кмета на О. Б. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение